Алфа Рисърч: При избори днес 5 партии влизат в парламента, БСП пълзи към бариерата
Пет са сигурните партии и обединения, които все още намират място в бъдещия парламент. За момента Българска социалистическа партия остава под чертата, само че приближава 4-процентния предел. Това стана ясно от думите на Боряна Димитрова от " Алфа рисърч " пред БНР. Данните са от представително изследване, извършено от организацията и поръчано от Българското национално радио, извършено сред 19 и 26 март.
Според данните по-малко от половината от българите (45%) се интересуват какво и по какъв начин прави партията, която биха подкрепили. 44 на 100 пък избират по благосклонности към съответен водач. В най-голяма степен по този начин вършат избора си подкрепящите обединението към Румен Радев.
При избори през днешния ден 30.8 на 100 биха подкрепили листата на " Прогресивна България ". На второ място се подрежда ГЕРБ-СДС. За тях гласа си биха си дали 21.2% от българите. Коалицията ПП-ДБ е трета и събира поддръжката на 11.1% от изявилите предпочитание да гласоподават.
" ПП-ДБ не съумяват да покажат през първата седмица от акцията едно по-енергично и отчетливо лице. Двете елементи на обединението сякаш водят успоредни акции ", разяснява Димитрова.
Движение за права и свободи е четвърта политическа мощ с 9,8% заявена поддръжка измежду гласоподавателите.
" Една партия, която е много затворена, разчита на вътрешна акция, само че резервира равнищата си ", обобщава Димитрова.
Пети са от " Възраждане " като 6.9% имат намерение да дадат гласа си за тях.
За момента под чертата остава " БСП-Обединена левица " с 3.9%.
" Но Българска социалистическа партия малко по малко пълзи нагоре ", прецизира Димитрова.
МЕЧ събира поддръжка от 3%, Коалиция " Сияние " - 2.8%, Величие - 2.7%, Синя България - 1.6%, Има Такъв Народ – 1.4%, АПС – 1.2%.
Българинът е прагматичен - чака съдружно правителство
Димитрова отбелязва, че преобладаващата част от интервюираните чакат да видят постоянно държавно управление след изборите.
" 43% споделят: " Очаквам съдружно държавно управление ". 30% са с много разтърсено разбиране, че ще се сформира постоянен кабинет ", показва тя.
По думите ѝ досега нито една от политическите партии не е дала ясна поръчка с кого би управлявала, както и какви са целите, по които би работила:
" Редно е да стартира да се приказва. Избирателят е прагматично надъхан и с ясна мисъл, че има съюзи, които са вероятни. Той чака след изборите да има едно кардинално държание. Когато няма отговори, това основава съществени паники и разколебаване измежду гласоподавателите ".
Не се обрисува " електорално цунами "
" Първата седмица от акцията не дава учредения да чакаме електорално цунами ", твърди Боряна Димитрова.
Проучването на социологическата организация сочи, че повече от половината запитани (55.8%) имат намерение да отидат до урните/машините за гласоподаване, с цел да дадат своя избор. 29.5 на 100 от българите са безапелационни, че няма да упражнят конституционното си право на глас и няма да вземат участие във вота.
" Наблюдава се лека готовност по отношение на предходното ни изследване. Тя обаче не покрива упованията от края на януари, когато президентът Радев съобщи, че напуща поста си и влиза в политиката ", показва Димитрова.
За дилемите на бъдещите ръководещи и геополитическата ориентировка на страната
47 % от сънародниците ни сочат като първи проблем, с който би трябвало да се заеме бъдещо постоянно държавно управление, приходите и инфлацията, за 33% това е битката с корупцията и промяната в правосъдната система, икономическото развиване на България показват 11.3 на 100, за 7% от българите това е опазването на здравето, а 1.2 на 100 показват пътищата и инфраструктурата.
" Призракът на инфлацията не е стоял от 97-98 година ", акцентира Димитрова.
Повече от половината българи – 56.3 %, биха избрали за стратегически сътрудник на страната ни Европейския съюз, за 19.5 % това е Русия. За 7.8 на 100 стратегически сътрудник на страната ни е Съединени американски щати, за 6.4 на 100 – Китай, Турция пък е предпочетена от 1.8%.
" Преди години Съединени американски щати бяха с много по-висок % ", обърна внимание Димитрова.
60% от сънародниците ни са уверени, че българите зад граница би трябвало да имат опция да гласоподават на парламентарните избори у нас.
Според данните по-малко от половината от българите (45%) се интересуват какво и по какъв начин прави партията, която биха подкрепили. 44 на 100 пък избират по благосклонности към съответен водач. В най-голяма степен по този начин вършат избора си подкрепящите обединението към Румен Радев.
При избори през днешния ден 30.8 на 100 биха подкрепили листата на " Прогресивна България ". На второ място се подрежда ГЕРБ-СДС. За тях гласа си биха си дали 21.2% от българите. Коалицията ПП-ДБ е трета и събира поддръжката на 11.1% от изявилите предпочитание да гласоподават.
" ПП-ДБ не съумяват да покажат през първата седмица от акцията едно по-енергично и отчетливо лице. Двете елементи на обединението сякаш водят успоредни акции ", разяснява Димитрова.
Движение за права и свободи е четвърта политическа мощ с 9,8% заявена поддръжка измежду гласоподавателите.
" Една партия, която е много затворена, разчита на вътрешна акция, само че резервира равнищата си ", обобщава Димитрова.
Пети са от " Възраждане " като 6.9% имат намерение да дадат гласа си за тях.
За момента под чертата остава " БСП-Обединена левица " с 3.9%.
" Но Българска социалистическа партия малко по малко пълзи нагоре ", прецизира Димитрова.
МЕЧ събира поддръжка от 3%, Коалиция " Сияние " - 2.8%, Величие - 2.7%, Синя България - 1.6%, Има Такъв Народ – 1.4%, АПС – 1.2%.
Българинът е прагматичен - чака съдружно правителство
Димитрова отбелязва, че преобладаващата част от интервюираните чакат да видят постоянно държавно управление след изборите.
" 43% споделят: " Очаквам съдружно държавно управление ". 30% са с много разтърсено разбиране, че ще се сформира постоянен кабинет ", показва тя.
По думите ѝ досега нито една от политическите партии не е дала ясна поръчка с кого би управлявала, както и какви са целите, по които би работила:
" Редно е да стартира да се приказва. Избирателят е прагматично надъхан и с ясна мисъл, че има съюзи, които са вероятни. Той чака след изборите да има едно кардинално държание. Когато няма отговори, това основава съществени паники и разколебаване измежду гласоподавателите ".
Не се обрисува " електорално цунами "
" Първата седмица от акцията не дава учредения да чакаме електорално цунами ", твърди Боряна Димитрова.
Проучването на социологическата организация сочи, че повече от половината запитани (55.8%) имат намерение да отидат до урните/машините за гласоподаване, с цел да дадат своя избор. 29.5 на 100 от българите са безапелационни, че няма да упражнят конституционното си право на глас и няма да вземат участие във вота.
" Наблюдава се лека готовност по отношение на предходното ни изследване. Тя обаче не покрива упованията от края на януари, когато президентът Радев съобщи, че напуща поста си и влиза в политиката ", показва Димитрова.
За дилемите на бъдещите ръководещи и геополитическата ориентировка на страната
47 % от сънародниците ни сочат като първи проблем, с който би трябвало да се заеме бъдещо постоянно държавно управление, приходите и инфлацията, за 33% това е битката с корупцията и промяната в правосъдната система, икономическото развиване на България показват 11.3 на 100, за 7% от българите това е опазването на здравето, а 1.2 на 100 показват пътищата и инфраструктурата.
" Призракът на инфлацията не е стоял от 97-98 година ", акцентира Димитрова.
Повече от половината българи – 56.3 %, биха избрали за стратегически сътрудник на страната ни Европейския съюз, за 19.5 % това е Русия. За 7.8 на 100 стратегически сътрудник на страната ни е Съединени американски щати, за 6.4 на 100 – Китай, Турция пък е предпочетена от 1.8%.
" Преди години Съединени американски щати бяха с много по-висок % ", обърна внимание Димитрова.
60% от сънародниците ни са уверени, че българите зад граница би трябвало да имат опция да гласоподават на парламентарните избори у нас.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ