Институтът за пазарна икономика представя алтернативен бюджет
Петър Ганев очерта двете огромни стъпки, които ИПИ предлага за отключване на този капацитет.
„ Първо, няма по какъв начин да скочиш, в случай че не инвестираш. Говорим за вложения общо, дори най-вече в частния бранш, не просто обществени вложения, в България общо вложенията са към 20% от Брутният вътрешен продукт. Тези, които са съумели да скочат, са 25-26 или нагоре % от Брутният вътрешен продукт. На нас ни трябват ограничения не за обезщетения, не за опазване на претовареност, тя по този начин или другояче е покрай върхове, а ограничения, които да подтикват вложенията. Такава мярка е така наречен бърза обезценка, по-нисък налог облага за тези, които влагат и подвигат капацитета на своите компании. “
„ Ние се намираме в бюджет, който галопира като доходи и сме в позицията да търсим огромните хрумвания “, акцентира икономистът.
„ Другата концепция, защото стопанската система е труд и капитал, е ориентирана към труда, към хората. На процедура най-високото облагане в България остават осигуровките и ние предлагаме много смела смяна там – понижение на осигурителната тежест с 10 процентни пункта, точно с цел да има внезапно отключване на наличен приход, на растеж на приходите на хората и да могат да си отдъхнат поради пандемията и действително да забогатеят в тези години на напредък. “
Дългосрочната визия отсега нататък е доста хора, т.е. всички, да плащаме по малко и да плащаме почтено, съобщи Петър Ганев.
„ Ако единствено някои браншове заплащат всичко или единствено някои браншове заплащат почтено, а други не заплащат, тогава се обричаме на високи налози, дефицити, разногласия и така нататък Начинът всички да заплащат е когато данъкът е доста невисок и е по-изгодно да си го платиш, в сравнение с да не го платиш. Това го направихме с плоския налог, само че хората бягат от осигуровките – това е огромната тежест. Най-различни браншове очевидно бягат от осигурителната тежест. Не можем да ги плашим със затвор, можем да създадем система, която разрешава да заплащат почтено. “
„ Първо, няма по какъв начин да скочиш, в случай че не инвестираш. Говорим за вложения общо, дори най-вече в частния бранш, не просто обществени вложения, в България общо вложенията са към 20% от Брутният вътрешен продукт. Тези, които са съумели да скочат, са 25-26 или нагоре % от Брутният вътрешен продукт. На нас ни трябват ограничения не за обезщетения, не за опазване на претовареност, тя по този начин или другояче е покрай върхове, а ограничения, които да подтикват вложенията. Такава мярка е така наречен бърза обезценка, по-нисък налог облага за тези, които влагат и подвигат капацитета на своите компании. “
„ Ние се намираме в бюджет, който галопира като доходи и сме в позицията да търсим огромните хрумвания “, акцентира икономистът.
„ Другата концепция, защото стопанската система е труд и капитал, е ориентирана към труда, към хората. На процедура най-високото облагане в България остават осигуровките и ние предлагаме много смела смяна там – понижение на осигурителната тежест с 10 процентни пункта, точно с цел да има внезапно отключване на наличен приход, на растеж на приходите на хората и да могат да си отдъхнат поради пандемията и действително да забогатеят в тези години на напредък. “
Дългосрочната визия отсега нататък е доста хора, т.е. всички, да плащаме по малко и да плащаме почтено, съобщи Петър Ганев.
„ Ако единствено някои браншове заплащат всичко или единствено някои браншове заплащат почтено, а други не заплащат, тогава се обричаме на високи налози, дефицити, разногласия и така нататък Начинът всички да заплащат е когато данъкът е доста невисок и е по-изгодно да си го платиш, в сравнение с да не го платиш. Това го направихме с плоския налог, само че хората бягат от осигуровките – това е огромната тежест. Най-различни браншове очевидно бягат от осигурителната тежест. Не можем да ги плашим със затвор, можем да създадем система, която разрешава да заплащат почтено. “
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ