Чистият въздух не е за бедни
Пет дни международните водачи се занимаваха с проблемите на въздуха и климата. Пети ден в Пловдив не се диша в мъглата.
От срещата в Глазгоу не произлезе съвсем нищо, както и от напъните на Община Пловдив да се оправи с фините прахови частици.
След продължителни разисквания на Острова водачите оповестиха желание световното стопляне да бъде лимитирано на 1,5 градуса до края на 21. век. Оставиха окончателното решение на въпроса на идващите генерации.
Защо ли?
Защото Съединени американски щати, Китай, Индия, Бразилия и още няколко топ стопански системи не са съгласни да се откажат от някои благоприятни условия за облага и не желаят да харчат от парите си за щадящи природата технологии. За бедните пък проблемите с климата и качеството на въздуха въобще не са на дневен ред.
Зелените политики са за виновните хора - каквито не са нито най-бедните, нито най-богатите. Част от политиците, които би трябвало да ги постановат, са подвластни от личната си упоритост за власт /която се обезпечава с парите на богатите/, други служат само на рейтинга си, разбирай - на публичното мнение. В този смисъл да налагаш зелени политики, които са свързани с рестрикции и непопулярни ограничения, наподобява благородно занятие, само че в действителност е като да местиш гробище - нямаш поддръжка нито от горе, нито от долу.
Не е нужно обаче да вървим чак до Глазгоу, с цел да се уверим, че зелените политики не са за бедните.
Ето да вземем за пример какво се случва в Пловдив, където от години имаме проблеми с качеството на въздуха. Той е потвърдено замърсен и постепенно ни убива. Ясни са и аргументите за замърсяването - отоплението на твърдо гориво, ниската енергийна успеваемост на постройките, трафика и остарелият авто парк, пътната инфраструктура и методите, по които се почистват улиците, и най-после промишлеността.
Отдавна са известни и ограниченията, които би трябвало да се подхващат, с цел да се усъвършенства качеството на въздуха. Коментирани са на дузина публични полемики и експертни срещи, подкрепени са от цивилен и инициативни комитети.
Всички през днешния ден сме наясно, че би трябвало да се прави следното:
1. Да се заменят печките на твърдо гориво с екологични уреди.
2. Да се понижи броят на колите, които се движат по улиците, и да се усъвършенства положението на автопарка.
3. Да се усъвършенства положението на улиците и булевардите.
4. Да се вкара машинно миене на пътищата.
5. Да се увеличи енергийната успеваемост на постройките.
6. Да се ускори контролът върху индустриалните замърсители.
Проблемът е, че като всяка смяна и тази със положението на въздуха може да стане единствено с политически средства. А политиците няма да си мръднат пръста по въпроса, тъй като най-вече се опасяват за рейтинга си и заплахата да изпаднат от играта.
В този смисъл локалните управници в никакъв случай няма да създадат следното:
1. Да лимитират потреблението на печки на твърдо гориво посредством тласъци за екологичните уреди и ограничавания на енергийните помощи, когато става дума за потребление на твърдо гориво.
2. Да покачат внезапно екологичния съставен елемент при пресмятането на налог МПС и да вкарат зони без нездравословни излъчвания в центъра на града.
3. Да се оправят със замърсителите от промишлеността и строителството.
4. Да обезпечат средства за възстановяване на пътната инфраструктура и методите за почистването й.
5. Да санират публичните здания.
Защо няма да го създадат ли?
Защото се грижат само за рейтинга си. А всички тези промени изискват доста пари, които могат да влязат в хазната по два метода - с по-високи налози или със съкращения на разноските. Тези две акции обаче още веднъж са като да местиш гробище - не са известни и нямат никаква поддръжка от вътрешната страна. Няма и по какъв начин да е другояче, до момента в който 90% от електората едвам свързват двата края. А няма мощ, която да накара бедния човек да заживее зелено и с мисъл за бъдещето. Той би трябвало да се стопли през днешния ден, без значение какво излиза в атмосферата от комина му, желае да кара кола като всички, без да се интересува какво бълва ауспухът на остарелия му дизел. Не желае и не може да заплаща по-високи налози.
Така че, каквото и да приказват другите специалисти, екоактивисти и бранители на гражданските права, истината е, че чистият въздух не е за бедните. Ако желаеме да се оправим с фините прахови частици и отровните газове, първо би трябвало да решим казуса с бедността. Тогава хората ще ценят живота повече и ще вършат по този начин, че да го пазят за себе си и за идващите генерации. Както и въздуха.
Другото е пара в свирката и гол възторг от речите на Грета Тунберг.
От срещата в Глазгоу не произлезе съвсем нищо, както и от напъните на Община Пловдив да се оправи с фините прахови частици.
След продължителни разисквания на Острова водачите оповестиха желание световното стопляне да бъде лимитирано на 1,5 градуса до края на 21. век. Оставиха окончателното решение на въпроса на идващите генерации.
Защо ли?
Защото Съединени американски щати, Китай, Индия, Бразилия и още няколко топ стопански системи не са съгласни да се откажат от някои благоприятни условия за облага и не желаят да харчат от парите си за щадящи природата технологии. За бедните пък проблемите с климата и качеството на въздуха въобще не са на дневен ред.
Зелените политики са за виновните хора - каквито не са нито най-бедните, нито най-богатите. Част от политиците, които би трябвало да ги постановат, са подвластни от личната си упоритост за власт /която се обезпечава с парите на богатите/, други служат само на рейтинга си, разбирай - на публичното мнение. В този смисъл да налагаш зелени политики, които са свързани с рестрикции и непопулярни ограничения, наподобява благородно занятие, само че в действителност е като да местиш гробище - нямаш поддръжка нито от горе, нито от долу.
Не е нужно обаче да вървим чак до Глазгоу, с цел да се уверим, че зелените политики не са за бедните.
Ето да вземем за пример какво се случва в Пловдив, където от години имаме проблеми с качеството на въздуха. Той е потвърдено замърсен и постепенно ни убива. Ясни са и аргументите за замърсяването - отоплението на твърдо гориво, ниската енергийна успеваемост на постройките, трафика и остарелият авто парк, пътната инфраструктура и методите, по които се почистват улиците, и най-после промишлеността.
Отдавна са известни и ограниченията, които би трябвало да се подхващат, с цел да се усъвършенства качеството на въздуха. Коментирани са на дузина публични полемики и експертни срещи, подкрепени са от цивилен и инициативни комитети.
Всички през днешния ден сме наясно, че би трябвало да се прави следното:
1. Да се заменят печките на твърдо гориво с екологични уреди.
2. Да се понижи броят на колите, които се движат по улиците, и да се усъвършенства положението на автопарка.
3. Да се усъвършенства положението на улиците и булевардите.
4. Да се вкара машинно миене на пътищата.
5. Да се увеличи енергийната успеваемост на постройките.
6. Да се ускори контролът върху индустриалните замърсители.
Проблемът е, че като всяка смяна и тази със положението на въздуха може да стане единствено с политически средства. А политиците няма да си мръднат пръста по въпроса, тъй като най-вече се опасяват за рейтинга си и заплахата да изпаднат от играта.
В този смисъл локалните управници в никакъв случай няма да създадат следното:
1. Да лимитират потреблението на печки на твърдо гориво посредством тласъци за екологичните уреди и ограничавания на енергийните помощи, когато става дума за потребление на твърдо гориво.
2. Да покачат внезапно екологичния съставен елемент при пресмятането на налог МПС и да вкарат зони без нездравословни излъчвания в центъра на града.
3. Да се оправят със замърсителите от промишлеността и строителството.
4. Да обезпечат средства за възстановяване на пътната инфраструктура и методите за почистването й.
5. Да санират публичните здания.
Защо няма да го създадат ли?
Защото се грижат само за рейтинга си. А всички тези промени изискват доста пари, които могат да влязат в хазната по два метода - с по-високи налози или със съкращения на разноските. Тези две акции обаче още веднъж са като да местиш гробище - не са известни и нямат никаква поддръжка от вътрешната страна. Няма и по какъв начин да е другояче, до момента в който 90% от електората едвам свързват двата края. А няма мощ, която да накара бедния човек да заживее зелено и с мисъл за бъдещето. Той би трябвало да се стопли през днешния ден, без значение какво излиза в атмосферата от комина му, желае да кара кола като всички, без да се интересува какво бълва ауспухът на остарелия му дизел. Не желае и не може да заплаща по-високи налози.
Така че, каквото и да приказват другите специалисти, екоактивисти и бранители на гражданските права, истината е, че чистият въздух не е за бедните. Ако желаеме да се оправим с фините прахови частици и отровните газове, първо би трябвало да решим казуса с бедността. Тогава хората ще ценят живота повече и ще вършат по този начин, че да го пазят за себе си и за идващите генерации. Както и въздуха.
Другото е пара в свирката и гол възторг от речите на Грета Тунберг.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ