Петър Ганев, Институт за пазарна икономика На 1 юли се

Петър Ганев, Институт за пазарна стопанска система На 1 юли се навършиха 25 години от въвеждането на паричния съвет (валутен борд) в България. На 1 юли 1997 година формалният валутен курс на лв. е закрепен към немската марка. Към оня миг в Закона за Българска национална банка е записано, че формалният курс е 1000 лева за 1 немска марка. На 1 януари 1999 година, откакто Германия приема еврото, курсът автоматизирано се трансформира на 1955,83 лв. за 1 евро – по отношение на формалния курс, по който немската марка се конвертира към еврото. Следва деноминацията на лв. и от 5 юли 1999 година курсът се фиксира на познатото 1.95583 лв. за 1 евро. На 10 юли 2020 година този курс е доказан при включването на българския лев в механизма на валутните курсове (ERM II). 25 години не са дребен интервал. Валутният ръб е една от най-големите и сполучливи промени в България, които разрешават на страната да се измъкне от финансовата неразбория на 90-те – цялостен провал на паричната политика, хронично висока инфлация, неконтролируем държавен дълг, банкрути на банки и така нататък Най-голямата котва на борда несъмнено е закрепеният курс – стабилността на парите у нас идва от обоснованото съмнение, че курсът 1,95583 лева за 1 евро е непреклонен. Управление „ Емисионно “ в Българска народна банка, което ръководи брутните интернационалните валутни запаси поддържа цялостно валутно покритие на общата сума на паричните отговорности на Българска народна банка – това са всички банкноти и монети в послание, както и всички наличия по сметки в Българска народна банка, в това число депозита на държавното управление и запасите на комерсиалните банки. Пълното покритие е гаранция за доверие в паричната единица. Разбирането за валутния ръб обаче не може да се свежда единствено и само до валутния курс. Всъщност борда трансформира по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния ръб централната банка у нас не е самостоятелна, рефинансира безотговорно и необезпечено комерсиалните банки, финансира непосредствено и бюджетните недостиг на страната. Точно това трансформира и бордът – дава самостоятелност на Българска народна банка, не позволява централната банка да дава заеми на държавното управление и дава доста ясни и строги правила за финансиране на търговски банки – единствено в случай че банката е платежоспособна, има ликвиден риск за цялата финансова система и при съблюдаване на строги условия за типа и качеството на предоставеното поръчителство. Всичко това дава новата рамка на паричната политика у нас след 1997 година и носи необятно познати позитиви – възпиране на растежа на цените, рационална фискална политика и сензитивно понижение на външния дълг като дял от Брутният вътрешен продукт и постоянна банкова система, макар банкрута на КТБ през 2014 година И двата интервала на относително висока инфлация след въвеждането на борда – през 2008 година и в този момент през 2022 година, са подбудени най-вече от външни фактори, а не от пропуски на паричната политика у нас. Бордът не може да подсигурява напредък, само че поставя основата за две следващи десетилетия на стопански напредък у нас и последователно догонване на средноевропейските равнища на приходи – Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба се повишава от под 30% от средноевропейското при въвеждането на борда до 55% все още (виж тук). Паричната ни система удържа сполучливо провокациите на поредност рецесии в разнообразни десетилетия – от войните в прилежаща Югославия, през огромната финансова рецесия и пандемията от Ковид-19 – и България мина през тях без катастрофични разтърсвания и разрушение на богатство. Тези триумфи обаче не трябва да построяват и визия за някаква всесилна роля на паричния съвет. Бордът е огромна спирачка за държавния дълг, защото не разрешава директното кредитиране на държавното управление. Той обаче не може да спре държавните управления да вършат дефицити и да се финансират на дълговите пазари – било у нас или в чужбина. Точно по тази причина и в средносрочен проект се чака държавния дълг да се усили и да доближи близо 30% от Брутният вътрешен продукт към 2024 година, или най-малко два пъти над равнищата опреди 10-15 години. Дебатът за дълга е всъщност диалог за бюджетния недостиг, който и все още е настоящ на фона на признатата актуализация на бюджета. По сходен метод и дебатът за положението на банките е диалог и за качеството на банковия контрол, а не просто за неналичието на опция за безотговорно финансиране на търговски банки от страна на централната банка. Четвъртвековната годишнина на валутния ръб идва в малко по друга обстановка от предишни години. Само след няколко дни – на 10 юли 2022 година, ще изтекат две години от включването на лв. в механизма на валутните курсове (ERM II). Напълно предстоящо, макар турбулентния стопански интервал, нищо значително не случи за валутата и курса на лв. през тези две години. На процедура на 10 юли отпада и тази нормативна спънка пред приемането на еврото в България. С това провокациите напълно не свършват – занапред следва спор по тематиката евро у нас, предстоят промени в Закона за Българска народна банка и гласувания в Народното събрание, следва да покрием и числовите критерии за приемането на еврото. Тези тематики към този момент разгледахме в коментар на конвергентните отчети на ЕЦБ и Европейска комисия преди тъкмо месец. Разговорът за еврото явно ще продължи, само че 25-ият рожден ден на валутния ръб единствено припомня, че 1) това е една от най-успешните промени за последните над 30 години и 2) полемиката за еврото би трябвало да се води с взор не просто към злободневието, а отчитайки по-дългата история на паричната политика и действие на валутния ръб в България.