Петък – ден на майстора! Да-а-а, още една причина всеки

Петък – ден на майстора! Да-а-а, още една причина всеки да изиска един ден да стане занаятчия, а не да е безконечния чирак, за който петъчната леност не е публично позволена. Това в кръга на шегата. А истината е, че несъмнено няма човек, който да не се поотпусне предпразнично в петък и с изпитание да избутва последните часове от работната седмица. В същото време се дразним, в случай че в петък следобяд служителката в администрацията протяга ръка към документите като в занимателен каданс, на всички места чакаме по-дълго от нормално и офисните диалози са по-продължителни от всеки път за сметка на нас, клиентите.

Петък е денят, в който работна седмица е съвсем зад тила ни, само че към момента не напълно, а пред нас се разкриват светлите хоризонти на почивните дни. И въпреки всичко, с цел да се доберем до тях, би трябвало да преминем през клопките и засадите, които ни устройва последният трудов ден. Прекрасен, прелестен, само че въпреки всичко работен. Ние би трябвало да сме на равнище, нали сме експерти, но въпреки всичко сме и индивиди, на които нищо не им е непознато, в това число и отпущането. Та петъкът е денят, в който сме разкъсвани сред това несъгласие.

С две думи „ денят на майстора “ е ден, в който би трябвало да съумеем да преборим петъчната леност. Въпросът е по какъв начин?

Като си организираме седмичната стратегия по този начин, че при опция да оставяме по-леките и приятни задания за петък. Това да се неща, по които ще работим с ентусиазъм и интерес или най-малкото – без омерзение.

-Определете точните задания за деня, дано те са напълно съответни и по силите ви, с цел да знаете, че щом ги свършите – сте изпълнили днешната си работна стратегия. Това ще ви активизира. То е по-доброто вместо да се разтакавате и отчайвате, че има толкоз доста работа, а на вас не ви се работи.

Няма метод да не посегнем към по този начин непопулярната в наше време самодисциплина, тя е неизбежна щом иде тирада за петъчния работен ден. Без малко изпитание не става.

Хубавото на петък не е в концепцията, че идващите два дни просто няма да вървим на работа, значимо е какво ни чака през тях. А хубавото може да стартира още от петък вечер – самонаградете се с нещо мечтано – разходка, вечеря на открито с обичания, събиране с другари, посещаване на концерт или на боулинг. Ако желаете работната седмица да свърши по-скоро, единствено с цел да се изпънете пред тв приемника и да скучаете с отдалеченото в ръка, не си коства. Направете проекти за приятни занимания през почивните дни – това ще ви подтиква.

Да не оставяме днешната работа за на следващия ден или в нашия случай - петъчната за понеделник. Това не е денят, в който ще свършим всичко отлагано, единствено тъй като периодите изтичат в края на седмицата. Затова по опция да мислим два хода напред, т.е. в случай че нещо има период за предаване през днешния ден, дано нашият персонален период да е ден по-рано. Така няма да изпадаме в нервност в последния миг, а това доста изтощава.

Да не се пренапрягаме през седмицата, с цел да не сме като разглобени в петък. Изходът е в по-равномерно систематизиране на работата. А и поговорката „ за бясно работи, за бясно не спри “ е цялостна нелепост. Трябва да се работи не „ за бясно “, а мъдро – значими са не вложените старания, а постигнатият резултат.

И последно - малко отдаване на мързелуването и отпущането не е най-страшното нещо на света, стига от това да не страдат други хора или работата като цяло. То е нещо толкоз човешко. Никой не е ефикасен постоянно на 100 %. Все отново в петък носим цялата насъбрана отмалялост от седмицата, обикновено е да караме по-лежерно, без скрупули, само че наложително и без съдбовни последствия.