С държавни пари две научни институции се съдят 5 години за държавни пари
Пет години две научни институции – една под шапката на МОН, и друга - в състава на Българска академия на науките, с държавни пари се съдят за държавни пари.
Погледнато в профил е все едно двама сина да водят дългогодишна правосъдна борба за пари, които техният татко им е дал и не могат или не желаят да разрешат казуса в фамилията при жив родител. И тъй като не могат безшумно и добродушно да се схванат, двамата заплащат още пари за юристи и такси по правосъдни каузи.
Но това би бил битов проблем. В случая става дума за ненужно хвърляни пари на данъкоплатеца.
През 2008 година Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българска академия на науките подава план до Фонда „ Научни проучвания “ към МОН. Проектът е на тематика: „ Национална астрономическа обсерватория – Рожен – център за върхови достижения в астрономията “. След извършен конкурс той е утвърден и на 13 декември същата година е подписан контракт за осъществяването му. Срокът бил 24 месеца, на два стадия по 12 месеца.
Според контракта за осъществяването му и реализиране на заложените цели фондът би трябвало да даде 1,6 млн. лв.. През декември месец на института са платени 1 000 000 лв. за първия стадий от плана. Две години по-късно страните подписват анекс за понижаване на сумата от 1,6 млн. на 1,3 млн. лв. и разликата от 300 000 лева за втория стадий на плана били преведени на Института по астрономия.
Срокът на контракта е удължаван първо до края на юни месец 2013 година, а по-късно до края на март 2014 година
От сумата за първия стадий тях били изразходени 755 869 лева, а останалите 244 869 лева били регистрирани като неизразходени. Според контракта обаче Фондът трябвало да даде не повече от 80% от цената на научното съоръжение, т.е. наложителните за финансиране от него средства възлизат на 645 422 лева А 204 091 лева съставляват цената на разноските, които той обезпечава на 100%.
Разликата сред преведените за осъществяване на първия стадий от плана и наложителните финансови разноски съгласно Фонда възлиза на 354 485 лева
И фондът претендира за разликата сред тази сума и отразените в доклада на Института неизразходвани средства (244 130 лева.). Тоест, Институтът по астрономия би трябвало да върне на Фонда 110 335 лева, защото за втория стадий от плана не били контрактувани средства за съоръжение.
В контракта е планувано, че изпълнителят се задължава да съфинансира закупуването на научното съоръжение с не по-малко от 20% от цената на тяхното присъединяване, като за осъщественото съфинансиране изпълнителят показва разходно-оправдателни документи. Точно това настояват от института – че са употребявали сумата за съфинансиране.
При разпита на вещото лице в съда на 20.06.2016 година, специалистът сочи обаче, че не е открил документи, от които да е видно, че институтът е съфинансирал закупуването на научното съоръжение. Според вещото лице ставало въпрос „ за огромния телескоп, който сега работи в Обсерваторията и който е закупен напълно със средства на ищеца “.
Само, че огромният телескоп в Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен с 2-метров рефлектор Ричи Кретиен Куде от завода „ Карл Цайс “ – Йена, е заплатен от страната преди близо 40 години.
С плана, за който се съдят сега института и фонда, най-мощният на Балканите телескоп е осъвременен.
От Института по астрономия настояват пред съда, че финансирането не е било предоставено в цялостен размер и със забавяне. Сочат, че поисканото с нотариалната покана и с исковата молба е друго, защото с едното се желае връщане на нецелево изразходвани бюджетни средства, а с второто – неизразходвани средства по контракта.
Проектът е завършил през март 2014 година, само че през октомври месец 2012 година фондът е отправил покана към института да възвърне претендираната сума на база резултат от инспекция от Агенцията за държавна финансова ревизия за първия стадий на плана.
Съдебната сага е почнала през 2013 година и до през днешния ден няма финален резултат.
През юни месец 2017 година Софийският градски съд осъжда института да заплати на фонда сумата от 110 335 лева, рента от 2 427 лева и 15 042 лева разходи по делото.
Решението е обжалвано пред Софийския апелативен съд, само че той го удостоверява. През месец септември тази година е импортирана от Института по астрономия тъжба във Върховния касационен съд и чакат резултати.
Според проф. Евгени Семков – шеф на Института по астрономия, делото касае искане от страна на фонда за неизпълнено съфинансиране по контракта. Но техните възражения са, че ИА с НАО е вложил и продължава да влага големи финансови средства за подръжката на Националната астрономическа обсеравтория – Рожен, и е неопределено да се твърди, че институтът не взе участие в модернизацията на обсерваторията и превръщането ѝ в международен теоретичен център.
Съдебният спор съгласно него не касае непозволено изразходвани средства на фонда, които институтът би трябвало да въстанови, а грешки при отчитането на първият стадий от контракта, в който съфинансирането от страна на ИА не е било включено в доклада.
За повече детайлности потърси проф. Евгени Семков – шеф на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българска академия на науките.
Проф. Евгени Семков: Няма логичност да не можем да се споразумеем (НОВО ЗАГЛАВИЕ)
Защо въобще се стигна до това дело с Фонда за научни проучвания, проф. Семков?
Според мен просто е неразбирателство сред предходния шеф на института и фонда при самото приготовление и предаване на докладите. Ако имаха разговор между тях, постоянно може да се стигне до съглашение. Делото е за дофинансиране само че план. В доклада не е било вярно разказано съфинансирането още първоначално, евентуално е наша неточност - на Института по астрономия. След това имаше инспекция на АДФИ, която подрежда на фонда да заведе каузи против няколко реализатори на контракти - пет или шест. Вървяха няколко сходни каузи в Софийски градски съд. Бившият шеф на ИА с НАО се е опитвал да реализира съглашение с фонда, само че там доста бързо сменяха изпълнителните шефове. Имахме сделка да се стигне до съглашение, само че след следващата промяна със настоящия екип те се отхвърлиха.
И продължавате да се съдите още?
Да, и продължаваме да водим делото, само че се надявам въпреки всичко, че министерството ще ни помогне, защото въпреки всичко то е принципал на фонда. Още не можем да седнем да обсъдим с управлението на фонда кое би било компромисно решение за двете страни, защото да се съдим по този метод просто не е обикновено. Те и съдиите в Апелативния съд откровено се учудиха, че не можем да реализираме съглашение.
И в действителност каква е логиката да водите каузи между тях, в случай че и фондът, и институтът сте под шапката на МОН?
Няма логичност. Аз се надявам, че новият заместник-министър или министърът на образованието ще ни оказват помощ да се договорим с задоволително за двете страни съглашение.
Последно през 2017-та Вие сте правили опит да стигнете до съглашение, прегледано е от Изпълнителния съвет на фонда и има отвод?
Да, по този начин е. Аз бях им писал, че първо желая да го обсъдим, само че от фонда, без въобще да ми отговорят, че одобряват срещата, са го разгледали и отхвърлили, без да вземат нашите съображения поради. Мисля, че в случай че се гледа официално, нещата не вървят на добре. А би трябвало да можем да се договорим.
Досега каква е за Института по астрономия финансовата загуба от правосъдните каузи?
Около 15 000 лв. сме дали за адвокатски възнаграждения и правосъдни такси. Вероятно същите разноски ги има и фондът. Така че и двете страни единствено влагаме пари за юристи.
Останал ли Ви е оптимизъм за решение на казуса с Фонда за научни проучвания въпреки всичко?
Не съм огромен оптимист, само че сме създали каквото би трябвало, с цел да реализираме във Върховния съд някакво решение, защото тези пари е ненужно да се харчат за юристи и каузи. Така или другояче, това са едни и същи средства, с които ние оперираме - това са средства от държавния бюджет.
Може би имате потребност от посредник посред ви, с цел да се споразумеете?
Аз съм писал и до министъра, и до зам.-министъра с молба, защото фондът е на тяхно послушание. Искал съм те да ни сътрудничат. Досега нямаме отговор. Затова ще потърся персонална среща с тях да забележим дали ще могат да ни оказват помощ.
Обикновено към края на годината Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен изпитва съществени финансови усложнения. Сега по какъв начин е ситуацията?
Не, не. Напротив. Последните две години е много устойчиво финансовото ни състояние. Бюджетът на Българска академия на науките беше изработен по такива правила, че нас доста ни облагодетелства. За разлика от Института по метеорология, който има малко научни достижения. Но при нас е тъкмо противоположното. Ние имаме доста сериозна научна продукция и нашият бюджет тази година е много добър. Освен това тази година получихме в допълнение финансиране от МОН по Националната пътна карта за развиване на научната инфраструктура. Така, че има спомагателни средства и за инсталация, и за прехрана на обсерваторията. Поне от предходната и тази година към този момент можем да кажем, че не изпитваме проблеми. В края на годината нямаме никакви отговорности и умерено можем да посрещнем Новата година.
Като поклон ли приемате от страна на страната всичко това?
Тази Национална пътна карта е призната през 2010 година и финансирането по нея все не започваше. Едва през 2017-та се направиха старания и в края на годината получихме финансиране. От август тази година планове, включени в Пътната карта, започнаха да получават настрана финансиране от МОН. Според мен тук доста оказа помощ сегашният министър, който много задвижи нещата да се дават спомагателни средства по планове и на институти, и на университети. Според мен главната заслуга е на настоящия екип на МОН.
Според Вас дали финансирането ще бъде трайно и отсега нататък?
Ние постоянно, когато питаме, ни дават отговор: " Изчакайте идната година! ". Тази година отново в бюджета има заделени 80 млн. лева за финансиране на научни планове. Една част от тях би трябвало да бъдат и за Националната пътна карта. Надяваме се навръх това, само че до момента в който не стане, не може да сме сигурни.
Погледнато в профил е все едно двама сина да водят дългогодишна правосъдна борба за пари, които техният татко им е дал и не могат или не желаят да разрешат казуса в фамилията при жив родител. И тъй като не могат безшумно и добродушно да се схванат, двамата заплащат още пари за юристи и такси по правосъдни каузи.
Но това би бил битов проблем. В случая става дума за ненужно хвърляни пари на данъкоплатеца.
През 2008 година Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българска академия на науките подава план до Фонда „ Научни проучвания “ към МОН. Проектът е на тематика: „ Национална астрономическа обсерватория – Рожен – център за върхови достижения в астрономията “. След извършен конкурс той е утвърден и на 13 декември същата година е подписан контракт за осъществяването му. Срокът бил 24 месеца, на два стадия по 12 месеца.
Според контракта за осъществяването му и реализиране на заложените цели фондът би трябвало да даде 1,6 млн. лв.. През декември месец на института са платени 1 000 000 лв. за първия стадий от плана. Две години по-късно страните подписват анекс за понижаване на сумата от 1,6 млн. на 1,3 млн. лв. и разликата от 300 000 лева за втория стадий на плана били преведени на Института по астрономия.
Срокът на контракта е удължаван първо до края на юни месец 2013 година, а по-късно до края на март 2014 година
От сумата за първия стадий тях били изразходени 755 869 лева, а останалите 244 869 лева били регистрирани като неизразходени. Според контракта обаче Фондът трябвало да даде не повече от 80% от цената на научното съоръжение, т.е. наложителните за финансиране от него средства възлизат на 645 422 лева А 204 091 лева съставляват цената на разноските, които той обезпечава на 100%.
Разликата сред преведените за осъществяване на първия стадий от плана и наложителните финансови разноски съгласно Фонда възлиза на 354 485 лева
И фондът претендира за разликата сред тази сума и отразените в доклада на Института неизразходвани средства (244 130 лева.). Тоест, Институтът по астрономия би трябвало да върне на Фонда 110 335 лева, защото за втория стадий от плана не били контрактувани средства за съоръжение.
В контракта е планувано, че изпълнителят се задължава да съфинансира закупуването на научното съоръжение с не по-малко от 20% от цената на тяхното присъединяване, като за осъщественото съфинансиране изпълнителят показва разходно-оправдателни документи. Точно това настояват от института – че са употребявали сумата за съфинансиране.
При разпита на вещото лице в съда на 20.06.2016 година, специалистът сочи обаче, че не е открил документи, от които да е видно, че институтът е съфинансирал закупуването на научното съоръжение. Според вещото лице ставало въпрос „ за огромния телескоп, който сега работи в Обсерваторията и който е закупен напълно със средства на ищеца “.
Само, че огромният телескоп в Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен с 2-метров рефлектор Ричи Кретиен Куде от завода „ Карл Цайс “ – Йена, е заплатен от страната преди близо 40 години.
С плана, за който се съдят сега института и фонда, най-мощният на Балканите телескоп е осъвременен.
От Института по астрономия настояват пред съда, че финансирането не е било предоставено в цялостен размер и със забавяне. Сочат, че поисканото с нотариалната покана и с исковата молба е друго, защото с едното се желае връщане на нецелево изразходвани бюджетни средства, а с второто – неизразходвани средства по контракта.
Проектът е завършил през март 2014 година, само че през октомври месец 2012 година фондът е отправил покана към института да възвърне претендираната сума на база резултат от инспекция от Агенцията за държавна финансова ревизия за първия стадий на плана.
Съдебната сага е почнала през 2013 година и до през днешния ден няма финален резултат.
През юни месец 2017 година Софийският градски съд осъжда института да заплати на фонда сумата от 110 335 лева, рента от 2 427 лева и 15 042 лева разходи по делото.
Решението е обжалвано пред Софийския апелативен съд, само че той го удостоверява. През месец септември тази година е импортирана от Института по астрономия тъжба във Върховния касационен съд и чакат резултати.
Според проф. Евгени Семков – шеф на Института по астрономия, делото касае искане от страна на фонда за неизпълнено съфинансиране по контракта. Но техните възражения са, че ИА с НАО е вложил и продължава да влага големи финансови средства за подръжката на Националната астрономическа обсеравтория – Рожен, и е неопределено да се твърди, че институтът не взе участие в модернизацията на обсерваторията и превръщането ѝ в международен теоретичен център.
Съдебният спор съгласно него не касае непозволено изразходвани средства на фонда, които институтът би трябвало да въстанови, а грешки при отчитането на първият стадий от контракта, в който съфинансирането от страна на ИА не е било включено в доклада.
За повече детайлности потърси проф. Евгени Семков – шеф на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българска академия на науките.
Проф. Евгени Семков: Няма логичност да не можем да се споразумеем (НОВО ЗАГЛАВИЕ)
Защо въобще се стигна до това дело с Фонда за научни проучвания, проф. Семков?
Според мен просто е неразбирателство сред предходния шеф на института и фонда при самото приготовление и предаване на докладите. Ако имаха разговор между тях, постоянно може да се стигне до съглашение. Делото е за дофинансиране само че план. В доклада не е било вярно разказано съфинансирането още първоначално, евентуално е наша неточност - на Института по астрономия. След това имаше инспекция на АДФИ, която подрежда на фонда да заведе каузи против няколко реализатори на контракти - пет или шест. Вървяха няколко сходни каузи в Софийски градски съд. Бившият шеф на ИА с НАО се е опитвал да реализира съглашение с фонда, само че там доста бързо сменяха изпълнителните шефове. Имахме сделка да се стигне до съглашение, само че след следващата промяна със настоящия екип те се отхвърлиха.
И продължавате да се съдите още?
Да, и продължаваме да водим делото, само че се надявам въпреки всичко, че министерството ще ни помогне, защото въпреки всичко то е принципал на фонда. Още не можем да седнем да обсъдим с управлението на фонда кое би било компромисно решение за двете страни, защото да се съдим по този метод просто не е обикновено. Те и съдиите в Апелативния съд откровено се учудиха, че не можем да реализираме съглашение.
И в действителност каква е логиката да водите каузи между тях, в случай че и фондът, и институтът сте под шапката на МОН?
Няма логичност. Аз се надявам, че новият заместник-министър или министърът на образованието ще ни оказват помощ да се договорим с задоволително за двете страни съглашение.
Последно през 2017-та Вие сте правили опит да стигнете до съглашение, прегледано е от Изпълнителния съвет на фонда и има отвод?
Да, по този начин е. Аз бях им писал, че първо желая да го обсъдим, само че от фонда, без въобще да ми отговорят, че одобряват срещата, са го разгледали и отхвърлили, без да вземат нашите съображения поради. Мисля, че в случай че се гледа официално, нещата не вървят на добре. А би трябвало да можем да се договорим.
Досега каква е за Института по астрономия финансовата загуба от правосъдните каузи?
Около 15 000 лв. сме дали за адвокатски възнаграждения и правосъдни такси. Вероятно същите разноски ги има и фондът. Така че и двете страни единствено влагаме пари за юристи.
Останал ли Ви е оптимизъм за решение на казуса с Фонда за научни проучвания въпреки всичко?
Не съм огромен оптимист, само че сме създали каквото би трябвало, с цел да реализираме във Върховния съд някакво решение, защото тези пари е ненужно да се харчат за юристи и каузи. Така или другояче, това са едни и същи средства, с които ние оперираме - това са средства от държавния бюджет.
Може би имате потребност от посредник посред ви, с цел да се споразумеете?
Аз съм писал и до министъра, и до зам.-министъра с молба, защото фондът е на тяхно послушание. Искал съм те да ни сътрудничат. Досега нямаме отговор. Затова ще потърся персонална среща с тях да забележим дали ще могат да ни оказват помощ.
Обикновено към края на годината Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен изпитва съществени финансови усложнения. Сега по какъв начин е ситуацията?
Не, не. Напротив. Последните две години е много устойчиво финансовото ни състояние. Бюджетът на Българска академия на науките беше изработен по такива правила, че нас доста ни облагодетелства. За разлика от Института по метеорология, който има малко научни достижения. Но при нас е тъкмо противоположното. Ние имаме доста сериозна научна продукция и нашият бюджет тази година е много добър. Освен това тази година получихме в допълнение финансиране от МОН по Националната пътна карта за развиване на научната инфраструктура. Така, че има спомагателни средства и за инсталация, и за прехрана на обсерваторията. Поне от предходната и тази година към този момент можем да кажем, че не изпитваме проблеми. В края на годината нямаме никакви отговорности и умерено можем да посрещнем Новата година.
Като поклон ли приемате от страна на страната всичко това?
Тази Национална пътна карта е призната през 2010 година и финансирането по нея все не започваше. Едва през 2017-та се направиха старания и в края на годината получихме финансиране. От август тази година планове, включени в Пътната карта, започнаха да получават настрана финансиране от МОН. Според мен тук доста оказа помощ сегашният министър, който много задвижи нещата да се дават спомагателни средства по планове и на институти, и на университети. Според мен главната заслуга е на настоящия екип на МОН.
Според Вас дали финансирането ще бъде трайно и отсега нататък?
Ние постоянно, когато питаме, ни дават отговор: " Изчакайте идната година! ". Тази година отново в бюджета има заделени 80 млн. лева за финансиране на научни планове. Една част от тях би трябвало да бъдат и за Националната пътна карта. Надяваме се навръх това, само че до момента в който не стане, не може да сме сигурни.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ