Петър Дойнов пред ТОПСПОРТ: Борбата е най-трудният спорт, братството на тепиха е по-силно от кръвта
Петър Дойнов е дълготраен, почитан и неведнъж награждаван интернационален съдия по битка - в олимпийските и неолимпийските стилове. Освен обстоятелството, че посвещава целия си живот и всяка свободна минута на спорта, той се зае с привидно непостижимата задача да работи, развива и разпространява неолимпийските стилове в битката.
Защо един първокласен арбитър от допустимо най-голям сан взема решение да загърби лесния живот и добре подплатеното финансово всекидневие, с цел да поеме на плещите си товар, първоначално изглеждащ неосъществим за понасяне от единствено една-единствена персона, поставяйки пред аудиторията ясните параметри и контури на безпределната си визия за бъдещето на този спорт на всеослушание;
какво коства на него и екипа му съчетаването на тренировките в нормалните стилове с тези в неолимпийските стилове;
по какъв начин се стимулират първенците ни да стигат до нови и нови триумфи и каква е цената на битката - персонално от Петър Дойнов, особено за ТОПСПОРТ :
Г-н Дойнов, Вие сте дълготраен интернационален арбитър по битка, а също по този начин и активист в този спорт, спомогнал за реализирането на редица начинания в тази сфера. Как и за какво решихте да се насочите към треньорското занятие?
- Малко на смешка. Години наред работих със своя наследник. Участвахме на европейско състезание за кадети и съумя на 19 години да завоюва бронзов орден в кат. 66 кг, като беше единственият, хвърлил първенеца и сегашен титуляр сега Константин Стас. Така се стече животът, че моят наследник не се състезава, а аз бях спрял да работя като треньор. После малко инцидентно се случи от UWW ме поканиха на семинар по пахлавани - иранска национална битка, който се организираше в Беларус, под егидата на именития Александър Медвед.
Поехте отговорността да развивате и усъвършенствате неолимпийските стилове в битката. Със сигурност това е една много сложна задача.
- Да, всичко стартира незабавно и към този момент една година, с едни прелестни младежи, които повярваха в мен и моята фантазия, вървим напред и нагоре.
Срещате ли поддръжка от страна на федерацията, що се касае до популяризирането на поетата от Вас самодейност?
- Проведох диалог с члена на управителния съвет на БФБ господин Стефан Николов и изложих вижданията си за развиването на неолимпииските битки към UWW в България. За опцията те да бъдат трамплин за подготовка и присъединяване в съревнование на вторите и трети хора, които нямат опция да вземат участие в съревнования в олимпийските стилове - свободен и типичен жанр (мъже и жени). Получих цялостната поддръжка от тогавашния президент и сегашен почетен на БФБ господин Валентин Йорданов и на Управителен съвет бях одобрен за отговарящ за неолимпийските битки на UWW към БФБ. При новото управление, в лицето на ръководителя Христо Маринов и генералния секретар Валентин Райчев, имаме разговор и то добър. Предвид сложните моменти е било взето решение да не се управляват неолимпийските стилове и бях освободен, като отговарящ да тях. Сега, с помощта на община Челопеч и нейния кмет, за първи път участвахме на Европейска купа в Литва. Там спечелихме 5 медала от 5 представителя на България.
Как си обяснявате обстоятелството, че отвън рамките на страната развиваните от Вас стилове са по-популярни, в сравнение с в границите на България? Сякаш не сме подготвени да приемем сходно новаторско мислене и метод, без преди този момент наложително първо да му се опълчим.
- За наше страдание малко изоставаме от Европа и света. От съвсем 20 години UWW поддържа, насърчава и управлява обичайните - пахлавани иранска битка с крачоли и асоциирани типове битки. Тук главно влизат азиатски стилове битки - белт рестлинг, алиш или обичайната киргизка битка с колани, споделих куреш, Казахстан битка, Туркмен гюреш, панкратион, граплинг и плажна битка. Към UWW има обособен комитет, основан в Истанбул и управляван от члена на бюрото на UWW госпожа Родика Якши, отговарящ за всички тези стилове. У нас имаме разбирането и поддръжката на вицепрезидента на UWW и началник на Европейската централа на UWW господин Цено Ценов.
2017-а беше много сполучлива за Вас и националния ни тим. Кое съревнование беше най-отличаващото се, най-значимото, съгласно Вас? Разполагаме с чудесни гении в неолимпийските стилове битка. Колко по-различна е настройката и подготовката на състезателите в белт рестлинга, да речем, спрямо тази в елементарната битка?
- Тук всичко е сходно с битката. Разликата идва от това, че при пахлавани можеш си помагаш с колана и да хващаш панталона, а разпоредбите са UWW. При белт рестлинг се търси смяна на центъра на тежеста, само че във всички стилове сериозното състояние е туш и завършек на срещата.
Постигате съществено равнище на съгласие и пълноценно съдействие с Евгени Василев. То е от определящо значение за триумфите на момчетата и девойките ни.
- Тук е мястото да благодаря на целия екип. Доктор Борис Борисов, който непрекъснато се грижи за тима, както и на сътрудника треньор Евгени Василев, работещи и помагащи ми, с цел да ни има и да реализираме резултати. И двамата са същински експерти.
Ползвате се с доверието на всички известни лица в битката, в международен мащаб. Един от най-сериозните Ви симпатизанти е именитият Александър Медвед.
- Да. Александър Медвед е една жива легенда и главен мотор за развиването, популяризирането и налагането на всички национални битки в UWW. Уникален човек. Трикратен олимпийски първенец и огромен другар на България. Бях благополучен да участвам на шампионата в негова чест по случай 80 му годишнина в Минск. Нещо, което се помни цялостен живот. Като цяло нашата битка се почита в целия свят. В прелестни връзки сме с господин Расул Хадем - вицепрезидент на UWW и президент на Иранската федерация по битка. Г-н Али Реза Хайдари президент на международната федерация по пахлавани, госпожа Чапан Султанбекова, вицепремиер на Киргизстан и президент на Световната федерация по белт рестлинг алиш. Все хора, отдали живота си в името на битката.
Къде бихте сложил България измежду международните сили в тези стилове?
- Хубавото е, че тези младежи пишат нашата къса (засега) история със златни букви. За една година към този момент всички се преценяват с нашите тимове. В пахлавани вървим след Иран в международен мащаб, а това въпреки всичко е тяхна национална битка. При дамите сега сме измежду първите два тима в белт рестлинг, алиш, където има и свободен, и типичен жанр. При споделих куреш сме директно след Казахстан. И това не са единствено думи, а е изказване, подплатено с класиране в Европа и света.
Как виждате бъдещето на неолимпийската битка? Кога ще можете да се надявате на олимпийски дебют? Как се приема тази концепция по високите етажи на международната битка?
За олимпийски игри не знам, това е към този момент единствено фантазия. Но като атракция, интерес, представление - там сме супер.
Какво бихте посъветвал всички тези, които занапред потеглят по дългия път на професионализма на тепиха и отвън него?
- Правете всичко със сърце или не си губете времето. Спортът, по-специално битката, е най-трудният от всички спортове. Отдайте му се, ще сте изтощени, ще ви боли, ще е мъчно, само че ще сте щастливи. Това приятелство на тепиха е същинско и по-силно от кръвта.
А какво бихте поискал на нашите консуматори?
- Радвайте се на живота и бъдете щастливи, че към момента има такива уеб сайтове, като ТОПСПОРТ , които са живи и отразяват обективно и професионално протичащото се у нас и в чужбина, по терени и зали. Поклон и благодаря. Весели празници и щастлива 2018-а година на всички!
Защо един първокласен арбитър от допустимо най-голям сан взема решение да загърби лесния живот и добре подплатеното финансово всекидневие, с цел да поеме на плещите си товар, първоначално изглеждащ неосъществим за понасяне от единствено една-единствена персона, поставяйки пред аудиторията ясните параметри и контури на безпределната си визия за бъдещето на този спорт на всеослушание;
какво коства на него и екипа му съчетаването на тренировките в нормалните стилове с тези в неолимпийските стилове;
по какъв начин се стимулират първенците ни да стигат до нови и нови триумфи и каква е цената на битката - персонално от Петър Дойнов, особено за ТОПСПОРТ :
Г-н Дойнов, Вие сте дълготраен интернационален арбитър по битка, а също по този начин и активист в този спорт, спомогнал за реализирането на редица начинания в тази сфера. Как и за какво решихте да се насочите към треньорското занятие?
- Малко на смешка. Години наред работих със своя наследник. Участвахме на европейско състезание за кадети и съумя на 19 години да завоюва бронзов орден в кат. 66 кг, като беше единственият, хвърлил първенеца и сегашен титуляр сега Константин Стас. Така се стече животът, че моят наследник не се състезава, а аз бях спрял да работя като треньор. После малко инцидентно се случи от UWW ме поканиха на семинар по пахлавани - иранска национална битка, който се организираше в Беларус, под егидата на именития Александър Медвед.
Поехте отговорността да развивате и усъвършенствате неолимпийските стилове в битката. Със сигурност това е една много сложна задача.
- Да, всичко стартира незабавно и към този момент една година, с едни прелестни младежи, които повярваха в мен и моята фантазия, вървим напред и нагоре.
Срещате ли поддръжка от страна на федерацията, що се касае до популяризирането на поетата от Вас самодейност?
- Проведох диалог с члена на управителния съвет на БФБ господин Стефан Николов и изложих вижданията си за развиването на неолимпииските битки към UWW в България. За опцията те да бъдат трамплин за подготовка и присъединяване в съревнование на вторите и трети хора, които нямат опция да вземат участие в съревнования в олимпийските стилове - свободен и типичен жанр (мъже и жени). Получих цялостната поддръжка от тогавашния президент и сегашен почетен на БФБ господин Валентин Йорданов и на Управителен съвет бях одобрен за отговарящ за неолимпийските битки на UWW към БФБ. При новото управление, в лицето на ръководителя Христо Маринов и генералния секретар Валентин Райчев, имаме разговор и то добър. Предвид сложните моменти е било взето решение да не се управляват неолимпийските стилове и бях освободен, като отговарящ да тях. Сега, с помощта на община Челопеч и нейния кмет, за първи път участвахме на Европейска купа в Литва. Там спечелихме 5 медала от 5 представителя на България.
Как си обяснявате обстоятелството, че отвън рамките на страната развиваните от Вас стилове са по-популярни, в сравнение с в границите на България? Сякаш не сме подготвени да приемем сходно новаторско мислене и метод, без преди този момент наложително първо да му се опълчим.
- За наше страдание малко изоставаме от Европа и света. От съвсем 20 години UWW поддържа, насърчава и управлява обичайните - пахлавани иранска битка с крачоли и асоциирани типове битки. Тук главно влизат азиатски стилове битки - белт рестлинг, алиш или обичайната киргизка битка с колани, споделих куреш, Казахстан битка, Туркмен гюреш, панкратион, граплинг и плажна битка. Към UWW има обособен комитет, основан в Истанбул и управляван от члена на бюрото на UWW госпожа Родика Якши, отговарящ за всички тези стилове. У нас имаме разбирането и поддръжката на вицепрезидента на UWW и началник на Европейската централа на UWW господин Цено Ценов.
2017-а беше много сполучлива за Вас и националния ни тим. Кое съревнование беше най-отличаващото се, най-значимото, съгласно Вас? Разполагаме с чудесни гении в неолимпийските стилове битка. Колко по-различна е настройката и подготовката на състезателите в белт рестлинга, да речем, спрямо тази в елементарната битка?
- Тук всичко е сходно с битката. Разликата идва от това, че при пахлавани можеш си помагаш с колана и да хващаш панталона, а разпоредбите са UWW. При белт рестлинг се търси смяна на центъра на тежеста, само че във всички стилове сериозното състояние е туш и завършек на срещата.
Постигате съществено равнище на съгласие и пълноценно съдействие с Евгени Василев. То е от определящо значение за триумфите на момчетата и девойките ни.
- Тук е мястото да благодаря на целия екип. Доктор Борис Борисов, който непрекъснато се грижи за тима, както и на сътрудника треньор Евгени Василев, работещи и помагащи ми, с цел да ни има и да реализираме резултати. И двамата са същински експерти.
Ползвате се с доверието на всички известни лица в битката, в международен мащаб. Един от най-сериозните Ви симпатизанти е именитият Александър Медвед.
- Да. Александър Медвед е една жива легенда и главен мотор за развиването, популяризирането и налагането на всички национални битки в UWW. Уникален човек. Трикратен олимпийски първенец и огромен другар на България. Бях благополучен да участвам на шампионата в негова чест по случай 80 му годишнина в Минск. Нещо, което се помни цялостен живот. Като цяло нашата битка се почита в целия свят. В прелестни връзки сме с господин Расул Хадем - вицепрезидент на UWW и президент на Иранската федерация по битка. Г-н Али Реза Хайдари президент на международната федерация по пахлавани, госпожа Чапан Султанбекова, вицепремиер на Киргизстан и президент на Световната федерация по белт рестлинг алиш. Все хора, отдали живота си в името на битката.
Къде бихте сложил България измежду международните сили в тези стилове?
- Хубавото е, че тези младежи пишат нашата къса (засега) история със златни букви. За една година към този момент всички се преценяват с нашите тимове. В пахлавани вървим след Иран в международен мащаб, а това въпреки всичко е тяхна национална битка. При дамите сега сме измежду първите два тима в белт рестлинг, алиш, където има и свободен, и типичен жанр. При споделих куреш сме директно след Казахстан. И това не са единствено думи, а е изказване, подплатено с класиране в Европа и света.
Как виждате бъдещето на неолимпийската битка? Кога ще можете да се надявате на олимпийски дебют? Как се приема тази концепция по високите етажи на международната битка?
За олимпийски игри не знам, това е към този момент единствено фантазия. Но като атракция, интерес, представление - там сме супер.
Какво бихте посъветвал всички тези, които занапред потеглят по дългия път на професионализма на тепиха и отвън него?
- Правете всичко със сърце или не си губете времето. Спортът, по-специално битката, е най-трудният от всички спортове. Отдайте му се, ще сте изтощени, ще ви боли, ще е мъчно, само че ще сте щастливи. Това приятелство на тепиха е същинско и по-силно от кръвта.
А какво бихте поискал на нашите консуматори?
- Радвайте се на живота и бъдете щастливи, че към момента има такива уеб сайтове, като ТОПСПОРТ , които са живи и отразяват обективно и професионално протичащото се у нас и в чужбина, по терени и зали. Поклон и благодаря. Весели празници и щастлива 2018-а година на всички!
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ