Основен проблем на културния ни живот е хаотичността
Петър Чухов е роден през 1961 в София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на СУ " Св. Климент Охридски ". Автор на книги с лирика и прозаичност. Превеждан е на десетки езици. Носител на доста награди, измежду които Наградата на музея " Башо " в Япония. Пише музика и текстове, свирил и свири в разнообразни групи ( " Субдибула ", " Тутакси ", " Стенли ", " Пешо и алкохолиците ", " Гологан " и др.). Наскоро излезе най-новата му книга " Достатъчно дълго " (ИК " Жанет 45).
----
- Вие пишете и лирика, и прозаичност, и литература за деца, също така музицирате и свирите по концерти. Това не ви пречи да си вършите работата като библиотекар в Столичната библиотека. Как се справяте?
- Тъй като множеството ми текстове са къси, те се раждат в ритъма на всекидневието, без да имат потребност от особено " кабинетно " време. Пиша на улицата, на маса, в леглото и много рядко на бюро. Със свиренето е по-трудно, пробвам се да отстранявам най-малко по час дневно, само че не всеки път съумявам. Затова пък в удобни случаи изпадам в музикална вакханалия и изсвирвам часове наред. Работата ми като библиотекар е чудесна хранителна среда за литературните ми занимания - поддържам връзка освен с книги, само че и с читатели, както и с доста сътрудници писатели.
- Бяхте изключително деен в хайку формата. Учи ли на дисциплинираност стремежът да се ограничиш с малко думи?
- Несъмнено, само че с изключение на дисциплинираност тази къса форма основава и деликатно отношение към думите, един тип почит и признателност към тях, както и настройката да откриваш скритата им сила, която от време на време се обезсилва от многословието.
- " Гологан ", Par Avion Band, групата за лирика и различен рок " ЛаТекст ", преди този момент " Субдибула " - не са ли прекомерно доста групите, с които вършиме музика? Всъщност какви са последните ви планове, с кого?
- Не са, тъй като всяка от тях е друга от другите и се допълват - с " Гологан " свирим етнорок, с Par Avion Band благозвучен рок с детайли на блус и реге, а с " ЛаТекст " различен рок, смесен с произнасяне на лирика. Най-новият план е един поетично-музикален пърформанс, който представяме с поета и музикант Иван Христов из България, а към този момент ни чакат и участия във фестивали в чужбина. Иван свири на дудук и с него имаме дългогодишно съдействие в " Гологан ".
- " Капе зелена багра " - казвате в едно стихотворение, откакто подготвяте читателя за кръв, пот или по-съдбовни течности. Бутафорията част от живота ли е и става ли все по-важна?
- Бутафорното, в случай че мога да преразказвам една известна максима, е в очите на възприемащия. То е метод по едно и също време на опозиция, само че и на приемане на действителността, по-точно на справяне с нея. Възможност да се избегнат или най-малко омекотят мощно травматичните конфликти.
- Стиховете ви избират намека, намигането, далечната асоциативна връзка. Как успявате да намерите отклик, да стигнете до читателя?
- Макар и съгласно мен част от нещата, които пиша, да не са за най-широка читателска аудитория, не считам, че като цяло са херметични. По-скоро противоположното - защото главното поле на ползите ми са междуличностните взаимоотношения, както и личностната археология, потапянето в личния пъкъл, мисля, че текстовете ми се припознават от много хора.
- Имаше един безразсъден скандал, че сте били " омаскарили " класиците... Нужен ли е скандал, с цел да хвърли взор всеобщата аудитория върху стесняващото се литературно пространство?
- Скандалът притегля доста повече внимание, в сравнение с " постните " триумфи и достижения. Затова мнозина го търсят, без да си дават сметка, че той би могъл да насочи лъча на прожектора към тях, само че въпреки всичко главният въпрос си остава какво ще се види тогава. Аз не се считам за скандална персона, не съм възнамерявал да предизвиквам, нито съм си представял, че въпросните мои текстове ще провокират такава реакция.
- Как ще коментирате парадокса, че сякаш се чете и надлежно купуват книги по-малко, пък искащите да се " опишат " в прозаичност, в лирика, в кино не понижават?
- Нарастващата известност на писането като метод за себеизява съгласно мен се дължи на превръщането на интернет и обществените мрежи в пространства за незабавна реализация на текстове без контрола на редакторската институция. Във Facebook да вземем за пример всеки може да събере своя читателска публика и да получава удобни мнения незабавно след качването на творбата си.
- Защо пиете единствено бира, откакто множеството поети и музиканти са известни с " прекаляването " с всякакви упойващи и стимулиращи субстанции?
- За мен бирата е " съществено " занимание, интересувам се от другите типове, задачата ми е " силата на усета ", не опиянението. Или по-точно опиянението посредством и през усета, не посредством алкохола. Не използвам стимулиращи субстанции може би тъй като екзалтацията на творчеството за мен е задоволително опияняваща сама по себе си, както и самото живеене.
- Ще продължавате ли с така наречен " поетични дуели "? Имат ли те бъдеще, какво?
- Макар и по-рядко, не преставам да върша поетически дуели - в последно време по-често отвън София. Надявам се, че ще пристигна времето, когато те отново ще се случват ежемесечно, което не е елементарно, тъй като са тежки за организация и осъществяване, а и не всеки път се намират искащи да вземат участие, защото са свързани с деликатни обстановки.
- Нашият културен живот - пречи ли му нещо? А какво му оказва помощ? - държавни дотации, повече реклама, насърчаване на усета у маргинални другояче среди от популацията?
- Според мен главният проблем е хаотичността. Като че ли това, което се случва, е резултат на първо място на самостоятелни старания, а не на добре премислена и реализирана културна политика. Личностите не могат да заместят институциите, също така, повече или по-малко, те работят основно за себе си. Това, което оказва помощ, евентуално е ентусиазмът, отново на обособени хора, които, уви, рядко се намират на подобаващите места, с цел да задвижат институциите.
- Какво ви е леговище в сложни минути - любовта, стоицизмът, религията, творчеството, някое занимание?
- За мен любовта не е леговище, тя е странствуване в намерено море. Стоицизмът е прекомерно изолационистична тактика, ми се коства, а и не обичам прекомерната неотстъпчивост както на нещата, по този начин и на хората. Религията постоянно подвежда, зад нея нерядко наднича зле скрито двуличие. Хобитата могат да бъдат чудесна декорация, само че не и обител, в която можеш да се приютиш. Остава творчеството и да - то в действителност е моето леговище и освен в сложни минути. То е същинският ми дом, то трансформира съществуването ми във чудо, придава му отвъдност. И нямам поради творчеството единствено като основаване на творби на изкуството, а като изцяло отношение към живота, като пресътворяване на действителността в хода на живеенето.
НАТУРАЛНО
Нещо капе
върху тревата.
Кой залага на дъжд?
Кой на кръв?
Кой на потта на косача?
Край на залаганията!
Върху тревата капе
зелена багра.
----
- Вие пишете и лирика, и прозаичност, и литература за деца, също така музицирате и свирите по концерти. Това не ви пречи да си вършите работата като библиотекар в Столичната библиотека. Как се справяте?
- Тъй като множеството ми текстове са къси, те се раждат в ритъма на всекидневието, без да имат потребност от особено " кабинетно " време. Пиша на улицата, на маса, в леглото и много рядко на бюро. Със свиренето е по-трудно, пробвам се да отстранявам най-малко по час дневно, само че не всеки път съумявам. Затова пък в удобни случаи изпадам в музикална вакханалия и изсвирвам часове наред. Работата ми като библиотекар е чудесна хранителна среда за литературните ми занимания - поддържам връзка освен с книги, само че и с читатели, както и с доста сътрудници писатели.
- Бяхте изключително деен в хайку формата. Учи ли на дисциплинираност стремежът да се ограничиш с малко думи?
- Несъмнено, само че с изключение на дисциплинираност тази къса форма основава и деликатно отношение към думите, един тип почит и признателност към тях, както и настройката да откриваш скритата им сила, която от време на време се обезсилва от многословието.
- " Гологан ", Par Avion Band, групата за лирика и различен рок " ЛаТекст ", преди този момент " Субдибула " - не са ли прекомерно доста групите, с които вършиме музика? Всъщност какви са последните ви планове, с кого?
- Не са, тъй като всяка от тях е друга от другите и се допълват - с " Гологан " свирим етнорок, с Par Avion Band благозвучен рок с детайли на блус и реге, а с " ЛаТекст " различен рок, смесен с произнасяне на лирика. Най-новият план е един поетично-музикален пърформанс, който представяме с поета и музикант Иван Христов из България, а към този момент ни чакат и участия във фестивали в чужбина. Иван свири на дудук и с него имаме дългогодишно съдействие в " Гологан ".
- " Капе зелена багра " - казвате в едно стихотворение, откакто подготвяте читателя за кръв, пот или по-съдбовни течности. Бутафорията част от живота ли е и става ли все по-важна?
- Бутафорното, в случай че мога да преразказвам една известна максима, е в очите на възприемащия. То е метод по едно и също време на опозиция, само че и на приемане на действителността, по-точно на справяне с нея. Възможност да се избегнат или най-малко омекотят мощно травматичните конфликти.
- Стиховете ви избират намека, намигането, далечната асоциативна връзка. Как успявате да намерите отклик, да стигнете до читателя?
- Макар и съгласно мен част от нещата, които пиша, да не са за най-широка читателска аудитория, не считам, че като цяло са херметични. По-скоро противоположното - защото главното поле на ползите ми са междуличностните взаимоотношения, както и личностната археология, потапянето в личния пъкъл, мисля, че текстовете ми се припознават от много хора.
- Имаше един безразсъден скандал, че сте били " омаскарили " класиците... Нужен ли е скандал, с цел да хвърли взор всеобщата аудитория върху стесняващото се литературно пространство?
- Скандалът притегля доста повече внимание, в сравнение с " постните " триумфи и достижения. Затова мнозина го търсят, без да си дават сметка, че той би могъл да насочи лъча на прожектора към тях, само че въпреки всичко главният въпрос си остава какво ще се види тогава. Аз не се считам за скандална персона, не съм възнамерявал да предизвиквам, нито съм си представял, че въпросните мои текстове ще провокират такава реакция.
- Как ще коментирате парадокса, че сякаш се чете и надлежно купуват книги по-малко, пък искащите да се " опишат " в прозаичност, в лирика, в кино не понижават?
- Нарастващата известност на писането като метод за себеизява съгласно мен се дължи на превръщането на интернет и обществените мрежи в пространства за незабавна реализация на текстове без контрола на редакторската институция. Във Facebook да вземем за пример всеки може да събере своя читателска публика и да получава удобни мнения незабавно след качването на творбата си.
- Защо пиете единствено бира, откакто множеството поети и музиканти са известни с " прекаляването " с всякакви упойващи и стимулиращи субстанции?
- За мен бирата е " съществено " занимание, интересувам се от другите типове, задачата ми е " силата на усета ", не опиянението. Или по-точно опиянението посредством и през усета, не посредством алкохола. Не използвам стимулиращи субстанции може би тъй като екзалтацията на творчеството за мен е задоволително опияняваща сама по себе си, както и самото живеене.
- Ще продължавате ли с така наречен " поетични дуели "? Имат ли те бъдеще, какво?
- Макар и по-рядко, не преставам да върша поетически дуели - в последно време по-често отвън София. Надявам се, че ще пристигна времето, когато те отново ще се случват ежемесечно, което не е елементарно, тъй като са тежки за организация и осъществяване, а и не всеки път се намират искащи да вземат участие, защото са свързани с деликатни обстановки.
- Нашият културен живот - пречи ли му нещо? А какво му оказва помощ? - държавни дотации, повече реклама, насърчаване на усета у маргинални другояче среди от популацията?
- Според мен главният проблем е хаотичността. Като че ли това, което се случва, е резултат на първо място на самостоятелни старания, а не на добре премислена и реализирана културна политика. Личностите не могат да заместят институциите, също така, повече или по-малко, те работят основно за себе си. Това, което оказва помощ, евентуално е ентусиазмът, отново на обособени хора, които, уви, рядко се намират на подобаващите места, с цел да задвижат институциите.
- Какво ви е леговище в сложни минути - любовта, стоицизмът, религията, творчеството, някое занимание?
- За мен любовта не е леговище, тя е странствуване в намерено море. Стоицизмът е прекомерно изолационистична тактика, ми се коства, а и не обичам прекомерната неотстъпчивост както на нещата, по този начин и на хората. Религията постоянно подвежда, зад нея нерядко наднича зле скрито двуличие. Хобитата могат да бъдат чудесна декорация, само че не и обител, в която можеш да се приютиш. Остава творчеството и да - то в действителност е моето леговище и освен в сложни минути. То е същинският ми дом, то трансформира съществуването ми във чудо, придава му отвъдност. И нямам поради творчеството единствено като основаване на творби на изкуството, а като изцяло отношение към живота, като пресътворяване на действителността в хода на живеенето.
НАТУРАЛНО
Нещо капе
върху тревата.
Кой залага на дъжд?
Кой на кръв?
Кой на потта на косача?
Край на залаганията!
Върху тревата капе
зелена багра.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ