&format=webp)
Те разбират от преговори и пари: Как Катар се превърна в световна столица на дипломацията
Петък, 13 юни, рано сутринта. Израел стартира да обстрелва Иран с ракети. Американският президент Доналд Тръмп се обажда по телефона на доста значим човек. Това е емирът на Катар – шейх Тамим. Тръмп се надява, че шейхът ще може да убеди иранския президент Масуд Пезешкиан да стартира договаряния с Израел. Но той отхвърля. Иран, изяснява Пезешкиан, ще договаря, само че не и когато е нападнат.
През идващите няколко денонощия продължава така наречен „ 12-дневна война “. През цялото време сред Тръмп, катарците и иранското управление тече дейна връзка. Или както се показва един от техните дипломати: „ Бяхме много заети “. В последна сметка спорът е спрян.
Катар е дребна, само че доста богата страна. Разполага с подводно газово вместилище, до което достъп има и съседът Иран. Двете страни са в положителни връзки, въпреки че катарците са другари и със Съединени американски щати. Дотолкова, че на тяхна територия е построена най-голямата американска военна база в района.
За Катар спорът сред Израел и Иран е от екзистенциално значение. Дипломацията им незабавно стартира да търси способи за спокойно решение. И катарците изиграват основна роля за преустановяване на огъня.
Но въпреки всичко понасят вреди. На 23 юни от Иран са изстреляни ракети към тяхна територия. Всъщност става дума за режисирана акция, тъй като ударите са ориентирани към американската авиобаза, в която са ситуирани към 10 хиляди бойци. Часове по-рано обаче иранците предизвестяват какво ще създадат. Катарската противовъздушна защита е сложена в подготвеност и са прихванати всички ракети с изключение на една. Жертви няма. Катар осъжда офанзивата, само че не отвръща. Иран пък провежда пиар акция, потвърждавайки, че е отвърнал на Съединени американски щати поради ударите по техни нуклеарни мощности.
„ Катар понесе удар, с цел да може да се стигне до деескалация на спора “, споделя пред The Guardian. Кристиан Коутс Улрихсен, специалист по Близкия изток в Института за обществена политика „ Бейкър “ към университета „ Райс “ в Тексас.
След удара по базата Тръмп още веднъж желае от катарците помощ. В диалог с емира той изяснява, че израелците са приели американско предложение за преустановяване на огъня и в този момент желае катарците да убедят иранците да го подпишат. На 24 юни катарският министър-председател шейх Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал-Тани обезпечава единодушието на Иран за преустановяване на военните дейности.
Катар е богата страна, само че с мислене на дрипльо. Силна страна с бдителността на слаба. Фокусът ѝ върху дипломацията е изпитание да укрепи нежната си позиция като дребна нация в неустойчив район, заобиколена от преобладаващи играчи като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Иран. Населението ѝ е към 3 милиона души, от които едвам 13% са катарци. Чужденците са най-вече мигранти от арабския свят, района на Индия и Филипините.
Богатството е съсредоточено измежду дребния брой катарски жители, които през последните 20 години са станали най-богатите в света. Но тези пари не могат да купят сигурност.
Затова постепенно и безшумно Катар се трансформира в дипломатическа столица на света. Целта е да получи доста значима роля – на световен медиатор.
Из Доха са разпръснати многочислените дворци и офиси, които през последните години са били домакини на договаряния за изтеглянето на американски войски от Афганистан, връщането на украински деца от Русия, на американски заложници от Иран, освобождението на израелски заложници, държани от Хамас, и по-рано тази година – за малко преустановяване на огъня в Газа.
Към юли 2025 година Катар е медиатор в най-малко 10 разнообразни разногласието. На 28 юни катарски чиновници бяха във Вашингтон за подписването на кротичък контракт сред Демократична република Конго и Руанда, резултат от договаряния, инициирани от Катар по-рано тази година. След като участва на подписването катарският министър Мохамед бин Абдулазиз ал-Хулайфи, отпътува за Венецуела, с цел да работи като медиатор при договаряния за замяна на пандизчии със Съединени американски щати. После той се срещна с израелска делегация в Доха поради договарянията с „ Хамас “.
Как се придобива такова въздействие? И по какъв начин Доха се трансформира в място за геополитически покупко-продажби, които преди десетилетия се сключваха в Женева или Осло?
Катар е самостоятелна страна от едвам 54 години. До 1971 година е английски протекторат и въздействието й е доста надалеч от това, подбудено от благосъстоянието на Саудитска Арабия или от културата на Египет.
През 70-те и 80-те години на предишния век миграцията на хора в арабския свят е ориентирана към богатите на нефт стопански системи в Персийския залив и малко на брой отиват в Катар. Доха не наподобява като блестящ град. През 1996 година, когато стартира излъчването на телевизия „ Аз Джазира “, хотел " Доха Шератон " е самотна ниска постройка.
През 90-те обаче в Катар са открити находища на природен газ и всичко се трансформира. Само за няколко години страната става главен експортьор на полутечен природен газ, а благосъстоянието й просто избухва. Градовете стартират да трансформира образа си с ново строителство. През 1995 година Хамад бин Халифа Ал-Тани смъква татко си от престола посредством анемичен прелом и го гони от страната. Новият държател не се задоволява с това страната му да остане в сянката на Саудитска Арабия.
Година след преврата стартира излъчването на „ Ал Джазира “, една нетипична за арабския свят медия. Докато останалите в района разчитат на консервативно държание, катарската телевизия въобще не се бои да излезе от това факсимиле, търсейки място на международната сцена и, естествено, легитимирайки Катар.
Правителството основава капиталова организация, посредством която към Англия и Франция потичат милиарди. Купуват се футболни тимове от топ шампионати в Европа, както и холивудски студия – да вземем за пример „ Мирамакс “ през 2011 година
От 2013 година страната има нов държател - Тамим бин Хамад Ал-Тани, който поема властта след абдиакцията на татко си.
Катар си обезпечава и семейството на международното състезание по футбол през 2022 година Макар че имаше голям брой обвинявания за нечовешка употреба на служащи при строителството на стадионите, шампионатът мина безпрепятствено, т.е. още една имиджова точка в международен мащаб.
Въпреки това отваряне към света, Доха не наподобява на градове като Дубай или Рияд. Обратното, в Катар към момента има ограничавания за потреблението на алкохол и се държи на тишината. Т.е. място, на което може умерено да се водят договаряния.
В едно изявление от 2021 година емирът разказва страната си в две съществени функции: " снабдител на сила и медиатор на мир ". Първото е естествена даденост, а второто – умишлен избор.
Да се разчита на дипломация е основополагащ принцип за катарците. В конституцията им даже е записано, че външната политика на страната се основава на „ подсилване на интернационалния мир и сигурност посредством поощряване на мирното разрешаване на интернационалните разногласия ". И тази привидно нереална дефиниция се трансформира в действителност. В подмяна на посредничеството си Катар не желае нищо. Или най-малко не непосредствено. Но получава – признанието, че е състезател от международно значение. А това значи статут, доверие и въздействие.
Екипът, който стои зад всичко това, в действителност може да се събере в една кола. Това са емирът шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани, министър председателят и външен министър - шейх Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал-Тани и Ал-Хулайфи, държавен министър за медиация, разногласия и разрешаване на спорове. Според осведомени емирът постоянно се обажда персонално на други държавни водачи, с цел да ги убеждава да договарят.
„ Катарците играят разнообразни функции – посредничат сред враждуващи, домакини са на договаряния и умеят да постановат допустим звук сред страните “, споделя Сансъм Милтън, съавтор на книга за тактиката на Катар като международен медиатор.
В основата на всичко това е ролята им на хора, които схващат от пари, добавя той. И напомня: През 2020 година катарците съумяха да докарат 400 делегати на талибаните в Доха в къс период, с цел да работят по финалните стадии на съглашението за изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан. Десет години по-рано Катар оказа помощ да се убедят бунтовници в Дарфур да беседват със суданското държавно управление, като дадоха обещание стотици милиони долари помощ след мирното съглашение. Едно от преимуществата на това да си безспорна монархия с безкрайно благосъстояние е, че големи суми могат да бъдат изхарчени, без да се минава през дълги бюрократични или административни спънки.
Опитите на катарците да позволяват проблеми посредством договаряния не са подбудени единствено от тяхната обич към мира. Истината е, че това работи в интерес на самите ръководещи. През 2010 година, когато в района стартира така наречен Арабска пролет, т.е. всеобщите митинги, довели до събаряне от власт на диктатори като управлявалия Египет десетилетия Хосни Мубарак, остарелият шейх Хамад е на 15-тата година от възкачаването си на престола. Тогава той застава на страната на протестиращите с риск да утежни връзките си със прилежащите страни. Al Jazeera отразява напоително митингите, което работи за имиджа на Катар. Това дава опция на сина му години по-късно да съобщи:
„ Ние застанахме зад хората, а не зад ръководещите режими. Мисля, че бяхме на вярната страна “.
Естествено, тази позиция подсигурява по-добри връзки със личния му народ и с интернационалната общественост.
След години на рецесия и прекратени дипломатически връзки със съседите си през 2017 година Катар стартира да се сближава със Съединени американски щати. Ключова в тази тактика е авиобазата, чието строителство стартира през 1996 година, само че е доста разширена след 2018 година Катарците заплащат милиарди, само че пък получават скъпа отбрана – непрекъснато наличие на огромен американски боен контингент, мощ, пред която всяка страна би се спряла.
Катар наема като консултанти хора от близкия кръг на президента Тръмп и влага в бизнеси на зетя му Джаред Къшнър. Едновременно с това не стопира да купува американско оръжие и техника. Така връзките с американците стават толкоз близки, че при рецесия в Близкия Изток Тръмп звъни първо на емира на Катар.
Така през днешния ден Катар се намира може би в най-силната позиция в цялата си история – с благосъстояние, обезпечена в огромна степен сигурност и мечтан за диалог сътрудник от съвсем всяка страна.
През идващите няколко денонощия продължава така наречен „ 12-дневна война “. През цялото време сред Тръмп, катарците и иранското управление тече дейна връзка. Или както се показва един от техните дипломати: „ Бяхме много заети “. В последна сметка спорът е спрян.
Катар е дребна, само че доста богата страна. Разполага с подводно газово вместилище, до което достъп има и съседът Иран. Двете страни са в положителни връзки, въпреки че катарците са другари и със Съединени американски щати. Дотолкова, че на тяхна територия е построена най-голямата американска военна база в района.
За Катар спорът сред Израел и Иран е от екзистенциално значение. Дипломацията им незабавно стартира да търси способи за спокойно решение. И катарците изиграват основна роля за преустановяване на огъня.
Но въпреки всичко понасят вреди. На 23 юни от Иран са изстреляни ракети към тяхна територия. Всъщност става дума за режисирана акция, тъй като ударите са ориентирани към американската авиобаза, в която са ситуирани към 10 хиляди бойци. Часове по-рано обаче иранците предизвестяват какво ще създадат. Катарската противовъздушна защита е сложена в подготвеност и са прихванати всички ракети с изключение на една. Жертви няма. Катар осъжда офанзивата, само че не отвръща. Иран пък провежда пиар акция, потвърждавайки, че е отвърнал на Съединени американски щати поради ударите по техни нуклеарни мощности.
„ Катар понесе удар, с цел да може да се стигне до деескалация на спора “, споделя пред The Guardian. Кристиан Коутс Улрихсен, специалист по Близкия изток в Института за обществена политика „ Бейкър “ към университета „ Райс “ в Тексас.
След удара по базата Тръмп още веднъж желае от катарците помощ. В диалог с емира той изяснява, че израелците са приели американско предложение за преустановяване на огъня и в този момент желае катарците да убедят иранците да го подпишат. На 24 юни катарският министър-председател шейх Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал-Тани обезпечава единодушието на Иран за преустановяване на военните дейности.
Катар е богата страна, само че с мислене на дрипльо. Силна страна с бдителността на слаба. Фокусът ѝ върху дипломацията е изпитание да укрепи нежната си позиция като дребна нация в неустойчив район, заобиколена от преобладаващи играчи като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Иран. Населението ѝ е към 3 милиона души, от които едвам 13% са катарци. Чужденците са най-вече мигранти от арабския свят, района на Индия и Филипините.
Богатството е съсредоточено измежду дребния брой катарски жители, които през последните 20 години са станали най-богатите в света. Но тези пари не могат да купят сигурност.
Затова постепенно и безшумно Катар се трансформира в дипломатическа столица на света. Целта е да получи доста значима роля – на световен медиатор.
Из Доха са разпръснати многочислените дворци и офиси, които през последните години са били домакини на договаряния за изтеглянето на американски войски от Афганистан, връщането на украински деца от Русия, на американски заложници от Иран, освобождението на израелски заложници, държани от Хамас, и по-рано тази година – за малко преустановяване на огъня в Газа.
Към юли 2025 година Катар е медиатор в най-малко 10 разнообразни разногласието. На 28 юни катарски чиновници бяха във Вашингтон за подписването на кротичък контракт сред Демократична република Конго и Руанда, резултат от договаряния, инициирани от Катар по-рано тази година. След като участва на подписването катарският министър Мохамед бин Абдулазиз ал-Хулайфи, отпътува за Венецуела, с цел да работи като медиатор при договаряния за замяна на пандизчии със Съединени американски щати. После той се срещна с израелска делегация в Доха поради договарянията с „ Хамас “.
Как се придобива такова въздействие? И по какъв начин Доха се трансформира в място за геополитически покупко-продажби, които преди десетилетия се сключваха в Женева или Осло?
Катар е самостоятелна страна от едвам 54 години. До 1971 година е английски протекторат и въздействието й е доста надалеч от това, подбудено от благосъстоянието на Саудитска Арабия или от културата на Египет.
През 70-те и 80-те години на предишния век миграцията на хора в арабския свят е ориентирана към богатите на нефт стопански системи в Персийския залив и малко на брой отиват в Катар. Доха не наподобява като блестящ град. През 1996 година, когато стартира излъчването на телевизия „ Аз Джазира “, хотел " Доха Шератон " е самотна ниска постройка.
През 90-те обаче в Катар са открити находища на природен газ и всичко се трансформира. Само за няколко години страната става главен експортьор на полутечен природен газ, а благосъстоянието й просто избухва. Градовете стартират да трансформира образа си с ново строителство. През 1995 година Хамад бин Халифа Ал-Тани смъква татко си от престола посредством анемичен прелом и го гони от страната. Новият държател не се задоволява с това страната му да остане в сянката на Саудитска Арабия.
Година след преврата стартира излъчването на „ Ал Джазира “, една нетипична за арабския свят медия. Докато останалите в района разчитат на консервативно държание, катарската телевизия въобще не се бои да излезе от това факсимиле, търсейки място на международната сцена и, естествено, легитимирайки Катар.
Правителството основава капиталова организация, посредством която към Англия и Франция потичат милиарди. Купуват се футболни тимове от топ шампионати в Европа, както и холивудски студия – да вземем за пример „ Мирамакс “ през 2011 година
От 2013 година страната има нов държател - Тамим бин Хамад Ал-Тани, който поема властта след абдиакцията на татко си.
Катар си обезпечава и семейството на международното състезание по футбол през 2022 година Макар че имаше голям брой обвинявания за нечовешка употреба на служащи при строителството на стадионите, шампионатът мина безпрепятствено, т.е. още една имиджова точка в международен мащаб.
Въпреки това отваряне към света, Доха не наподобява на градове като Дубай или Рияд. Обратното, в Катар към момента има ограничавания за потреблението на алкохол и се държи на тишината. Т.е. място, на което може умерено да се водят договаряния.
В едно изявление от 2021 година емирът разказва страната си в две съществени функции: " снабдител на сила и медиатор на мир ". Първото е естествена даденост, а второто – умишлен избор.
Да се разчита на дипломация е основополагащ принцип за катарците. В конституцията им даже е записано, че външната политика на страната се основава на „ подсилване на интернационалния мир и сигурност посредством поощряване на мирното разрешаване на интернационалните разногласия ". И тази привидно нереална дефиниция се трансформира в действителност. В подмяна на посредничеството си Катар не желае нищо. Или най-малко не непосредствено. Но получава – признанието, че е състезател от международно значение. А това значи статут, доверие и въздействие.
Екипът, който стои зад всичко това, в действителност може да се събере в една кола. Това са емирът шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани, министър председателят и външен министър - шейх Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал-Тани и Ал-Хулайфи, държавен министър за медиация, разногласия и разрешаване на спорове. Според осведомени емирът постоянно се обажда персонално на други държавни водачи, с цел да ги убеждава да договарят.
„ Катарците играят разнообразни функции – посредничат сред враждуващи, домакини са на договаряния и умеят да постановат допустим звук сред страните “, споделя Сансъм Милтън, съавтор на книга за тактиката на Катар като международен медиатор.
В основата на всичко това е ролята им на хора, които схващат от пари, добавя той. И напомня: През 2020 година катарците съумяха да докарат 400 делегати на талибаните в Доха в къс период, с цел да работят по финалните стадии на съглашението за изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан. Десет години по-рано Катар оказа помощ да се убедят бунтовници в Дарфур да беседват със суданското държавно управление, като дадоха обещание стотици милиони долари помощ след мирното съглашение. Едно от преимуществата на това да си безспорна монархия с безкрайно благосъстояние е, че големи суми могат да бъдат изхарчени, без да се минава през дълги бюрократични или административни спънки.
Опитите на катарците да позволяват проблеми посредством договаряния не са подбудени единствено от тяхната обич към мира. Истината е, че това работи в интерес на самите ръководещи. През 2010 година, когато в района стартира така наречен Арабска пролет, т.е. всеобщите митинги, довели до събаряне от власт на диктатори като управлявалия Египет десетилетия Хосни Мубарак, остарелият шейх Хамад е на 15-тата година от възкачаването си на престола. Тогава той застава на страната на протестиращите с риск да утежни връзките си със прилежащите страни. Al Jazeera отразява напоително митингите, което работи за имиджа на Катар. Това дава опция на сина му години по-късно да съобщи:
„ Ние застанахме зад хората, а не зад ръководещите режими. Мисля, че бяхме на вярната страна “.
Естествено, тази позиция подсигурява по-добри връзки със личния му народ и с интернационалната общественост.
След години на рецесия и прекратени дипломатически връзки със съседите си през 2017 година Катар стартира да се сближава със Съединени американски щати. Ключова в тази тактика е авиобазата, чието строителство стартира през 1996 година, само че е доста разширена след 2018 година Катарците заплащат милиарди, само че пък получават скъпа отбрана – непрекъснато наличие на огромен американски боен контингент, мощ, пред която всяка страна би се спряла.
Катар наема като консултанти хора от близкия кръг на президента Тръмп и влага в бизнеси на зетя му Джаред Къшнър. Едновременно с това не стопира да купува американско оръжие и техника. Така връзките с американците стават толкоз близки, че при рецесия в Близкия Изток Тръмп звъни първо на емира на Катар.
Така през днешния ден Катар се намира може би в най-силната позиция в цялата си история – с благосъстояние, обезпечена в огромна степен сигурност и мечтан за диалог сътрудник от съвсем всяка страна.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ