Пловдивчанинът Петър Дяксов и още 55 българи пяха “Мила родино“ на Килиманджаро
Петър Дяксов е измежду водещите цифрови бизнесмени в страната. Спортува интензивно и обича провокациите. Именно по тази причина се впуска в едно от най-големите завършения в живота си – да стане част от групата, която ще усъвършенства международния връх на Гинес за максимален брой хора, покорили връх.
Прочетете още
Организатор на събитието е Адвенчър тийм с представител Преслав Конов. През 2020 година се заражда концепцията да се направи опит за нанагорнище на Килиманджаро с огромна група и по този начин да се усъвършенства международният връх, който до момента е бил 29 души. Той се свързва с Рекордите на Гинес и прави питане за съответната категория, след което стартира да образува група, като задачата е била да се съберат над 50 индивида. Експедицията е оповестена при започване на 2020 година, само че Петър се включва малко по-късно, защото когато научава за нея всички места били заети. Големият интерес се е породил от това, че се прави опит да се усъвършенства международен връх. В следствие се оказва, че има отказали се, отваря се свободно място и по този начин той се причислява към образуваната група. Тогава стартира и неговата физическа и психическа подготовка. Той стартира да върви все по-често на планина, набира си добра екипировка, защото тя е извънредно значима в такива сурови условия, смъква килограми, с цел да му е по-леко изкачването. Освен това стартира да се занимава с мултифункционални тренировки – crossfit.
На 14 януари приключението стартира и групата потегля от България, на 15 идва на мястото, а на 16 стартира самата експедиция.
„ Разбрах за събитието от мой другар, хареса ми концепцията и взех решение да се запиша. Достигането на върха ни лиши 7 дни, като самото нанагорнище беше по-дълго поради височината му – 5895 метра. Изисква се повече време за акомодация на организма към височината, което удължи изкачването и слизането. Нашият лидер избра пътя „ Машаме ”, който е с една концепция по-дълъг като маршрут. На петия ден достигнахме момента да нападаме върха, това е на близо 5000 метра височина, там беше позициониран и последният ни камп ”, описа той.
Самата офанзива е протекла по следния метод:
След настаняването в последния камп групата е имала време за вечеря и отмора. Изкачването към върха е почнало през нощта на две групи – една по-бърза и една по-бавна, като по-бавната е тръгнала към 2 през нощта. По-бързата група, в която е и Петър, потегля по-късно, а задачата е била да се съберат на върха и да го покорят дружно. Отнело е 3 часа и половина на групата на Петър да ги настигне.
„ Определено беше много тежко, защото с покачването на височината, температурата падаше от ден на ден и повече. Самата температура беше доста неприятна, тъй като в случай че се спреш за повече от две минути започваш да измръзваш и няма къде да се скриеш. Самото нанагорнище се случваше много постепенно. Това беше по този начин, тъй като организмът не е привикнал на подобен вид натоварване. На тази височина беше тежко за всички, тъй като стартират световъртеж, главоболие, в случай че се движиш прекомерно бързо не ти доближава О2, надлежно се изморяваш още повече. Може би двама-трима от групата не съумяха да доближат до върха, тъй като им пристигна прекомерно тежко. Най-честият проблем беше обвързван с височинната болест - когато тя се появи, тялото ти стартира да отхвърля и мъчно може да продължиш нагоре, единственият път е да започнеш да слизаш надолу ”, изясни той.
От България потеглят 59 души, като в другите стадии някои хора са отпадали, най-вече заради здравословни аргументи и проблеми с височината, а за самата офанзива остават 55-56 души. На 21 януари съумяват да покорят Килиманджаро към 7:30 - 8 часа локално време.
„ Нещата започнаха да се усъвършенстват към 5:30 часа сутринта, когато слънцето стартира да се демонстрира. Изгревът беше необикновено хубав. Радвам се, че не се отхвърлих, макар компликациите. Бях измежду първите 20 души, достигнали върха. В рамките на 20 минути всички 50 и няколко индивида успяхме да се съберем горе и да си създадем обща фотография, всеки си направи и фотоси за спомен. Това беше значимо и за върха, тъй като въпреки всичко би трябвало да представим доказателство, че сме съумели. Най-емоционалният миг беше, когато се събрахме горе и изпяхме химна ”, описа Петър.
За изкачването групата е употребила помощта на носачи, които са били значима част от предизвикването, тъй като са поели по-голямата част от багажа. Всеки, който си заплати, е имал право да даде към 15 кг. багаж на своя носач.
„ Голямо тегло падна от всички нас, когато тръгнахме надолу, даже на моменти започвахме да се унасяме. Към обяд се върнахме в лагера, имахме 2-3 часа за отмора и да хапнем. След това стегнахме багажа и палатките и се подготвихме за слизане, което лиши 2 дни. Най-възрастният човек в групата беше на 59, а най-младият – на 17 години. Това начинание по никакъв начин не е леко, изключително в случай че нямаш огромен опит в планинарството ”, показа той.
Петър съобщи, че международният връх сигурно е усъвършенстван, а сега тече развой по изпращане на снимкови и видеоматериали, с които да се потвърди, че те като група са покорили върха. Получили са и документи от Танзания, че са съумели да покорят Килиманджаро, което пък е и следващото доказателство. Въпрос на време е от Гинес да съумеят да прегледат всички тези материали и най-вероятно март-април ще дойде и формалното удостоверение.
Хобито на Петър е спортът. Преди да се впусне в предизвикването да покори Килиманджаро, той е изкачвал някои от българските върхове, както и Митикас в Гърция. За момента не е мислил за изкачването на идващ връх, може би след време, само че засега няма такива проекти и цели.
В умозаключение, той добави, че триумфът да качиш върха се състои от две думи „ поле поле ”, което значи „ лека бавно ”. Ако искаш да стигнеш надалеч би трябвало да си непрекъснат и да не правиш нищо непременно.
Прочетете още
Организатор на събитието е Адвенчър тийм с представител Преслав Конов. През 2020 година се заражда концепцията да се направи опит за нанагорнище на Килиманджаро с огромна група и по този начин да се усъвършенства международният връх, който до момента е бил 29 души. Той се свързва с Рекордите на Гинес и прави питане за съответната категория, след което стартира да образува група, като задачата е била да се съберат над 50 индивида. Експедицията е оповестена при започване на 2020 година, само че Петър се включва малко по-късно, защото когато научава за нея всички места били заети. Големият интерес се е породил от това, че се прави опит да се усъвършенства международен връх. В следствие се оказва, че има отказали се, отваря се свободно място и по този начин той се причислява към образуваната група. Тогава стартира и неговата физическа и психическа подготовка. Той стартира да върви все по-често на планина, набира си добра екипировка, защото тя е извънредно значима в такива сурови условия, смъква килограми, с цел да му е по-леко изкачването. Освен това стартира да се занимава с мултифункционални тренировки – crossfit.
На 14 януари приключението стартира и групата потегля от България, на 15 идва на мястото, а на 16 стартира самата експедиция.
„ Разбрах за събитието от мой другар, хареса ми концепцията и взех решение да се запиша. Достигането на върха ни лиши 7 дни, като самото нанагорнище беше по-дълго поради височината му – 5895 метра. Изисква се повече време за акомодация на организма към височината, което удължи изкачването и слизането. Нашият лидер избра пътя „ Машаме ”, който е с една концепция по-дълъг като маршрут. На петия ден достигнахме момента да нападаме върха, това е на близо 5000 метра височина, там беше позициониран и последният ни камп ”, описа той.
Самата офанзива е протекла по следния метод:
След настаняването в последния камп групата е имала време за вечеря и отмора. Изкачването към върха е почнало през нощта на две групи – една по-бърза и една по-бавна, като по-бавната е тръгнала към 2 през нощта. По-бързата група, в която е и Петър, потегля по-късно, а задачата е била да се съберат на върха и да го покорят дружно. Отнело е 3 часа и половина на групата на Петър да ги настигне.
„ Определено беше много тежко, защото с покачването на височината, температурата падаше от ден на ден и повече. Самата температура беше доста неприятна, тъй като в случай че се спреш за повече от две минути започваш да измръзваш и няма къде да се скриеш. Самото нанагорнище се случваше много постепенно. Това беше по този начин, тъй като организмът не е привикнал на подобен вид натоварване. На тази височина беше тежко за всички, тъй като стартират световъртеж, главоболие, в случай че се движиш прекомерно бързо не ти доближава О2, надлежно се изморяваш още повече. Може би двама-трима от групата не съумяха да доближат до върха, тъй като им пристигна прекомерно тежко. Най-честият проблем беше обвързван с височинната болест - когато тя се появи, тялото ти стартира да отхвърля и мъчно може да продължиш нагоре, единственият път е да започнеш да слизаш надолу ”, изясни той.
От България потеглят 59 души, като в другите стадии някои хора са отпадали, най-вече заради здравословни аргументи и проблеми с височината, а за самата офанзива остават 55-56 души. На 21 януари съумяват да покорят Килиманджаро към 7:30 - 8 часа локално време.
„ Нещата започнаха да се усъвършенстват към 5:30 часа сутринта, когато слънцето стартира да се демонстрира. Изгревът беше необикновено хубав. Радвам се, че не се отхвърлих, макар компликациите. Бях измежду първите 20 души, достигнали върха. В рамките на 20 минути всички 50 и няколко индивида успяхме да се съберем горе и да си създадем обща фотография, всеки си направи и фотоси за спомен. Това беше значимо и за върха, тъй като въпреки всичко би трябвало да представим доказателство, че сме съумели. Най-емоционалният миг беше, когато се събрахме горе и изпяхме химна ”, описа Петър.
За изкачването групата е употребила помощта на носачи, които са били значима част от предизвикването, тъй като са поели по-голямата част от багажа. Всеки, който си заплати, е имал право да даде към 15 кг. багаж на своя носач.
„ Голямо тегло падна от всички нас, когато тръгнахме надолу, даже на моменти започвахме да се унасяме. Към обяд се върнахме в лагера, имахме 2-3 часа за отмора и да хапнем. След това стегнахме багажа и палатките и се подготвихме за слизане, което лиши 2 дни. Най-възрастният човек в групата беше на 59, а най-младият – на 17 години. Това начинание по никакъв начин не е леко, изключително в случай че нямаш огромен опит в планинарството ”, показа той.
Петър съобщи, че международният връх сигурно е усъвършенстван, а сега тече развой по изпращане на снимкови и видеоматериали, с които да се потвърди, че те като група са покорили върха. Получили са и документи от Танзания, че са съумели да покорят Килиманджаро, което пък е и следващото доказателство. Въпрос на време е от Гинес да съумеят да прегледат всички тези материали и най-вероятно март-април ще дойде и формалното удостоверение.
Хобито на Петър е спортът. Преди да се впусне в предизвикването да покори Килиманджаро, той е изкачвал някои от българските върхове, както и Митикас в Гърция. За момента не е мислил за изкачването на идващ връх, може би след време, само че засега няма такива проекти и цели.
В умозаключение, той добави, че триумфът да качиш върха се състои от две думи „ поле поле ”, което значи „ лека бавно ”. Ако искаш да стигнеш надалеч би трябвало да си непрекъснат и да не правиш нищо непременно.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ