Бай Ганьо – герой на всички времена
Петър Чолаков е политолог. Доцент е по социология в Института по философия и социология на Българска академия на науките. Текстът му е препечатан от " Дойче веле ".
Комедийният заряд на корицата очевидно е в това, че - най-малко съгласно някои - грешката е вярна. Критиците на господин Борисов, които от десетилетие го съпоставят с героя на Щастливеца, приветстват. А и водачът на ГЕРБ като че ли дава значително мотиви за такива паралели.
Да вземем да вземем за пример случката с американската посланичка Херо Мустафа, която неотдавна се озова в прегръдките му. Тази преживелица неволни ни напомня други герои от други времена, когато политическата уместност беше непознато разбиране:
" Тука [в чужбина] не можеш да ги схванеш коя е слугиня, коя е стопанка, все лъскави, все чисто облечени. Изпречи се някоя отсреща ти, хили се по този начин мазно-мазно, мислиш, слугиня е, закачиш я, вземеш си пакост на главата; изпречи се друга, хубавичка, смирена, мислиш, ха това е господарката, станеш ѝ на крайници, поканиш я да седне, тя се срами... ".
Култови изречения, които се помнят
Култови премиерски изрази като " тадуф-тадуф ", " фифа-фафа-фуфа " и " фъш-фъш " се вписват прелестно в речника на господин Ганьо Балкански - да вземем за пример, когато в басейна имитира колелото на параход ( " чакай в този момент да им покажем вампор на кое викат ", " тупа-лупа, тупа-лупа, фйюууу).
Ако бай Ганьо трепери за своето чердже и мускали, носи си люти чушчици при странстванята си из Европата, то очевидно за някои членове на ГЕРБ пътят към сърцето на водача минава през суджука...
В опитите на премиера да впечатлява чужденците като че ли дочуваме триумфалния зов: " Булгар! Булга-ар! " на " балканския талант " Ганьо, който вкаменява благочестивите немци в басейна.
Пословичното самочувствие на господин Борисов ( " аз ви построих ", " аз дадох ", " аз взех решение ", " аз разпоредих ", " мене трима папи са ме галили по главата " и др.), съгласно съперниците му, е в същата тоналност като откровенията на бай Ганьо: " тури ме в която щеш околия и ми кажи когато щеш да ти избера. Едно магаре тури за претендент, и магарето ще ти избера, майка му остаряла " ; " Туй Иречек-Миречек ей така - зяпнали са ме слушали, като им заговорвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден ".
Наследниците на Алековия воин
Но в случай че приликите сред Алековия воин и министър-председателя са толкоз доста, по какъв начин да разбираем политическото му дългоденствие? Дали отговорът не е в това, че таман бай Ганьо, а не Щастливецът е този, който оцелява?
Ще сгрешим, в случай че потърсим наследниците на Алековия воин единствено на днешния политически Олимп, в нахлупилата каскет прокуратура, или в мутрите на прехода. Байганьовщината има наперени емисари освен на всички етажи на държавната машина, във всичките ѝ колелца и бурмички, а неизлечимо е белязала цялата тъкан на обществото.
Поевропейчването, захвърлянето на " агарянския ямурлук " и замяната му с " белгийска тога " са доста повече от еднократния акт на пришиването на непознат конституционализъм към спорната българска политическа традиция, разказан от Алеко. Този екзистенциален, само че подражателен и, в този смисъл, лекомислен жест разказва трагикомичните метаморфози на цели генерации.
Байганьовщината не е единствено българско събитие
Можем да се утешим, че байганьовщината не е единствено българско събитие. Подобни герои (Тартюф, Тартарен Тарасконски, Санчо Панса, Швейк и др.) се пазят в редица литературни съкровищници по света.
Гръмогласна бездуховност, келепирджийство, тарикатлък, нечистоплътност, опортюнистичен национализъм, пренебрежение към чужденците (според бай Ганьо " на немците един пирон не им стига мозъка да забият " ) - това са някои от отличителните белези на простака. Те не са присъщи единствено на една нация.
Според проф. Кьосев въпреки всичко нашенският тъпанар се отличава с особена смелост, той живее " със сбъркана визия за обществените и просветителни йерархии " и " счита, че е в правото си ". Но арогантността и илюзорното предимство, в което са уверени някои неквалифицирани човеци (т.нар. резултат на Дънинг-Крюгер), не са български феномен. Особеното у нас, без да е неповторимо, е диктатът на простака. В злополучните страни сякаш точно простакът е героят на всички времена.
Героят, който умъртви своя основател
Прегледът на нашата най-нова история е обезкуражаващ: байганьовщината е по-скоро правилото, а не изключението в Следосвобожденска България; тя освен не изчезва, а господства след 9.09.1944 (неслучайно Тодор Живков е един от двата " университета " на господин Борисов, съгласно признанията му; другият е Симеон). А през днешния ден байганьовският нрав е в съвършена кондиция. А заради непрекъснатата емиграция на мнозина от най-образованите, може би, е по-могъщ и непреклонен от всеки път.
Тогава кой се смее финален? Дали критиците на министър-председателя Борисов, които виждат в него оживялата подигравка на един книжовен воин? Или последната дума принадлежи на " колажа " от кръв и плът - на политика, построил кариера върху благосклонностите, които печели поради приликите с един занимателен облик, прочут още от ученическата пейка? Това е воин, който ни разсмива. Затова нормално забравяме, че той убива идеалистичния си основател.
Комедийният заряд на корицата очевидно е в това, че - най-малко съгласно някои - грешката е вярна. Критиците на господин Борисов, които от десетилетие го съпоставят с героя на Щастливеца, приветстват. А и водачът на ГЕРБ като че ли дава значително мотиви за такива паралели.
Да вземем да вземем за пример случката с американската посланичка Херо Мустафа, която неотдавна се озова в прегръдките му. Тази преживелица неволни ни напомня други герои от други времена, когато политическата уместност беше непознато разбиране:
" Тука [в чужбина] не можеш да ги схванеш коя е слугиня, коя е стопанка, все лъскави, все чисто облечени. Изпречи се някоя отсреща ти, хили се по този начин мазно-мазно, мислиш, слугиня е, закачиш я, вземеш си пакост на главата; изпречи се друга, хубавичка, смирена, мислиш, ха това е господарката, станеш ѝ на крайници, поканиш я да седне, тя се срами... ".
Култови изречения, които се помнят
Култови премиерски изрази като " тадуф-тадуф ", " фифа-фафа-фуфа " и " фъш-фъш " се вписват прелестно в речника на господин Ганьо Балкански - да вземем за пример, когато в басейна имитира колелото на параход ( " чакай в този момент да им покажем вампор на кое викат ", " тупа-лупа, тупа-лупа, фйюууу).
Ако бай Ганьо трепери за своето чердже и мускали, носи си люти чушчици при странстванята си из Европата, то очевидно за някои членове на ГЕРБ пътят към сърцето на водача минава през суджука...
В опитите на премиера да впечатлява чужденците като че ли дочуваме триумфалния зов: " Булгар! Булга-ар! " на " балканския талант " Ганьо, който вкаменява благочестивите немци в басейна.
Пословичното самочувствие на господин Борисов ( " аз ви построих ", " аз дадох ", " аз взех решение ", " аз разпоредих ", " мене трима папи са ме галили по главата " и др.), съгласно съперниците му, е в същата тоналност като откровенията на бай Ганьо: " тури ме в която щеш околия и ми кажи когато щеш да ти избера. Едно магаре тури за претендент, и магарето ще ти избера, майка му остаряла " ; " Туй Иречек-Миречек ей така - зяпнали са ме слушали, като им заговорвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден ".
Наследниците на Алековия воин
Но в случай че приликите сред Алековия воин и министър-председателя са толкоз доста, по какъв начин да разбираем политическото му дългоденствие? Дали отговорът не е в това, че таман бай Ганьо, а не Щастливецът е този, който оцелява?
Ще сгрешим, в случай че потърсим наследниците на Алековия воин единствено на днешния политически Олимп, в нахлупилата каскет прокуратура, или в мутрите на прехода. Байганьовщината има наперени емисари освен на всички етажи на държавната машина, във всичките ѝ колелца и бурмички, а неизлечимо е белязала цялата тъкан на обществото.
Поевропейчването, захвърлянето на " агарянския ямурлук " и замяната му с " белгийска тога " са доста повече от еднократния акт на пришиването на непознат конституционализъм към спорната българска политическа традиция, разказан от Алеко. Този екзистенциален, само че подражателен и, в този смисъл, лекомислен жест разказва трагикомичните метаморфози на цели генерации.
Байганьовщината не е единствено българско събитие
Можем да се утешим, че байганьовщината не е единствено българско събитие. Подобни герои (Тартюф, Тартарен Тарасконски, Санчо Панса, Швейк и др.) се пазят в редица литературни съкровищници по света.
Гръмогласна бездуховност, келепирджийство, тарикатлък, нечистоплътност, опортюнистичен национализъм, пренебрежение към чужденците (според бай Ганьо " на немците един пирон не им стига мозъка да забият " ) - това са някои от отличителните белези на простака. Те не са присъщи единствено на една нация.
Според проф. Кьосев въпреки всичко нашенският тъпанар се отличава с особена смелост, той живее " със сбъркана визия за обществените и просветителни йерархии " и " счита, че е в правото си ". Но арогантността и илюзорното предимство, в което са уверени някои неквалифицирани човеци (т.нар. резултат на Дънинг-Крюгер), не са български феномен. Особеното у нас, без да е неповторимо, е диктатът на простака. В злополучните страни сякаш точно простакът е героят на всички времена.
Героят, който умъртви своя основател
Прегледът на нашата най-нова история е обезкуражаващ: байганьовщината е по-скоро правилото, а не изключението в Следосвобожденска България; тя освен не изчезва, а господства след 9.09.1944 (неслучайно Тодор Живков е един от двата " университета " на господин Борисов, съгласно признанията му; другият е Симеон). А през днешния ден байганьовският нрав е в съвършена кондиция. А заради непрекъснатата емиграция на мнозина от най-образованите, може би, е по-могъщ и непреклонен от всеки път.
Тогава кой се смее финален? Дали критиците на министър-председателя Борисов, които виждат в него оживялата подигравка на един книжовен воин? Или последната дума принадлежи на " колажа " от кръв и плът - на политика, построил кариера върху благосклонностите, които печели поради приликите с един занимателен облик, прочут още от ученическата пейка? Това е воин, който ни разсмива. Затова нормално забравяме, че той убива идеалистичния си основател.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ