Петър Андронов: Банките подготвят клиентите за края на ниските лихви
Петър Андронов
© Надежда Чипева Още по тематиката
Левон Хампарцумян: Далече сме от прегряване
Главният изпълнителен шеф на Уникредит Булбанк след конференцията " Банките и бизнесът " на " Капитал "
23 ное 2018
Питър Барон: България може единствено да завоюва от еврото
Изпълнителният шеф на TBIF Financial Services (Ти Би Ай банк) след конференцията " Банките и бизнесът " на " Капитал "
23 ное 2018
Георги Заманов: Плавно повишаване на лихвите с 1% не би внесло напрежение
Изпълнителният шеф на Алианц банк България след конференцията " Банките и бизнесът " на " Капитал "
23 ное 2018
Предстоящата нормализация
Новият лихвен цикъл ще носи утежняване на качеството на заемите, нужда от повече провизиране и по-ниска норма на облага
23 ное 2018
Кредитиране с едно мислено
Ситуацията в този момент не наподобява като през 2008 година, само че и банките, и клиентите би трябвало да са с нараснало внимание
23 ное 2018
Подгответе се за идната рецесия
Първите сигнали за закъснение на европейската стопанска система към този момент се усещат и банките чакат края на ерата на рекордно ниски лихви
23 ное 2018 Виждате ли сигнали, че стопанската система или обособени нейни браншове прегрява?
Имаме в действителност индикации, освен в България, само че и на открито. Виждаме съществени признаци на прегряване. Те се мерят и с рекордната претовареност, и с признаците на инфлация, и с високото ползване. Банките нямат друго държание от всеки търговец, те се стараят да продават повече и да имат по-високи облаги, само че биха могли и съм сигурен, че доста го вършат, също по този начин да приспособяват кредитните си стандарти и да ги държат задоволително консервативни, тъй че да не позволен прекалено и безразсъдно финансиране и кредитиране на стопанската система и популацията. А също по този начин да бъдат един спомагателен ориентир за бизнеса и за хората за идното развиване в стопанската система - да ги поучават вярно да ги насочват към решения, които дълготрайно да бъдат устойчиви. Правим го ние, сигурен съм, че всички останали банки отделят задоволително време, с цел да работят по тези тези цели, с цел да могат да реагират съответно на промени в изискванията.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Ако се извърши проектът за влизане на България в ERM 2 идната година, по какъв начин ще се отрази това на банките и стопанската система?
Като цяло салдото би трябвало да бъде позитивен и за банковата система и за стопанската система, доколкото това дава една обща легитимация на стопанската система и на бизнеса и на страната като цяло, като страна със относително високи стандарти, които подхождат за приемане в такава група като еврозоната. Но въпреки това не е безвъзмезден обяд и не значи, че участие в еврозоната ще ни направи мързеливи и да разчитаме единствено на това. Вижда се, че и страни в еврозаната минават през съществени разтърсвания и че в края на краищата, когато има проблеми те би трябвало да ги вземат решение на първо място със личното си присъединяване и с поддръжката на колегата еврозона. Но въпреки всичко, като цяло, участието в групата на страните от еврозоната, е нещо, с което може да прибавим позитивна стойност в стопанската система и в имиджа на България.
Как в бранша се подготвяте за края на рекордно ниските лихви?
Мисля, че това, което може да забележите без изключително изпитание, е,че банките в една или друга степен се пробват да приготвят и себе си, тъй като това не е маловажно. Много от самите банки инерционно работят в дългогодишната среда на ниски лихви без да са свръхподготвени за смяната. Но аз виждам през последните 12 месеца редица банки към този момент ускориха условията си за остатъчен приход на клиентите, тъй че да имат наличен приходи да погасяват заеми даже когато лихвените проценти се покачат. Някои банки имам индикации, че интензивно осведомят клиентите си а за лихвените условия и ги предизвикват да вършат дълготрайни планове, в които да позволяват и консервативни сюжети, тъй че да оказват помощ да се оправят с провокациите на променената среда.
Тоест без това да изчерпва всички благоприятни условия и сюжети, банките една след друга стартират да се акомодират и да служат като инструмент на сигурността на инфраструктурата. Дори дори поради това, че банките не повтарят сюжета от 2005-2006 година на бурно повишаване на кредитирането, можем да заключим, че не се намираме в рисковата среда, която имахме тогава и че държанието на всички участници - и на банките, на бизнеса, и на популацията съдържа поуките от предишното.
Интервюто взе Николай Стоянов
© Надежда Чипева Още по тематиката
Левон Хампарцумян: Далече сме от прегряване
Главният изпълнителен шеф на Уникредит Булбанк след конференцията " Банките и бизнесът " на " Капитал "
23 ное 2018
Питър Барон: България може единствено да завоюва от еврото
Изпълнителният шеф на TBIF Financial Services (Ти Би Ай банк) след конференцията " Банките и бизнесът " на " Капитал "
23 ное 2018
Георги Заманов: Плавно повишаване на лихвите с 1% не би внесло напрежение
Изпълнителният шеф на Алианц банк България след конференцията " Банките и бизнесът " на " Капитал "
23 ное 2018
Предстоящата нормализация
Новият лихвен цикъл ще носи утежняване на качеството на заемите, нужда от повече провизиране и по-ниска норма на облага
23 ное 2018
Кредитиране с едно мислено
Ситуацията в този момент не наподобява като през 2008 година, само че и банките, и клиентите би трябвало да са с нараснало внимание
23 ное 2018
Подгответе се за идната рецесия
Първите сигнали за закъснение на европейската стопанска система към този момент се усещат и банките чакат края на ерата на рекордно ниски лихви
23 ное 2018 Виждате ли сигнали, че стопанската система или обособени нейни браншове прегрява?
Имаме в действителност индикации, освен в България, само че и на открито. Виждаме съществени признаци на прегряване. Те се мерят и с рекордната претовареност, и с признаците на инфлация, и с високото ползване. Банките нямат друго държание от всеки търговец, те се стараят да продават повече и да имат по-високи облаги, само че биха могли и съм сигурен, че доста го вършат, също по този начин да приспособяват кредитните си стандарти и да ги държат задоволително консервативни, тъй че да не позволен прекалено и безразсъдно финансиране и кредитиране на стопанската система и популацията. А също по този начин да бъдат един спомагателен ориентир за бизнеса и за хората за идното развиване в стопанската система - да ги поучават вярно да ги насочват към решения, които дълготрайно да бъдат устойчиви. Правим го ние, сигурен съм, че всички останали банки отделят задоволително време, с цел да работят по тези тези цели, с цел да могат да реагират съответно на промени в изискванията.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Ако се извърши проектът за влизане на България в ERM 2 идната година, по какъв начин ще се отрази това на банките и стопанската система?
Като цяло салдото би трябвало да бъде позитивен и за банковата система и за стопанската система, доколкото това дава една обща легитимация на стопанската система и на бизнеса и на страната като цяло, като страна със относително високи стандарти, които подхождат за приемане в такава група като еврозоната. Но въпреки това не е безвъзмезден обяд и не значи, че участие в еврозоната ще ни направи мързеливи и да разчитаме единствено на това. Вижда се, че и страни в еврозаната минават през съществени разтърсвания и че в края на краищата, когато има проблеми те би трябвало да ги вземат решение на първо място със личното си присъединяване и с поддръжката на колегата еврозона. Но въпреки всичко, като цяло, участието в групата на страните от еврозоната, е нещо, с което може да прибавим позитивна стойност в стопанската система и в имиджа на България.
Как в бранша се подготвяте за края на рекордно ниските лихви?
Мисля, че това, което може да забележите без изключително изпитание, е,че банките в една или друга степен се пробват да приготвят и себе си, тъй като това не е маловажно. Много от самите банки инерционно работят в дългогодишната среда на ниски лихви без да са свръхподготвени за смяната. Но аз виждам през последните 12 месеца редица банки към този момент ускориха условията си за остатъчен приход на клиентите, тъй че да имат наличен приходи да погасяват заеми даже когато лихвените проценти се покачат. Някои банки имам индикации, че интензивно осведомят клиентите си а за лихвените условия и ги предизвикват да вършат дълготрайни планове, в които да позволяват и консервативни сюжети, тъй че да оказват помощ да се оправят с провокациите на променената среда.
Тоест без това да изчерпва всички благоприятни условия и сюжети, банките една след друга стартират да се акомодират и да служат като инструмент на сигурността на инфраструктурата. Дори дори поради това, че банките не повтарят сюжета от 2005-2006 година на бурно повишаване на кредитирането, можем да заключим, че не се намираме в рисковата среда, която имахме тогава и че държанието на всички участници - и на банките, на бизнеса, и на популацията съдържа поуките от предишното.
Интервюто взе Николай Стоянов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ