Украинско момче преобърна бандеровската версия на съветската история ВИДЕО
Песните от руската ера ненадейно се оказаха извънредно ефикасен инструмент на съветската "мека мощ " - най-малко по този начин считат украинските националисти, написа "Поглед инфо ".
Обикновено украинско момче, което реши да извърши руската класика, беше подложено на грубо гонене. Какво значи протичащото се от позиция на публичното въодушевление в прилежащите на Русия страни.
Вдигането на кавги заради състезания за песни (потърси в “Гугъл” „ Евровизия-2019 Украйна в”) наподобява се трансформира в блага украинска традиция. Но този път всичко излиза още по-голямо. Въпреки че “Евровизия” въобще няма нищо общо със случая.
Става въпрос за още едно съревнование, доста по-малко познато - Stars of the Albion. Както може би се досещате по името, то се организира във Англия.
Това е съревнование за млади реализатори: украинецът Максим Ткачук е едвам на 12 години. Максим живее в малко селце във Волинска област, отгледано от баба си.
Печеленето даже в подобен не толкоз прочут конкурс за човек с, почтено казано, не най-лесната орис, е значимо събитие. Но в дребната му татковина към този момент се готвят да го посрещнат с вили и факли.
Репертоарът на момчето не е верен. Максим завоюва състезанието, като извърши „ Смуглянка” и “Синя вечност” на Муслим Магомаев. При това „ Смуглянка “ я извърши в стилизирана руска военна униформа. „ Кучи изменнически наследник “ не е най-суровата реакция на сънародниците му, има и по-лоши.
Нещо повече, вълнуват се не просто някакви си националисти, а представителите на партията „ Свобода “ - те тормозят детето във “Фейсбук” и в партийната преса.
Любопитно е, че няколко седмици преди този момент различен украинецва, Михаил, също изпълняваше песни на съветски в Лондон. Националистите също не бяха във екстаз. Зафучаха, разпениха се. Но като цяло те бързо не помниха.
И сигурно никой не оферираше поради музикалните усети на Михаил да се устрои кавга с него и фамилията му. Може би тъй като семейството на Михаил е Порошенко?
Не за всеки
Отчасти да. Украинската юноша е невидимо разграничена в сходство с имуществото на своите родители. Тези, които са по-богати, имат опция да изпращат децата си в европейски учебни заведения и университети. Докато учат там, децата не познават прелестите на гимназията в Украйна. Те са пощадени както от терора на националистите, по този начин и от курса уроци за съветската експанзия (който занапред Институтът за национална памет и Министерството на образованието заплашват да вкарат в учебниците). Да не приказваме за обстоятелството, че тези възпитаници напълно не учат образователните предмети на украински език - за разлика от по-малко заможните си връстници.
Но родителите и особеното благосъстояние не са единствените аргументи. Нещо повече: те даже не са главните.
Тормозът като метод за оцеляване
Трябва да се стартира с атмосферата в украинското общество. Тя е доста нездравословна: тоталитарна непоносимост към друго мнение и гнет към всички, които се осмеляват да го имат и не го крият. Това е изключително правилно в случаите, когато украинецът не е единствено жител на Украйна, само че и неин представител.
На конкурс, спортно съревнование - на всички места. Тук за съмнения в партийната линия ги изхвърлят незабавно и без никакви отстъпки за пол, възраст и заслуги. Ярък образец е боксьорът Александър Усик, който просто нямаше предпочитание да споделя този тоталитарен канибализъм на патриотите. И не се побоя да подсети за това отвращение.
В резултат на това, съвсем на всяка конференция Александър слуша директиви на тематиката чий е Крим в действителност и че не би трябвало да върви в УПЦ, а в ПЦУ на Порошенко.
Това, апропо, изяснява за какво от известните украинци е толкоз рядко да се чуе съответна оценка на украинските действителности. Последният скандал от този жанр е изявлението с Юри Бардаш (хореограф, артист, продуцент на редица музикални групи) с Юри Дуд. „ Какво мислите, че ще се случи с вас след тези думи? “, попита Юри Дуд, откакто Бардаш много внезапно очерта отношението си към спора в Донбас.
На което получих отговор, който не се чака от представител на креативната интелигенция: "Ако в този живот нямате право да говорите, за какво да живеете? "
Но едно нещо е независимо издигналият се човек, родом от суровия работен Алчевск, а напълно друго е 12-годишно момче от Волинска област. Както всеки младеж, той очевидно се напряга от такава открита рецензия и експанзия.
Не става дума за езика.
Песните на съветски език и театралният костюм, стилизиран като военна униформа, са единствено върхът на айсберга. Всъщност множеството обвинители даже не са в положение да формулират своите искания. Ние ще го създадем вместо тях. И по този начин, какво толкоз не им хареса?
Основното нещо, несъмнено, е в “Смуглянка”. Благодарение на гения на Леонид Биков тази ария е крепко обвързвана с него и с кино лентата „ В пердах отиват единствено старците “. В него Биков се показва освен като водач и пълководец, само че и родом от Украйна - както и самият той е родом от Донецка област. „ Как не забелязахте? Днес се бихме над моята Украйна! “, майтапи се той със своите бойни приятели
Това конкретизиране („ мое “) е извънредно значимо от позиция на днешния ден. Използвайки актуалния интернет диалект, Биков е „ здрав украинец “.
А има най-малко две страни Украйна. Има Украйна на Биков - и към момента мнозина ще нарекат тази Украйна своя. В тази Украйна историята, споделена с Русия (и другите постсъветски републики) се помни и прави оценка. Спомнят си по какъв начин в миналото бяхме една огромна страна. Но има и друга Украйна - тя мъчително наподобява на едноименния райхскомисариат.
Позицията на украинските националисти е разбираема. Те желаят Украйна да бъде сама - благ за сърцето им райхскомисариат. И всякога, когато някакъв Максим се появи тук и пее на британците в Лондон за напълно другата Украйна, това им се коства като сърп в седалището. Следователно, индивидът не е унизен поради съветския език, не поради костюма. И за проявление на света на естествена, а не бандеровска Украйна. Украйна без дивицията на Секретен сътрудник “Галиция”.
Някой да е желал от представителя на Украйна на състезанието да звучи ария на украински език? Проблемът е, че състезанието е тематичен. Посветен на 75-годишнината от края на Втората международна война в Европа. А в модерна Украйна песните за това са някак си нищожни. Все повече са за УПА.
Песенна агитация
Да си напомним друга история. През май предходната година сходен скандал се случи в Полша. Спомнете си, тогава шефът на Музея на Втората международна война Карол Навроцки предложения музикалната група Kapiel Podworkowa на „ Нощта на музеите “.
... Отначало се усъмних, тъй като от политическа позиция нямаме общо. Но все пак взех решение, че изкуството - нас поляците - може по някакъв метод да ни сплоти и да не ни разделя, че слушайки сантименталните мелодии от военните години, ще се замислим каква е била войната, какво можем да създадем, че тази страшна история в никакъв случай да не се повтаря... Не можете даже да си визиите какъв брой доста се заблуждавах!”, спомня си по-късно фронтменът на групата Пьотр Косевски.
Не, поляците не извършват “Смуглянка”, а полската версия на песента “Темная Ночь ". По-скоро те стартират да я извършват, тъй като шефът на музея изпада в нервност и им не разрешава да свирят „ Болшевишката ария “.
И тогава се случва извънредно нещо. Първо, абсурдът става тематика, над която се сблъскват две съществени политически партии на Полша: „ Право и правдивост “ и „ Европейска коалиция “.
Второ, “Газета Виборча”, която в детайли обгръща, отбелязва, че песента става по-късно известна измежду младите поляци, които в никакъв случай не са чували за нея.
Класическият случай на “Ефекта на Барбара Стрейзанд”. Е, в следствие се оказа, че има освен две страни Украйна, само че и две Полша. Макар че сякаш това е Полша, торена с антикомунизъм и русофобия толкоз години. Което, както е признато, сама ще учи другите на русофобия. И внезапно половината страна стартира енергично да троли другата половина, като пее „ Ciemna dzis noc”.
Може би, осъзнавайки всичко това, балтийските страни също се презастраховаха - не разрешават гастролите на оркестъра на Руската войска. Да, и в същата Полша се пробваха да пресечен концертите (както в Украйна).
***
Поуката на тази история е елементарна. Съзнанието на всяко общество има инерция. Възможно е да се преодолее, само че това изисква в действителност цялостен надзор върху образованието на няколко генерации. Това значи, че има съдружници на Русия, даже когато, наподобява, те не би трябвало да съществуват.
Следователно, в случай че в действителност желаеме дейно да предотвратим подправянето на историята, можем да го закрепим в конституцията. Но още по-ефективно е да се работи с хора, да се търсят и поддържат такива като Максим и Пьотр. В последна сметка е мъчно да се сетим за нещо по дейно в противодействието на фалшификацията на историята в последните години от техните осъществявания.
Превод: В.Сергеев
Обикновено украинско момче, което реши да извърши руската класика, беше подложено на грубо гонене. Какво значи протичащото се от позиция на публичното въодушевление в прилежащите на Русия страни.
Вдигането на кавги заради състезания за песни (потърси в “Гугъл” „ Евровизия-2019 Украйна в”) наподобява се трансформира в блага украинска традиция. Но този път всичко излиза още по-голямо. Въпреки че “Евровизия” въобще няма нищо общо със случая.
Става въпрос за още едно съревнование, доста по-малко познато - Stars of the Albion. Както може би се досещате по името, то се организира във Англия.
Това е съревнование за млади реализатори: украинецът Максим Ткачук е едвам на 12 години. Максим живее в малко селце във Волинска област, отгледано от баба си.
Печеленето даже в подобен не толкоз прочут конкурс за човек с, почтено казано, не най-лесната орис, е значимо събитие. Но в дребната му татковина към този момент се готвят да го посрещнат с вили и факли.
Репертоарът на момчето не е верен. Максим завоюва състезанието, като извърши „ Смуглянка” и “Синя вечност” на Муслим Магомаев. При това „ Смуглянка “ я извърши в стилизирана руска военна униформа. „ Кучи изменнически наследник “ не е най-суровата реакция на сънародниците му, има и по-лоши.
Нещо повече, вълнуват се не просто някакви си националисти, а представителите на партията „ Свобода “ - те тормозят детето във “Фейсбук” и в партийната преса.
Любопитно е, че няколко седмици преди този момент различен украинецва, Михаил, също изпълняваше песни на съветски в Лондон. Националистите също не бяха във екстаз. Зафучаха, разпениха се. Но като цяло те бързо не помниха.
И сигурно никой не оферираше поради музикалните усети на Михаил да се устрои кавга с него и фамилията му. Може би тъй като семейството на Михаил е Порошенко?
Не за всеки
Отчасти да. Украинската юноша е невидимо разграничена в сходство с имуществото на своите родители. Тези, които са по-богати, имат опция да изпращат децата си в европейски учебни заведения и университети. Докато учат там, децата не познават прелестите на гимназията в Украйна. Те са пощадени както от терора на националистите, по този начин и от курса уроци за съветската експанзия (който занапред Институтът за национална памет и Министерството на образованието заплашват да вкарат в учебниците). Да не приказваме за обстоятелството, че тези възпитаници напълно не учат образователните предмети на украински език - за разлика от по-малко заможните си връстници.
Но родителите и особеното благосъстояние не са единствените аргументи. Нещо повече: те даже не са главните.
Тормозът като метод за оцеляване
Трябва да се стартира с атмосферата в украинското общество. Тя е доста нездравословна: тоталитарна непоносимост към друго мнение и гнет към всички, които се осмеляват да го имат и не го крият. Това е изключително правилно в случаите, когато украинецът не е единствено жител на Украйна, само че и неин представител.
На конкурс, спортно съревнование - на всички места. Тук за съмнения в партийната линия ги изхвърлят незабавно и без никакви отстъпки за пол, възраст и заслуги. Ярък образец е боксьорът Александър Усик, който просто нямаше предпочитание да споделя този тоталитарен канибализъм на патриотите. И не се побоя да подсети за това отвращение.
В резултат на това, съвсем на всяка конференция Александър слуша директиви на тематиката чий е Крим в действителност и че не би трябвало да върви в УПЦ, а в ПЦУ на Порошенко.
Това, апропо, изяснява за какво от известните украинци е толкоз рядко да се чуе съответна оценка на украинските действителности. Последният скандал от този жанр е изявлението с Юри Бардаш (хореограф, артист, продуцент на редица музикални групи) с Юри Дуд. „ Какво мислите, че ще се случи с вас след тези думи? “, попита Юри Дуд, откакто Бардаш много внезапно очерта отношението си към спора в Донбас.
На което получих отговор, който не се чака от представител на креативната интелигенция: "Ако в този живот нямате право да говорите, за какво да живеете? "
Но едно нещо е независимо издигналият се човек, родом от суровия работен Алчевск, а напълно друго е 12-годишно момче от Волинска област. Както всеки младеж, той очевидно се напряга от такава открита рецензия и експанзия.
Не става дума за езика.
Песните на съветски език и театралният костюм, стилизиран като военна униформа, са единствено върхът на айсберга. Всъщност множеството обвинители даже не са в положение да формулират своите искания. Ние ще го създадем вместо тях. И по този начин, какво толкоз не им хареса?
Основното нещо, несъмнено, е в “Смуглянка”. Благодарение на гения на Леонид Биков тази ария е крепко обвързвана с него и с кино лентата „ В пердах отиват единствено старците “. В него Биков се показва освен като водач и пълководец, само че и родом от Украйна - както и самият той е родом от Донецка област. „ Как не забелязахте? Днес се бихме над моята Украйна! “, майтапи се той със своите бойни приятели
Това конкретизиране („ мое “) е извънредно значимо от позиция на днешния ден. Използвайки актуалния интернет диалект, Биков е „ здрав украинец “.
А има най-малко две страни Украйна. Има Украйна на Биков - и към момента мнозина ще нарекат тази Украйна своя. В тази Украйна историята, споделена с Русия (и другите постсъветски републики) се помни и прави оценка. Спомнят си по какъв начин в миналото бяхме една огромна страна. Но има и друга Украйна - тя мъчително наподобява на едноименния райхскомисариат.
Позицията на украинските националисти е разбираема. Те желаят Украйна да бъде сама - благ за сърцето им райхскомисариат. И всякога, когато някакъв Максим се появи тук и пее на британците в Лондон за напълно другата Украйна, това им се коства като сърп в седалището. Следователно, индивидът не е унизен поради съветския език, не поради костюма. И за проявление на света на естествена, а не бандеровска Украйна. Украйна без дивицията на Секретен сътрудник “Галиция”.
Някой да е желал от представителя на Украйна на състезанието да звучи ария на украински език? Проблемът е, че състезанието е тематичен. Посветен на 75-годишнината от края на Втората международна война в Европа. А в модерна Украйна песните за това са някак си нищожни. Все повече са за УПА.
Песенна агитация
Да си напомним друга история. През май предходната година сходен скандал се случи в Полша. Спомнете си, тогава шефът на Музея на Втората международна война Карол Навроцки предложения музикалната група Kapiel Podworkowa на „ Нощта на музеите “.
... Отначало се усъмних, тъй като от политическа позиция нямаме общо. Но все пак взех решение, че изкуството - нас поляците - може по някакъв метод да ни сплоти и да не ни разделя, че слушайки сантименталните мелодии от военните години, ще се замислим каква е била войната, какво можем да създадем, че тази страшна история в никакъв случай да не се повтаря... Не можете даже да си визиите какъв брой доста се заблуждавах!”, спомня си по-късно фронтменът на групата Пьотр Косевски.
Не, поляците не извършват “Смуглянка”, а полската версия на песента “Темная Ночь ". По-скоро те стартират да я извършват, тъй като шефът на музея изпада в нервност и им не разрешава да свирят „ Болшевишката ария “.
И тогава се случва извънредно нещо. Първо, абсурдът става тематика, над която се сблъскват две съществени политически партии на Полша: „ Право и правдивост “ и „ Европейска коалиция “.
Второ, “Газета Виборча”, която в детайли обгръща, отбелязва, че песента става по-късно известна измежду младите поляци, които в никакъв случай не са чували за нея.
Класическият случай на “Ефекта на Барбара Стрейзанд”. Е, в следствие се оказа, че има освен две страни Украйна, само че и две Полша. Макар че сякаш това е Полша, торена с антикомунизъм и русофобия толкоз години. Което, както е признато, сама ще учи другите на русофобия. И внезапно половината страна стартира енергично да троли другата половина, като пее „ Ciemna dzis noc”.
Може би, осъзнавайки всичко това, балтийските страни също се презастраховаха - не разрешават гастролите на оркестъра на Руската войска. Да, и в същата Полша се пробваха да пресечен концертите (както в Украйна).
***
Поуката на тази история е елементарна. Съзнанието на всяко общество има инерция. Възможно е да се преодолее, само че това изисква в действителност цялостен надзор върху образованието на няколко генерации. Това значи, че има съдружници на Русия, даже когато, наподобява, те не би трябвало да съществуват.
Следователно, в случай че в действителност желаеме дейно да предотвратим подправянето на историята, можем да го закрепим в конституцията. Но още по-ефективно е да се работи с хора, да се търсят и поддържат такива като Максим и Пьотр. В последна сметка е мъчно да се сетим за нещо по дейно в противодействието на фалшификацията на историята в последните години от техните осъществявания.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ