Бързо се доближаваме до актуализация на бюджета
Петър Илиев,
Нюз БГ
Ситуацията с фиска предстоящо продължава да се утежнява и през юли. Само за този месец по данни на Министерството на финансите дефицитът по консолидираната фискална стратегия е повишен с близо 929 млн. лв. и към този момент е към 4,28 милиарда лв.. При това темповете на това отрицателно нарастване нарастват спрямо юни, което е разумно като се има поради, че през юли към този момент няма изключителни приходи от предплатено импортиран налог облага.
Ще напомним, че предния месец единствено от банките хазната изгреба предплатен налог за над половин милиард лв.. Но даже и тези изключителни ограничения надали ще оказват помощ за закърпване на разпадащият се фиск.
За да бъде картината по-контрастна, ще напомним, че към юли 2024 година дефицитът в консолидирания бюджет бе малко над 972 млн. лв.. С други думи, имаме над четирикратно утежняване. Изглежда, че актуализацията на бюджета е неизбежна. Още едно удостоверение за тази заплаха е размерът на недостига на Държавния бюджет. В закона е записано, че в края на годината той не трябва да надвишава 7 132,6 млн. лв., а към края на юли този недостиг към този момент е 3 618,8 млн. лв. или над 50.7% от допустимото. Година по-рано въпросният недостиг е бил 2 635,5 млн. лв. при заложен 8 032,4 заложен. Отново се вижда внезапното утежняване и на този индикатор. При това предходната година с големи старания и с много счетоводни и фискални еквилибристики успяхме да се вместим в критерия дефицитът да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Сега, на фона на оповестените цифри, сходно постижение наподобява доста мъчно постижимо. Да не кажем невероятно.
Причините за неудовлетворителното осъществяване на бюджета както на държавния, по този начин и на консолидирания, са напълно ясни. Първата е забележителното нарастване на разноските, свързани най-много с нарастването на приходите, а втората е нереалистичното обмисляне на приходите, най-много на тези от налози.
Няма по какъв начин бюджетното салдо да се усъвършенства, когато растежът на приходите, помощите и даренията - 13.5% по отношение на юли 2024-а, доста изостават от нарастването - 17.7% по отношение на юли 2024-а, на разноските. При това би трябвало да се има поради, че доста от разноските към момента се задържат, а някои от тях - като финансовите, надали ще бъдат осъществени в цялостна степен, което към този момент се е трансформирало в процедура.
Неизпълнението на проекта за нарастването на приходите в действителност е обезпокоително, тъй като към този момент се е трансформирало в наклонност. Бюджетът бе конструиран с прогноза, че на годишна база приходите от помощите и даренията би трябвало да набъбнат с близо 25% на годишна база. Ако това очакване бе осъществено, Министерството на финансите трябваше да рапортува, че към края на юли 2025-а има годишен растеж от 10,21 милиарда лв..
А в известието за осъществяването на бюджета за седемте месеца на 2025-а е записано за нарастване на приходната част с малко над 5,51 милиарда лв.. Това е над два пъти по-малко от нужното за осъществяването на годишния проект. А сходна дупка, която се установи в този миг, мъчно може да бъде запълнена до края на годината. Изоставане, по отношение на плануваните доходи, има по съвсем всички данъчни пера като се изключи корпоративния налог, поради предплатено платения налог облага.
Основен проблем основава неизпълнението на планувания растеж на двата фундаментални приходоизточника за хазната - Данък добавена стойност и акцизите. В известието на Министерството на финансите написа, че растежът в приходите от Данък добавена стойност е 16.4% по отношение на юли 2024-а, а в средносрочната бюджетна прогноза е заложен над два пъти по-голямо нарастване.
Подобна е и историята при приходите от акцизи. Там регистрираният растеж е 7,2% по отношение на юли 2024-а, при планувани над 11,4% на годишна база. Говорим за съществени разминавания - общо за милиарди левове, в двата приходоизточника, които са в основата на стабилността на фиска. Дупките в тях не могат да бъдат обезщетени от преизпълнение на предстоящите приходи от другите налози или от неданъчни доходи.
Единственото решение за реализиране на планувания недостиг за 2025-а е в съкращаването на разноските. Но там към този момент приказваме за толкоз трагични орязвания, че надали ще се откри политик, който да се реши на сходна мярка. По тази причина актуализацията на бюджета наподобява неизбежна. По-точно, несъмнено, ще можем да кажем едвам при започване на ноември, когато ще се появят данните за деветте месеца на годината.>
Revolut:
Българите оставиха 123 милиона евро в чужбина
Не е изненада за никого, че през последните няколко години Гърция е измежду най-предпочитаните страни за пътешестване в чужбина на българите. Това демонстрират и данните на финтех колоса Revolut. При общ растеж от към 10% по отношение на предишното лято потреблението на сънародниците ни в южната ни съседка се усилва с 19 на 100.
Според вътрешните данни на цифровата банка в интервала май-август отвън страната са пътували към 255 хиляди души. Те са похарчили общо 123 млн. евро допълнително от 200 разнообразни дестинации. Сметката демонстрира, че единствено в Гърция сме оставили 23 млн. евро, а това отрежда на страната първата позиция.
Частично нарастването в харчовете на сънародниците ни по гръцкото крайбрежие може да се изясни с отпадането на митническите инспекции на границата с южната ни съседка. И това с ангажимента, че огромният напор от български туристи заради присъединението на България и Румъния в Шенген по суша, не се случи изцяло.
На второ място с най-вече изхарчени средства е Италия - с 12 млн. евро, следвана от Обединеното кралство - с 9 млн. евро.
В същото време съгласно статистиката на Revolut това лято българите са пътували повече до редица европейски страни. Лидери с максимален растеж са Франция (+27%), Северна Македония (+23%) и Полша (+18%).
И в случай че европейските страни в района остават желани от българите, то се следи и нараснала атрактивност към по-далечни дестинации. Така при свои пътувания българските туристи са нараснали харчовете си в страни като Египет (+77), Обединените арабски емирства (+60) и Япония (+55).
" За множеството българи почивката е късмет да си починат или да бъдат със фамилията си, демонстрират нашите изследвания. В предизвикателния стопански подтекст спазването на бюджета е тяхна съществена предпочитана цел ", разяснява за Money.bg данните Мария Лукаш, началник " Растеж " за района на Централна и Източна Европа в Revolut.
Основаната през 2025 година финтех компания регистрира, че за четирите месеца това лято над 500 хиляди чужденци са посетили България и са правили заплащания със своите Revolut карти. Те са били главно за настаняване, превоз, развлечения, храна и туристически услуги.
Почти половината от чужденците са от северната ни съседка Румъния. Те са похарчили 41 млн. евро, което им отрежда и първата позиция по този индикатор. В същия миг общо в България са изхарчени 125 млн. евро, като втори след румънските са туристите от Англия.
Те са похарчили общо 28 млн. евро, следвани от полските с 8 млн. С по 6 млн. евро изхарчени в България следват туристите от Германия и Гърция.
Money.bg
Нюз БГ
Ситуацията с фиска предстоящо продължава да се утежнява и през юли. Само за този месец по данни на Министерството на финансите дефицитът по консолидираната фискална стратегия е повишен с близо 929 млн. лв. и към този момент е към 4,28 милиарда лв.. При това темповете на това отрицателно нарастване нарастват спрямо юни, което е разумно като се има поради, че през юли към този момент няма изключителни приходи от предплатено импортиран налог облага.
Ще напомним, че предния месец единствено от банките хазната изгреба предплатен налог за над половин милиард лв.. Но даже и тези изключителни ограничения надали ще оказват помощ за закърпване на разпадащият се фиск.
За да бъде картината по-контрастна, ще напомним, че към юли 2024 година дефицитът в консолидирания бюджет бе малко над 972 млн. лв.. С други думи, имаме над четирикратно утежняване. Изглежда, че актуализацията на бюджета е неизбежна. Още едно удостоверение за тази заплаха е размерът на недостига на Държавния бюджет. В закона е записано, че в края на годината той не трябва да надвишава 7 132,6 млн. лв., а към края на юли този недостиг към този момент е 3 618,8 млн. лв. или над 50.7% от допустимото. Година по-рано въпросният недостиг е бил 2 635,5 млн. лв. при заложен 8 032,4 заложен. Отново се вижда внезапното утежняване и на този индикатор. При това предходната година с големи старания и с много счетоводни и фискални еквилибристики успяхме да се вместим в критерия дефицитът да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Сега, на фона на оповестените цифри, сходно постижение наподобява доста мъчно постижимо. Да не кажем невероятно.
Причините за неудовлетворителното осъществяване на бюджета както на държавния, по този начин и на консолидирания, са напълно ясни. Първата е забележителното нарастване на разноските, свързани най-много с нарастването на приходите, а втората е нереалистичното обмисляне на приходите, най-много на тези от налози.
Няма по какъв начин бюджетното салдо да се усъвършенства, когато растежът на приходите, помощите и даренията - 13.5% по отношение на юли 2024-а, доста изостават от нарастването - 17.7% по отношение на юли 2024-а, на разноските. При това би трябвало да се има поради, че доста от разноските към момента се задържат, а някои от тях - като финансовите, надали ще бъдат осъществени в цялостна степен, което към този момент се е трансформирало в процедура.
Неизпълнението на проекта за нарастването на приходите в действителност е обезпокоително, тъй като към този момент се е трансформирало в наклонност. Бюджетът бе конструиран с прогноза, че на годишна база приходите от помощите и даренията би трябвало да набъбнат с близо 25% на годишна база. Ако това очакване бе осъществено, Министерството на финансите трябваше да рапортува, че към края на юли 2025-а има годишен растеж от 10,21 милиарда лв..
А в известието за осъществяването на бюджета за седемте месеца на 2025-а е записано за нарастване на приходната част с малко над 5,51 милиарда лв.. Това е над два пъти по-малко от нужното за осъществяването на годишния проект. А сходна дупка, която се установи в този миг, мъчно може да бъде запълнена до края на годината. Изоставане, по отношение на плануваните доходи, има по съвсем всички данъчни пера като се изключи корпоративния налог, поради предплатено платения налог облага.
Основен проблем основава неизпълнението на планувания растеж на двата фундаментални приходоизточника за хазната - Данък добавена стойност и акцизите. В известието на Министерството на финансите написа, че растежът в приходите от Данък добавена стойност е 16.4% по отношение на юли 2024-а, а в средносрочната бюджетна прогноза е заложен над два пъти по-голямо нарастване.
Подобна е и историята при приходите от акцизи. Там регистрираният растеж е 7,2% по отношение на юли 2024-а, при планувани над 11,4% на годишна база. Говорим за съществени разминавания - общо за милиарди левове, в двата приходоизточника, които са в основата на стабилността на фиска. Дупките в тях не могат да бъдат обезщетени от преизпълнение на предстоящите приходи от другите налози или от неданъчни доходи.
Единственото решение за реализиране на планувания недостиг за 2025-а е в съкращаването на разноските. Но там към този момент приказваме за толкоз трагични орязвания, че надали ще се откри политик, който да се реши на сходна мярка. По тази причина актуализацията на бюджета наподобява неизбежна. По-точно, несъмнено, ще можем да кажем едвам при започване на ноември, когато ще се появят данните за деветте месеца на годината.>
Revolut:
Българите оставиха 123 милиона евро в чужбина
Не е изненада за никого, че през последните няколко години Гърция е измежду най-предпочитаните страни за пътешестване в чужбина на българите. Това демонстрират и данните на финтех колоса Revolut. При общ растеж от към 10% по отношение на предишното лято потреблението на сънародниците ни в южната ни съседка се усилва с 19 на 100.
Според вътрешните данни на цифровата банка в интервала май-август отвън страната са пътували към 255 хиляди души. Те са похарчили общо 123 млн. евро допълнително от 200 разнообразни дестинации. Сметката демонстрира, че единствено в Гърция сме оставили 23 млн. евро, а това отрежда на страната първата позиция.
Частично нарастването в харчовете на сънародниците ни по гръцкото крайбрежие може да се изясни с отпадането на митническите инспекции на границата с южната ни съседка. И това с ангажимента, че огромният напор от български туристи заради присъединението на България и Румъния в Шенген по суша, не се случи изцяло.
На второ място с най-вече изхарчени средства е Италия - с 12 млн. евро, следвана от Обединеното кралство - с 9 млн. евро.
В същото време съгласно статистиката на Revolut това лято българите са пътували повече до редица европейски страни. Лидери с максимален растеж са Франция (+27%), Северна Македония (+23%) и Полша (+18%).
И в случай че европейските страни в района остават желани от българите, то се следи и нараснала атрактивност към по-далечни дестинации. Така при свои пътувания българските туристи са нараснали харчовете си в страни като Египет (+77), Обединените арабски емирства (+60) и Япония (+55).
" За множеството българи почивката е късмет да си починат или да бъдат със фамилията си, демонстрират нашите изследвания. В предизвикателния стопански подтекст спазването на бюджета е тяхна съществена предпочитана цел ", разяснява за Money.bg данните Мария Лукаш, началник " Растеж " за района на Централна и Източна Европа в Revolut.
Основаната през 2025 година финтех компания регистрира, че за четирите месеца това лято над 500 хиляди чужденци са посетили България и са правили заплащания със своите Revolut карти. Те са били главно за настаняване, превоз, развлечения, храна и туристически услуги.
Почти половината от чужденците са от северната ни съседка Румъния. Те са похарчили 41 млн. евро, което им отрежда и първата позиция по този индикатор. В същия миг общо в България са изхарчени 125 млн. евро, като втори след румънските са туристите от Англия.
Те са похарчили общо 28 млн. евро, следвани от полските с 8 млн. С по 6 млн. евро изхарчени в България следват туристите от Германия и Гърция.
Money.bg
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ