Пещерен инструктор преживял трагедия като в Тайланд заедно с няколко деца, но бил спасен от...
Петър Димитров е инструктор по спелеология. Стажът му като пещерняк е повече от 3 десетилетия. В момента работи в рудник „ Елаците”. Член на пещерния клуб в Перник от 14-годишен, член на състезателен клуб „ Диамант” в Карлово, където живее от години. Завършил е и алпийски курс, написа " Марица ".
През декември 2010 година като лидер на група с трима другари и три деца се оказват блокирани от придошла подземна река повече от две денонощия в пещерата Духлата край пернишкото село Боснек. След незабавна избавителна акция с багери със съдействието персонално на премиера Бойко Борисов беше отворен спешен излаз и седмината пещерняци бяха изведени невредими. В групата с изключение на Димитров вземат участие инструкторът по алпинизъм Илия Драганов, опитните пещерняци Йонко Ангелов и Ивайло Чичев, 15-годишните алпинистки Божидара Пелова от Карлово и Марина Бончева от Сопот. Най-малкият член на групата е 12-годишният Емил Димитров, наследник на Петър Димитров.
Ето какво споделя той:
Приключилата преди дни огромна интервенция акция в Тайланд, при която над 100 експерти от целия свят избавиха 12-те деца и треньора им, блокирани две седмици подземен, върна загатна за случая с карловци в Духлата от преди 8 години.
На влизане припръскваше дъжд. Тук беше може би грешката ни - въобще не предполагахме, че ще последва потоп. Смятахме, че ще го обърне на сняг. Влязохме вечерта за да създадем прехода, да излезем и да се приберем назад в Карлово. Планирахме целият преход да е 7-8 часа. Заради децата обаче носехме спомагателни въжета, седалки, алпийски инвентар. Бяхме на карбидни лампи, които освен светят, само че и топлят. Бяхме взели 3 кг карбид.
Носехме и малко примусче за бульони и чайове. Както постоянно, бяхме готови устойчиво, съгласно неписания пещерняшки закон: като имаш преход от 8 часа, би трябвало да си квалифициран за 30.
И по този начин - влизаме в пещерата, вървим 300-400 м по галериите, от там има слизане към равнището на реката. Следват още галерии и качване 10-15 м към по-високата част. Там прекарахме час-два - снимахме се, пихме кафе, хлапетата бяха щастливи.
На връщане, когато трябваше да слезем към реката, се оказа, че тя е почнала да се качва. Не можехме да минем - беше стигнала на равнище над ботуши, а следваха доста ниски елементи, теснини, където щяхме да се окажем напълно под вода. Тогава се сетихме, че по-нагоре има проход, затворен преди години, с цел да не влизат инцидентни хора и да унищожават пещерата. Той се пада някъде по успоредна изложба над реката. Тръгнахме да го търсим с Иво Чичев като най-опитни. Въпреки напъните, не можахме да го открием. Беше се заличил.
Междувременно водата продължи да се качва. Наложи се да вършим два лагера -първо бяхме на по-ниско, може би на 5-6 м над реката. Увихме хлапетата с алуминиево фолио да се стоплят.
Водата наближи бивака ни. Добре, че бяхме разкрили диаклаза - отвесна изложба, по която можем да бягаме нагоре. Покатерихме се там. Изтеглихме едно въже, вързахме го, подсигурихме се по този начин, че в случай че пристигна водата до там, да можем да се качваме по него с алпийското съоръжение. Децата нямаха проблеми с катеренето. Изведохме ги горе, качихме се и ние.
Така някъде на 30-ия час от влизането в пещерата се оказахме в тясна, само че суха ниша. Наблизо имаше заличка с езерце с кристално чиста вода. Имахме и храна -вафли, фъстъци, шоколади. Телефонна връзка нямахме - подземен няма обсег. Над нас несъмнено е имало слой почти от 70-80 метра.
След като не можахме да намерим изхода, бяхме много обезпокоени. Не знаем по кое време ще спадне водата, студено е. А и беше напълно допустимо водата да запълни цялото място, където бяхме, да стигне догоре. Дотам оставаха няколко метра.
Хлапетата не се уплашиха. Беше забавно приключението, към края се поумориха. Подремвахме на смени по петнайсетина минути, като гледахме главно децата да почиват. Накрая дозирахме и храната. Но не сме гладували. Мъчеха ни студът и влагата.
Хората, които участваха в акцията, бяха доста проведени. Спаси ни значително и шансът - багерите, с които разрушиха изходите, са били напълно наоколо, тогава работеха на пътния възел Драгичево. Късмет, че Атанас Русев, началник на акцията, с който се познаваме от доста години, е бил там в оня миг. Оттогава постоянно към 5 декември вървим в Духлата.
През декември 2010 година като лидер на група с трима другари и три деца се оказват блокирани от придошла подземна река повече от две денонощия в пещерата Духлата край пернишкото село Боснек. След незабавна избавителна акция с багери със съдействието персонално на премиера Бойко Борисов беше отворен спешен излаз и седмината пещерняци бяха изведени невредими. В групата с изключение на Димитров вземат участие инструкторът по алпинизъм Илия Драганов, опитните пещерняци Йонко Ангелов и Ивайло Чичев, 15-годишните алпинистки Божидара Пелова от Карлово и Марина Бончева от Сопот. Най-малкият член на групата е 12-годишният Емил Димитров, наследник на Петър Димитров.
Ето какво споделя той:
Приключилата преди дни огромна интервенция акция в Тайланд, при която над 100 експерти от целия свят избавиха 12-те деца и треньора им, блокирани две седмици подземен, върна загатна за случая с карловци в Духлата от преди 8 години.
На влизане припръскваше дъжд. Тук беше може би грешката ни - въобще не предполагахме, че ще последва потоп. Смятахме, че ще го обърне на сняг. Влязохме вечерта за да създадем прехода, да излезем и да се приберем назад в Карлово. Планирахме целият преход да е 7-8 часа. Заради децата обаче носехме спомагателни въжета, седалки, алпийски инвентар. Бяхме на карбидни лампи, които освен светят, само че и топлят. Бяхме взели 3 кг карбид.
Носехме и малко примусче за бульони и чайове. Както постоянно, бяхме готови устойчиво, съгласно неписания пещерняшки закон: като имаш преход от 8 часа, би трябвало да си квалифициран за 30.
И по този начин - влизаме в пещерата, вървим 300-400 м по галериите, от там има слизане към равнището на реката. Следват още галерии и качване 10-15 м към по-високата част. Там прекарахме час-два - снимахме се, пихме кафе, хлапетата бяха щастливи.
На връщане, когато трябваше да слезем към реката, се оказа, че тя е почнала да се качва. Не можехме да минем - беше стигнала на равнище над ботуши, а следваха доста ниски елементи, теснини, където щяхме да се окажем напълно под вода. Тогава се сетихме, че по-нагоре има проход, затворен преди години, с цел да не влизат инцидентни хора и да унищожават пещерата. Той се пада някъде по успоредна изложба над реката. Тръгнахме да го търсим с Иво Чичев като най-опитни. Въпреки напъните, не можахме да го открием. Беше се заличил.
Междувременно водата продължи да се качва. Наложи се да вършим два лагера -първо бяхме на по-ниско, може би на 5-6 м над реката. Увихме хлапетата с алуминиево фолио да се стоплят.
Водата наближи бивака ни. Добре, че бяхме разкрили диаклаза - отвесна изложба, по която можем да бягаме нагоре. Покатерихме се там. Изтеглихме едно въже, вързахме го, подсигурихме се по този начин, че в случай че пристигна водата до там, да можем да се качваме по него с алпийското съоръжение. Децата нямаха проблеми с катеренето. Изведохме ги горе, качихме се и ние.
Така някъде на 30-ия час от влизането в пещерата се оказахме в тясна, само че суха ниша. Наблизо имаше заличка с езерце с кристално чиста вода. Имахме и храна -вафли, фъстъци, шоколади. Телефонна връзка нямахме - подземен няма обсег. Над нас несъмнено е имало слой почти от 70-80 метра.
След като не можахме да намерим изхода, бяхме много обезпокоени. Не знаем по кое време ще спадне водата, студено е. А и беше напълно допустимо водата да запълни цялото място, където бяхме, да стигне догоре. Дотам оставаха няколко метра.
Хлапетата не се уплашиха. Беше забавно приключението, към края се поумориха. Подремвахме на смени по петнайсетина минути, като гледахме главно децата да почиват. Накрая дозирахме и храната. Но не сме гладували. Мъчеха ни студът и влагата.
Хората, които участваха в акцията, бяха доста проведени. Спаси ни значително и шансът - багерите, с които разрушиха изходите, са били напълно наоколо, тогава работеха на пътния възел Драгичево. Късмет, че Атанас Русев, началник на акцията, с който се познаваме от доста години, е бил там в оня миг. Оттогава постоянно към 5 декември вървим в Духлата.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ