Игнажден е, внимавайте кой пръв ще влезе в дома ви
Пет дни преди Коледа - на 20 декември почитаме Свети Игнатий Богоносец. С този празник стартират Коледните празници. Игнажден – всичко протичащо се, е с магическа мощ.
Имен ден имат: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла
Игнатий Богоносец е втори подред свещеник на Антиохийската черква, в случай че не се брои нейният създател, деятел Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. Известен е и като възпитаник на св. деятел и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е обвързвано с поверие, което води началото си от св. Симеон Метафраст (X век), съгласно което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за състезание (Мат. 18:1-5).
Св. Игнатий е " мъж апостолски във всичко ", който " грижливо ръководи Църквата във Антиохия " - изключително през време на гонението при император Домициан (81-96). Св. Игнатий приключва живота си с мъченическа гибел в Рим.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря.
Трапезата е напълно постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се счита за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-характерен за празника е обичаят " полазване ". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и идната година.
Ако " сполезът " е добър, то и в къщата през цялата година ще има благополучие и триумф във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: " Колко искрици, толкоз яренца (агънца, теленца, кончета …) ".
В доста села сполазникът на първо време сяда върху донесените от него пръчки или плява и поседява по този начин известно време. Това се прави, с цел да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне би трябвало да внесе пръчки, които поставя зад вратата . След това стопаните замесват тесто за колаци. От забърканото тесто откъсват малко и на някоя греда вършат от него кръст — да бяга всяко зло.
Правят толкоз колаци, колкото са членовете на фамилията.
Има няколко поверия за този ден: Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша; Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие; Добре е, в случай че на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие; Времето през идващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - демонстрира времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември дефинира какво ще е времето през януари. Друго вярване е, че не трябва да се изнася нищо от къщата - най-много огън, плам или сол - с цел да не излезе берекетът, както и не се желае и не се дава нищо назаем. Бременните и нераждалите не би трябвало да работят, с цел да родят елементарно.
Не се става от трапезата по време на ястие, тъй като кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, с цел да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, с цел да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се вари фасул, с цел да не бие градушка. Не се пере, с цел да не налети болест. Не е добре, в случай че се зачене дете на Игнажден, тъй като ще се роди с кусур.
Имен ден имат: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла
Игнатий Богоносец е втори подред свещеник на Антиохийската черква, в случай че не се брои нейният създател, деятел Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. Известен е и като възпитаник на св. деятел и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е обвързвано с поверие, което води началото си от св. Симеон Метафраст (X век), съгласно което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за състезание (Мат. 18:1-5).
Св. Игнатий е " мъж апостолски във всичко ", който " грижливо ръководи Църквата във Антиохия " - изключително през време на гонението при император Домициан (81-96). Св. Игнатий приключва живота си с мъченическа гибел в Рим.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря.
Трапезата е напълно постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се счита за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-характерен за празника е обичаят " полазване ". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и идната година.
Ако " сполезът " е добър, то и в къщата през цялата година ще има благополучие и триумф във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: " Колко искрици, толкоз яренца (агънца, теленца, кончета …) ".
В доста села сполазникът на първо време сяда върху донесените от него пръчки или плява и поседява по този начин известно време. Това се прави, с цел да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне би трябвало да внесе пръчки, които поставя зад вратата . След това стопаните замесват тесто за колаци. От забърканото тесто откъсват малко и на някоя греда вършат от него кръст — да бяга всяко зло.
Правят толкоз колаци, колкото са членовете на фамилията.
Има няколко поверия за този ден: Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша; Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие; Добре е, в случай че на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие; Времето през идващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - демонстрира времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември дефинира какво ще е времето през януари. Друго вярване е, че не трябва да се изнася нищо от къщата - най-много огън, плам или сол - с цел да не излезе берекетът, както и не се желае и не се дава нищо назаем. Бременните и нераждалите не би трябвало да работят, с цел да родят елементарно.
Не се става от трапезата по време на ястие, тъй като кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, с цел да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, с цел да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се вари фасул, с цел да не бие градушка. Не се пере, с цел да не налети болест. Не е добре, в случай че се зачене дете на Игнажден, тъй като ще се роди с кусур.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ