Пет партии са сигурни на този етап, че влизат в

Пет партии са сигурни на този стадий, че влизат в 49-то Народно заседание, сочат социологическите проучвания на „ Алфа Рисърч “, „ Маркет Линкс “, „ Тренд “, „ Галъп “, „ Сова Харис “, „ Медиана “  първоначално
на старта на предизборната акция.
Всички организации посочват паритет на двете съществени политически сили – ГЕРБ и „ Продължаваме промяната – Демократична България “. Някои от социолозите дават дребна преднина на ГЕРБ, а други – на новата коалиция „ Продължаваме промяната – Демократична България “.
Тази прогноза е един тип връщане на
дневния ред от 2021 година. Другият извод е, че това обуславя, че съдружната формула би била още веднъж наложителна за образуване на кабинет. По всичко обаче наподобява, че решението на политическата рецесия няма да пристигна от гласоподавателите, а от способността на партийните водачи да ги убедят в правилността на идващите си дейности.
Интрига се оформи и за третото място сред
Движение за права и свободи и „ Възраждане “. Трите политически формирования „ Български напредък “, „ Левицата “ и „ ИТН “ са покрай 4%-та преграда и ще чакат до последно дали ще я преминат.

Невъзможността на партиите в последните четири Народното събрание да излъчат устойчиво ръководство, както и недоверието, че този път ще бъде образуван кабинет, демотивират гласоподавателите да вземат участие в следващите парламентарни избори. Вероятността изборната интензивност да е близка до тази от предходните избори е все по-голяма.
Алфа Рисърч
Слаба мотивация за присъединяване в изборите и паритет в борбата за първото място регистрира национално-представително изследване на организация Алфа Рисърч на старта на предизборната акция.

Настоящото проучване е извършено в интервала 21 – 27 февруари 2023г. от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1007 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка, стратифицирана по район и вид обитаемо място, с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Невъзможността на партиите
в последните четири Народното събрание да излъчат устойчиво ръководство, както и недоверието, че този път ще бъде излъчен кабинет, демотивират гласоподавателите да вземат участие в следващите парламентарни избори. Декларираната на старта на акцията интензивност е съизмерима с тази от октомври 2022 – 39%. Колебание декларират 28 на 100, а 33% са безапелационни, че няма да гласоподават. Относително висока готовност е налице измежду най-политизираните гласоподаватели, което обрисува 2-ри април като борба сред
най-ревностните симпатизанти на партиите.
Предприетите от политическите сили предизборни ходове раздвижват електоралната картина, само че без да пренареждат цялостната политическа обстановка. Водещите партии влизат с изравнени позиции в конкуренцията, а по-малките обединения до последно ще чакат дали ще съумеят да преминат 4%-та преграда.
Нагласите на гласоподавателите на старта
на акцията сочат паритет сред обединенията ПП-ДБ (26.4%) и ГЕРБ-СДС (25.2%). Обединението сред Политическа партия и Демократична България им носи алегорична начална преднина пред главния конкурент ГЕРБ, само че остава под сумарния им резултат от октомврийския избор. При очертаващата се ниска изборна интензивност и според от акцията, е допустимо относително дребен брой гласове да трансформират значително тази отдалеченост във всяка от двете направления.

Към момента ПП-ДБ се употребяват с поддръжката на най-мотивираните последователи на двете формирования и биха могли да подобрят позициите си, в случай че съумеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи настоящата
политика гласоподаватели, които обичайно вземат
решение, дали и за кого да гласоподават в последните дни на акцията. Част от твърдите последователи на ГЕРБ-СДС, най-много поданици на регионалните градове, към момента не са намерили задоволителен тласък да отидат до урните на 2-ри април. От това по какъв начин всяка от обединенията се оправи с тези провокации ще зависи спечелилият във вота и адресат на първия мандат за сформиране на държавно управление.
Макар и по-слаба, конспирация е налице
и за третата позиция. Към момента тя се заема от Движение за права и свободи с 13.2% от твърдо решилите да гласоподават. В непосредствена непосредственост до тях е Възраждане (11.3%), която се откроява като една от дребното обединения, мобилизирали поддръжка в интервала сред двата избора.
Българска социалистическа партия започва акцията със 7.4%,
като даже на този ранен стадий се записва явен спад в електоралната ѝ поддръжка. Вътрешните несъгласия отливат последователи от столетницата, които се преориентират в разнообразни направления. Изтичането е най-много към новосформираната коалиция Левицата, само че също към Възраждане и Български напредък.
Три партии са релативно покрай
изборната преграда, само че на старта на акцията са към момента под нея. Поради относително ниската готовност на симпатизантите им, в самобитната чакалня за бъдещото Народно събрание остават Български напредък с 3.8%, Левицата с 3.6% и Има Такъв Народ с 3.2%.

Независимо дали в 49-ия Парламент ще са показани петте релативно сигурни политически сили, или ще влязат и някои от „ дребните “, предизвикването пред лъчение на постоянно ръководство остава толкоз високо, колкото и пред 48 Народно събрание.
При записания все още подобен
избирателен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, разновидностите пред всяка от двете водещи и мощно конфронтиращи се между тях обединения са или да опитат да ръководят с някоя от останалите партии (с които също имат обрисувани дълбоки разграничителни линии), или да поддържат под някаква форма общо държавно управление.
Евентуална необятна коалиция сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС
е изрично подкрепена от едвам 5% от пълнолетните българи и още 28 на 100 я одобряват за вероятен компромис, като показват умерено утвърждение за нея. Коалиция сред първите две е нежелана от 50 на 100 от българите. По-склонни да я поддържат са последователите на ГЕРБ, до момента в който болшинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани.
Избирателите на Движение за права и свободи, Български напредък, Има Такъв Народ
се отнасят по-скоро неутрално, а измежду най-ярките съперници на тази опция са симпатизантите на Българска социалистическа партия и Възраждане. По всичко обаче наподобява, че решението на политическата рецесия няма да пристигна от гласоподавателите, а от способността на партийните водачи да ги убедят в правилността на идващите си дейности.
Маркет Линкс
Връщане към дневния ред от 2021 и паритет на двете съществени политически сили – февруари 2023.

Коалиционна форма би била наложителна
за образуването на идващ постоянен кабинет.
Превес от 0,5% на обединението „ Продължаваме промяната-Демократична България “ пред ГЕРБ-СДС измежду гласуващите.

Това демонстрира национално изследване, финансирано и осъществено взаимно от bTV и „ Маркет линкс “, извършено измежду 1080 лица над 18 година в интервала 18-27 февруари по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.

ПП-ДБ събира 20,9% от гласуващите, а ГЕРБ-СДС са втори с 20,4%.
Процентите на база всички запитани сочат първи да са ГЕРБ
с преднина от 2%. За обединението с водач Бойко Борисов процентите измежду всички са 15,4%, а за ПП-ДБ – 13,3%.

Към момента под 4-процентната преграда остават „ Български напредък “, „ ИТН “ и новата коалиция „ Левицата “.
Следващото Народно заседание се обрисува
да е с пет партии. Според данните измежду гласуващите Движение за права и свободи е трета политическа мощ с 13,3%, следва „ Възраждане “ с 11,8%. Българска социалистическа партия би била пета на вота на 2 април и ще е последната партия, която минава прага за влизане в Народното събрание. Социолозите регистрират за социалистите 6,6%.
„ Значително по-висока готовност
виждаме в обединението ПП-ДБ. В ГЕРБ-СДС можем да търсим и вид за някакъв електорален запас, защото виждаме, че мобилизацията не е на доста високо равнище. Това може да е резултат и от други процеси, които текат в нашето общество. Възможно е този капацитет да не бъде осъществен в деня на изборите “, разяснява социологът Добромир Живков.
При Движение за права и свободи няма основна динамичност,
само че при „ Възраждане “ има известно повишаване на политическата поддръжка.

Българска социалистическа партия отбелязва низходящ тренд, който е непрекъснат и това е последваща стъпка надолу.Разчитането на хартиената бюлетина да промени този резултат може да докара до някаква частична готовност още веднъж в редиците на Българска социалистическа партия, само че като цяло резултатите могат да ни вършат по-скоро скептични към сходно развиване “, уточни Живков.
Той добави, че се вървим към развой
на електорална консолидация към два огромни политически центъра за сметка на по-малките партии. Така евентуално в действителност може да се стигне до 5-партиен парламент.
Галъп
Неяснотата на върха се резервира, в случай че изборите бяха при започване на март. Развръзката следва.

Ако изборите бяха при започване на март, резултатът евентуално щеше да е следният: ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС щяха да имат съвсем идентична поддръжка с 27,2%
и 26,6%, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ са другата двойка
със сходни резултати и биха оспорвали третото място, надлежно с 13,4% и 12,3%. Със 7,3% Българска социалистическа партия е на петото място. В борба за опция за прескачане на бариерата са „ пакетирани “ „ Български напредък “ с 3,7%,
„ ИТН “ – с 3,4% и „ Левицата “ – с 3,2%.
Данните са от проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ за Българското национално радио, показващо настройките на старта на акцията. Кампанията обаче занапред се демонстрира и на числата към този миг следва, както постоянно, да се гледа като на моментна фотография на декларативните настройки, а не като на прогноза. При близки стойности, съмнения в интензивността, политическа рецесия и така нататък, вероятни са динамични развития, в това число в последния миг.

Със сигурност са споделили, че ще гласоподават 40,6%. Това допуска интензивност, близка до тази от предходните избори – доколкото и в предходните избори декларативните
равнища на интензивност към този стадий бяха сходни
– само че и тук акцията ще бъде решаваща и занапред ще се разбере процентът на база формалните изборни описи. 4,4% са тези от заявяващите, че ще гласоподават, които биха предпочели „ Не поддържам никого “, в случай че изборите бяха през днешния ден.
 Тренд
Формулата за идващото Народно заседание: 5+1 обединения с парламентарно посланичество. Практически паритет сред ГЕРБ и обединяването сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “.
ГЕРБ резервира минимално преимущество с
по-малко от % пред предизборната коалиция, като партията на Бойко Борисов се употребява с поддръжката на 25.6% от гласуващите, до момента в който обединяването сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ с 24.8% от гласуващите.
Данните сочат, че предизборната коалиция
съумява да събере електоратите на двете обединения, като не се записва отлив в резултат на обединяването. Засега не отчитаме и бонус от него.

В подредбата по-надолу не се следят структурни промени спрямо предходните няколко месеца. Третото място остава за Движение за права и свободи с 12.8%. „ Възраждане “ доближава равнища от 11.9% измежду гласуващите.
Пета в подредбата е Българска социалистическа партия с 8.9% от гласуващите.
Реални шансове за парламентарно посланичество резервира Български напредък с 4% от гласуващите. Предизборната акция ще се окаже решаваща за партията на Стефан Янев. На отдалеченост от парламентарната преграда, само че над 3% остава „ ИТН “.
Опцията „ не поддържам никого “, която
ще участва и в самия избирателен ден, продължава да събира относително висок % (4.8%).
Сова Харис
ГЕРБ-СДС водят с 2% пред ПП-ДБ според последното социологическо изследване на „ Сова Харис “. Формацията на Борисов събира 27,4%, обединението на Кирил Петков и Христо Иванов – 25,7%, а на трето място е Движение за права и свободи с 11,7 на 100. Четвърти са „ Възраждане “ с 10,6%, а
пети Българска социалистическа партия, които събират 9,7 на 100 поддръжка.
Така се обрисува Народното събрание сигурно все още да прекрачат единствено пет политически обединения, съгласно проучването.
Има обаче още три политически субекта,
поддръжката за които може да преодолее бариерата от 4% – това са Коалиция «Левицата!» (3,9%), «Български Възход» (3,7%) и «Има подобен народ» (3,1%).

Представителното изследване на „ Сова Харис “ е извършено в интервала 20-27 февруари 2023 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. То е по поръчка на „ Пик “. 
Допреди серията от поредни избори
за парламент броят на дейните гласоподаватели у нас гравитираше към 3,2 милиона души. С въвеждането на машинното гласоподаване и строгия надзор върху практиката за закупуване на гласове, изборното тяло се сведе до към 2,6 милиона души, гласи анализът на Васил Тончев.
Данните от извършеното социологическо проучване
демонстрират, че твърдо решилите да гласоподават на 2-и април са с 2-3% повече, което е към 100-150 хиляди гласоподаватели. Това демонстрира, че в случай че не се намесят други фактори, на идващите изключителни избори до урните ще отидат към 2,7 милиона гласоподаватели.
Резултатите от проучването демонстрират,
че към този момент обединяването ПП-ДБ се приближава до поддръжката, равна на аритметичния общ брой, получен от двете обединения на предходните избори, само че не провокира резултат на привличане на нови гласове (25,7% от действителните гласове). Бившите ръководещи и спечелили на последните избори ГЕРБ-СДС удържат първото място с поддръжка от 27,4%, разяснява Тончев.

Очертава се третата позиция още веднъж да е на Движение за права и свободи – 11,7%. «Възраждане» също стоят покрай резултата си от предишните избори с 10,6%,
изпреварвайки Социалистическата партия.
Декларираната поддръжка за Българска социалистическа партия е 9,7%, само че би трябвало да имаме поради, че напрежението вътре в електоралното й ядро плюс появяването на съперник в този бранш може да докара до спомагателни разбърквания в границите на предизборната акция. Според получените данни, изброените пет партии/коалиции могат да бъдат сигурни,
че ще участват в идващия парламент.
Васил Тончев разяснява и възможностите на трите обединения към 4-процентната преграда – Коалиция „ Левицата! “ (3,9%), „ Български Възход “ (3,7%) и „ ИТН “ (3,1%).
Интересът на левите гласоподаватели към новото
обединяване е огромен и явно тази групировка може да запълни отворилата се ниша. „ Български Възход “ и „ ИТН “ не престават да търсят своята еднаквост и предизборната битка ще покаже дали напъните им ще се увенчаят с триумф.
Внимание заслужават още Коалиция „ Заедно “
(1,2%), лидирана от двама водещи специалисти, напуснали Има Такъв Народ, и новата поява на Национална движение „Симеон Втори" (0,9%) в политическото пространство. Въпреки че са надалеч от изборната преграда, с получената поддръжка и експертния си капацитет двете обединения съставляват интерес за коалиране с по-големи политически субекти, гласи изследването.
Медиана
Към момента ГЕРБ води пред обединението „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ с към 2 %. Коалицията „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ към този момент не съумява да консолидира изцяло някогашните гласоподаватели на
двете съществени обединения участващи в нея.
Изследването е извършено в интервала – 19 – 24 февруари 2023 година с 973 индивида (18+ години) посредством директно стандартизирано изявление и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е проучвателен план на организация МЕДИАНА и е осъществено със лични средства.
„ Възраждане “ все още е трета
политическа мощ, като данните демонстрират както мощна консолидация на гласоподавателите им от предходните избори, по този начин и капацитет да уголемяват въздействието си. Движение за права и свободи са четвърти, като тук обичайно въздействие ще окаже гласуването в чужбина. След бурния конгрес Българска социалистическа партия се намира в тежко състояние.
Данните демонстрират мощно разколебаване на
„ алените “ гласоподаватели, които въпреки и намалели са обичайно мощно консолидирани към своята партия. Сега забележителна част от тях се двоумят за кого да гласоподават и дали въобще да отидат до урните. Засега Българска социалистическа партия са петият сигурен участник в идващото национално заседание.
Към момента още три партии имат съществени
шансове да преминат 4 %-ната преграда и да влязат в Парламента – Български напредък (4.5%), новата лява групировка „ Левицата “ (3.5 %) и ИТН (3.1%).