Петър Белберов: Бокс или компютър – победата е важна!
Петър Белберов бе разгласен за най-хубав боксьор и за първи път подвигна купа „ Странджа “ на едноименния шампионат в зала „ София “. 28-годишният софиянец ликува с купата в супертежка категория над 91 кг в 69-то издание на най-старата конкуренция в Европа. Българинът реализира 3 безапелационни победи, а на финала сътвори същинско мъжество. Асът ни се би с раздрани мускулни нишки на бицепса на дясната ръка, само че все пак успs да вземе безапелационна победа против арменеца Ховнанисян – 4:1.
Белберов, който е бронзов медалист от Евро 2015, стана първенец за трета поредна година и бе кандидат за купата в конкуренцията на боксьори от 32 страни.
– Кога ви беше по-трудно, в този момент или предходните две години да спечелите на „ Странджа “, господин Белберов?
– Относително е. Специално в моята категория преди конкуренцията бе по-сериозна, имаше много титулувани състезатели, изключително в олимпийската 2016-а. Но и в този момент съперниците ми не бяха по никакъв начин неприятни. Имах обаче и здравословен проблем. Реално не знаех дали въобще имам някакъв късмет. Още в първата среща скъсах мускулни нишки на бицепса. После на полуфинала индиецът Кумар игра много нечисто и все пак го бих с 5:0. А 10 минути преди финалната намира се бях депресирал от болката.
– Какво ви активизира в последна сметка?
Най-вече моите съотборници, близки и родственици, които бяха в публиката. Не можех да си показва, че няма да изляза на кръга. Изобщо забравих за всичко и се веселя, че съумях да превъзмогна себе си. Моят персонален треньор Йордан Митев беше извънредно удовлетворен. От една страна бе много обезпокоен дали ще се оправя, а от друга дали няма да пострадам по-тежко.
– Изненада ли ви, че ви оповестиха за най-хубав боксьор на шампионата?
– Донякъде да. Другите двама български първенци – Боян Асенов и Радослав Панталеев също бяха доста безапелационни и заслужаваха не по-малко да вземат купата. Но може би при мен надви фактът, че три следващи години спечелвам на шампионата.
– Това не ви е първото самопризнание. През последните години имате победи и на други влиятелни шампионати, както и в профисериите. Но като че ли оставате в сянката на прожекторите, отчаян ли сте?
– Не бих споделил. Всичко си зависи от мен. Аз съм боксьор и моята работа е да надвивам. А това, че някой различен е предпочетен поради триумфите му пред мен, е въпрос на избор.
– Как върви следването ви по стопанска система?
– Завърших бакалавър в УНСС, а в този момент последвам магистратура в Нов български университет със компетентност софтуерни технологии и програмиране, на малко IT.
– И къде е общото сред тази компетентност, която сега е най-платената, и бокса?
– И в двете би трябвало да си доста работлив, да не се отказваш. Защото в програмирането от време на време можеш да се бъхтиш цяла седмица и нищо да не се получи. А разсъдък се изисква и пред компютъра, и когато си в кръга.
– Как одобряват вашите близки, че се занимавате с толкоз разнообразни неща?
– Нормално, привикнали са. Повечето ми другари не са нито боксьори, нито програмисти. Занимават се с стопанска система, банково дело… По-често съотборниците ми се майтапят с думите: „ Да не ти избият кодовете от главата! “ (б.а. – смее се).
– А за какво се захванахте тъкмо с бокс?
– Сравнително късно започнах да се занимавам с този спорт. Преди това играех футбол в „ Септември “, желаех доста да стана футболист. Но ученето надви. И едвам на 20 години потеглих да боксирам по-сериозно, въпреки че до тогава упражнявах любителски. Дори се опасявах, тъй като спортът е прекомерно травматичен. Фен съм на бойните спортове и бях гледал доста мачове, освен по бокс. И се чудех: „ Защо тия хора се бият по главите “? Но това очевидно беше едно вътрешно предпочитание да преодолея страха. Така започнах. Е ето, че в този момент професионално се занимавам с бокс.
– Родителите ви по какъв начин погледнаха на това ваше въодушевление?
– Първоначално бяха доста срещу. Майка ми и до през днешния ден се опасява. В началото баща скрито от нея ми плащаше тренировките. Но когато започнах да се прибирам със синини по лицето не след дълго тя разбра. Сега към този момент са привикнали.
– А самите те били ли са спортисти, откакто одобряват обстоятелството да боксирате?
– Навремето майка ми Катя Белберова е била републиканска шампионка по гребане, а в този момент е надалеч от тази сфера. Работи като маркетинг шеф в една компания, преди този момент дълго е преподавала философия. Баща ми Румен Белберов пък е хирург. И двамата обаче схванаха, че боксът е нещо, което обичам и желая да се занимавам. Всъщност, човек би трябвало да прави това, което харесва. Парите не постоянно са най-важни. Това все едно да вървиш на работа без предпочитание, надали ще се чувстваш пълностоен човек. Програмирането също ужасно доста ми харесва, аз си го избрах, освен тъй като е доста добре платено. В един миг ще би трябвало да отдам желанията си на едното или другото, тъй като единствено със спорт в България мъчно можеш да се издържаш.
– Боксирате и в профисериите. Къде ви е по-комфортно?
– При експертите, тъй като там възможностите за съдийски орязвания и произволи са много по-малки. А и рундовете са повече.
– Искало ли ви се е да се откажете от спорта поради субективизъм в съдийството?
Много пъти. Особено на олимпийската подготовка за игрите Рио 2016. Там напряко ни „ отрязаха главите “. И не инцидентно сега боксът е под опасност да бъде изваден от олимпийската стратегия, най-много поради съдиите. Но нашия спорт има съществено лоби и се надявам това да не се случи.
– Виждате ли бъдещето си при експертите?
– Не непременно, въпреки че ми се желае и съм имал оферти. Но едно 90 % от мениджърите са измамници – хвърлят те като храна на рибите и въобще не се интересуват от теб. Да, огромните промоутъри също се възползват, само че пък генерално имат интерес да те развиват като боксьор.
– Какви са упоритостите ви?
– Сериозните ни шампионати са следващата година, когато имаме международно и европейско. Затова тази сезон ще се съсредоточвам върху изявите си в профилигата. Боксирам за „ Британските лъвове “, които преди година стигнаха край, а предходната отпаднаха на полуфиналите. За жал ще пропусна първия мач през март поради травмата, само че за идващия се надявам да съм изцяло възобновени да оказа помощ на тима най-малко да повтори триумфа си от 2016-а.
Белберов, който е бронзов медалист от Евро 2015, стана първенец за трета поредна година и бе кандидат за купата в конкуренцията на боксьори от 32 страни.
– Кога ви беше по-трудно, в този момент или предходните две години да спечелите на „ Странджа “, господин Белберов?
– Относително е. Специално в моята категория преди конкуренцията бе по-сериозна, имаше много титулувани състезатели, изключително в олимпийската 2016-а. Но и в този момент съперниците ми не бяха по никакъв начин неприятни. Имах обаче и здравословен проблем. Реално не знаех дали въобще имам някакъв късмет. Още в първата среща скъсах мускулни нишки на бицепса. После на полуфинала индиецът Кумар игра много нечисто и все пак го бих с 5:0. А 10 минути преди финалната намира се бях депресирал от болката.
– Какво ви активизира в последна сметка?
Най-вече моите съотборници, близки и родственици, които бяха в публиката. Не можех да си показва, че няма да изляза на кръга. Изобщо забравих за всичко и се веселя, че съумях да превъзмогна себе си. Моят персонален треньор Йордан Митев беше извънредно удовлетворен. От една страна бе много обезпокоен дали ще се оправя, а от друга дали няма да пострадам по-тежко.
– Изненада ли ви, че ви оповестиха за най-хубав боксьор на шампионата?
– Донякъде да. Другите двама български първенци – Боян Асенов и Радослав Панталеев също бяха доста безапелационни и заслужаваха не по-малко да вземат купата. Но може би при мен надви фактът, че три следващи години спечелвам на шампионата.
– Това не ви е първото самопризнание. През последните години имате победи и на други влиятелни шампионати, както и в профисериите. Но като че ли оставате в сянката на прожекторите, отчаян ли сте?
– Не бих споделил. Всичко си зависи от мен. Аз съм боксьор и моята работа е да надвивам. А това, че някой различен е предпочетен поради триумфите му пред мен, е въпрос на избор.
– Как върви следването ви по стопанска система?
– Завърших бакалавър в УНСС, а в този момент последвам магистратура в Нов български университет със компетентност софтуерни технологии и програмиране, на малко IT.
– И къде е общото сред тази компетентност, която сега е най-платената, и бокса?
– И в двете би трябвало да си доста работлив, да не се отказваш. Защото в програмирането от време на време можеш да се бъхтиш цяла седмица и нищо да не се получи. А разсъдък се изисква и пред компютъра, и когато си в кръга.
– Как одобряват вашите близки, че се занимавате с толкоз разнообразни неща?
– Нормално, привикнали са. Повечето ми другари не са нито боксьори, нито програмисти. Занимават се с стопанска система, банково дело… По-често съотборниците ми се майтапят с думите: „ Да не ти избият кодовете от главата! “ (б.а. – смее се).
– А за какво се захванахте тъкмо с бокс?
– Сравнително късно започнах да се занимавам с този спорт. Преди това играех футбол в „ Септември “, желаех доста да стана футболист. Но ученето надви. И едвам на 20 години потеглих да боксирам по-сериозно, въпреки че до тогава упражнявах любителски. Дори се опасявах, тъй като спортът е прекомерно травматичен. Фен съм на бойните спортове и бях гледал доста мачове, освен по бокс. И се чудех: „ Защо тия хора се бият по главите “? Но това очевидно беше едно вътрешно предпочитание да преодолея страха. Така започнах. Е ето, че в този момент професионално се занимавам с бокс.
– Родителите ви по какъв начин погледнаха на това ваше въодушевление?
– Първоначално бяха доста срещу. Майка ми и до през днешния ден се опасява. В началото баща скрито от нея ми плащаше тренировките. Но когато започнах да се прибирам със синини по лицето не след дълго тя разбра. Сега към този момент са привикнали.
– А самите те били ли са спортисти, откакто одобряват обстоятелството да боксирате?
– Навремето майка ми Катя Белберова е била републиканска шампионка по гребане, а в този момент е надалеч от тази сфера. Работи като маркетинг шеф в една компания, преди този момент дълго е преподавала философия. Баща ми Румен Белберов пък е хирург. И двамата обаче схванаха, че боксът е нещо, което обичам и желая да се занимавам. Всъщност, човек би трябвало да прави това, което харесва. Парите не постоянно са най-важни. Това все едно да вървиш на работа без предпочитание, надали ще се чувстваш пълностоен човек. Програмирането също ужасно доста ми харесва, аз си го избрах, освен тъй като е доста добре платено. В един миг ще би трябвало да отдам желанията си на едното или другото, тъй като единствено със спорт в България мъчно можеш да се издържаш.
– Боксирате и в профисериите. Къде ви е по-комфортно?
– При експертите, тъй като там възможностите за съдийски орязвания и произволи са много по-малки. А и рундовете са повече.
– Искало ли ви се е да се откажете от спорта поради субективизъм в съдийството?
Много пъти. Особено на олимпийската подготовка за игрите Рио 2016. Там напряко ни „ отрязаха главите “. И не инцидентно сега боксът е под опасност да бъде изваден от олимпийската стратегия, най-много поради съдиите. Но нашия спорт има съществено лоби и се надявам това да не се случи.
– Виждате ли бъдещето си при експертите?
– Не непременно, въпреки че ми се желае и съм имал оферти. Но едно 90 % от мениджърите са измамници – хвърлят те като храна на рибите и въобще не се интересуват от теб. Да, огромните промоутъри също се възползват, само че пък генерално имат интерес да те развиват като боксьор.
– Какви са упоритостите ви?
– Сериозните ни шампионати са следващата година, когато имаме международно и европейско. Затова тази сезон ще се съсредоточвам върху изявите си в профилигата. Боксирам за „ Британските лъвове “, които преди година стигнаха край, а предходната отпаднаха на полуфиналите. За жал ще пропусна първия мач през март поради травмата, само че за идващия се надявам да съм изцяло възобновени да оказа помощ на тима най-малко да повтори триумфа си от 2016-а.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ