„Pet Sematary: Bloodlines“ изкопава част от книгата на Стивън Кинг и я оживява
„ Pet Sematary “ се подрежда измежду най-ужасяващите книги на Стивън Кинг, което не е отразено изключително добре във филмовите му версии. И въпреки всичко романът се оказа задоволително плодотворен, че дребна част от него дава порядъчен дребен филм на Paramount+ в „ Pet Sematary: Bloodlines “, ясно и ефикасно увещание за репликата на Кинг „ Понякога мъртъв е по-добре “, и че от време на време, от време на време предисториите също са.
С хитра маневра режисьорът/съсценарист Линдзи Андерсън Биър се връща към историята, в която Джуд Крандъл (Фред Гуин в истинския филм от 1989 година, Джон Литгоу в римейка три десетилетия по-късно) споделя за Тими Бейтман, веднъж, когато той знае за човешко погребение в „ киселата земя “ на това необичайно гробище и връщане към смъртоносен живот.
Както е конструирано, това е 1969 година и младият Джуд (Джаксън Уайт) се готви да излети за Корпуса на мира, до момента в който неговият другар Тими (Джак Мълхърн) се завърна от Виетнам. Филмът стартира с бащата на Тими (Дейвид Духовни), който копае гроб, откакто е скрил гибелта на момчето си от града, даже в случай че фигурата, която се мотае към къщата му, е „ друга “, както се показва младият Джуд, проявявайки заложба за подценяване.
Пам Гриър като шериф в " Pet Sematary: Bloodlines ". Филип Босе/Paramount+ Може би най-важното, „ Bloodlines “, колкото и кървясъл да е, не се пробва да изтръгне прекалено много кръв от тънката самоувереност, бързо вървейки 87 минути. И въпреки всичко, филмът освен се насочва към хаоса, отпушен от наличието на Тими, само че навлиза в историята на Лъдлоу, това малко селце в Мейн, и „ античното зло “, което населява там.
Отвъд присъщия смут на концепцията, продуцентите са изпълнили поддържащи функции с познати лица, които имат страхотни жанрови качества, в това число Духовни, Хенри Томас („ E.T. “) като бащата на Джуд и Пам Гриър като локалния шериф.
Вярно е, че е мъчно човек да се вълнува от този тип уголемение на линията и Paramount евентуално е взел вярното решение, изпращайки това малко изпитание напряко към стрийминг (въпреки че по-лошите филми на ужасите са спечелили театрално издание); въпреки всичко, разширението на страховитата идея на Кинг съставлява относително солидно отклоняване през октомври на фона на последната лакома вълна от филми и телевизия, извлечени от неговото писане.
В една седмица, която носи още едно допълнение към филмографията на „ The Exorcist “, „ Pet Sematary “ се занимава с сходен проблем за това по какъв начин да добавите още един пласт към това, което е отишло преди. И до момента в който бащата на Джуд го поучава да се махне от Лъдлоу, тази предистория поддържа концепцията, че дребното градче на Кинг може да си заслужава да бъде посетено – или по-скоро, да се посети още веднъж – като се придържа към концепцията, че предишното в действителност е увод.
Премиерата на „ Pet Sematary: Bloodlines “ е на 6 октомври по Paramount+. Оценява се с R.
