Шенген по суша: Икономистите на БАН пресметнаха колко милиарда лева ще печелим годишно
Пет съответни изгоди с общ финансов резултат от 1.63 милиарда лева годишно получава България от присъединението си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките (ИИИ) в особено изследване, извършено при започване на 2024 година по самодейност на Министерството на стопанската система и промишлеността за икономическото влияние на идното решение българските жители да пътуват свободно сред обособените страни членки, без да подлежат на граничен надзор.
Най-голямата изгода е за тежкотоварния авто превоз, както и за производителите и експортьорите на артикули, чиито директни разноски се пресмятат на 845 млн. лева Пропуснатите изгоди на тежкотоварния превоз възлизат на 545 млн. лева Така директните и евентуалните изгоди за експортьорите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния надзор на сухопътните граници възлизат на 1.39 милиарда лева годишно.
Втората изгода регистрира елиминирането на директни и евентуални за българските жители загуби при прекосяване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни.
От присъединението към сухопътния Шенген ще завоюват и жителите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да завоюва и българският туристически бизнес с към 71 млн. лева, акцентират икономистите.
Четвъртата изгода е обвързвана с общия екологичен резултат от удълженото време за прекосяване на граничен надзор по суша. Обемът на генерираните нездравословни CO2 излъчвания, разследване на престоя на границите на България и Румъния, възлиза на 46 162 тона годишно При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят сензитивно и въглеродните излъчвания, се споделя в проучването.
Преки изгоди от присъединението на България към Шенген има и за фиска – икономистите ги пресмятат на към 138 млн. лева
Резултатите от изследването на икономическото влияние на присъединението на България към Шенгенското пространство на ИИИ при Българска академия на науките са употребявани от Българската стопанска камара, както и при правене на Становище INT/1064 на Европейския стопански и обществен комитет " Цената на оставането отвън Шенгенското пространство за единния пазар / България и Румъния “, оповестиха още от Института.
В мнението си Европейският стопански и обществен комитет приканва Съвета на Европа да дефинира дата за унищожаване на контрола по сухопътните граници сред България и Румъния и другите държави-членки от Шенгенското пространство още през 2024 година, като това ще бъде гласувано на съвещанието на 12 декември т.г.
Подчертава се също, че са налице лимитирани разбори и данни за икономическите последствия за единния пазар от оставането на двете държави-членки отвън Шенгенското пространство. Досега има единствено едно изследване, предоставено от Европейския парламент през 2016 година, чиято цел е да се оцени въздействието на възобновяване на граничния надзор в границите на Шенген, само че не и на резултата от задържането на обособени страни отвън него. В този смисъл изследването на ИИИ при Българска академия на науките даде своя принос за обезпечаване на настояща информация и справедлива оценка.
Най-голямата изгода е за тежкотоварния авто превоз, както и за производителите и експортьорите на артикули, чиито директни разноски се пресмятат на 845 млн. лева Пропуснатите изгоди на тежкотоварния превоз възлизат на 545 млн. лева Така директните и евентуалните изгоди за експортьорите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния надзор на сухопътните граници възлизат на 1.39 милиарда лева годишно.
Втората изгода регистрира елиминирането на директни и евентуални за българските жители загуби при прекосяване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни.
От присъединението към сухопътния Шенген ще завоюват и жителите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да завоюва и българският туристически бизнес с към 71 млн. лева, акцентират икономистите.
Четвъртата изгода е обвързвана с общия екологичен резултат от удълженото време за прекосяване на граничен надзор по суша. Обемът на генерираните нездравословни CO2 излъчвания, разследване на престоя на границите на България и Румъния, възлиза на 46 162 тона годишно При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят сензитивно и въглеродните излъчвания, се споделя в проучването.
Преки изгоди от присъединението на България към Шенген има и за фиска – икономистите ги пресмятат на към 138 млн. лева
Резултатите от изследването на икономическото влияние на присъединението на България към Шенгенското пространство на ИИИ при Българска академия на науките са употребявани от Българската стопанска камара, както и при правене на Становище INT/1064 на Европейския стопански и обществен комитет " Цената на оставането отвън Шенгенското пространство за единния пазар / България и Румъния “, оповестиха още от Института.
В мнението си Европейският стопански и обществен комитет приканва Съвета на Европа да дефинира дата за унищожаване на контрола по сухопътните граници сред България и Румъния и другите държави-членки от Шенгенското пространство още през 2024 година, като това ще бъде гласувано на съвещанието на 12 декември т.г.
Подчертава се също, че са налице лимитирани разбори и данни за икономическите последствия за единния пазар от оставането на двете държави-членки отвън Шенгенското пространство. Досега има единствено едно изследване, предоставено от Европейския парламент през 2016 година, чиято цел е да се оцени въздействието на възобновяване на граничния надзор в границите на Шенген, само че не и на резултата от задържането на обособени страни отвън него. В този смисъл изследването на ИИИ при Българска академия на науките даде своя принос за обезпечаване на настояща информация и справедлива оценка.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ