НевиДимо дете“ – океан от любов, човечност и пречистващи сълзи
Песните на P.I.F. и на Димо Стоянов родиха един разтърсващ театър, който е като красива образна приказка и трогателна поетична изповед. Мюзикълът носи името на една от най-обичаните песни на групата -„ НевиДимо дете “, а драматизацията е дело на актрисата Полина Христова и на Веселка Кунчева, която е и режисьор на постановката.
Спектакълът е основан, с помощта на синергията сред два разнообразни по род театъра – Драматичния спектакъл „ Рачо Стоянов “ в Габрово и Държавния куклен спектакъл в Стара Загора. В постановката особено присъединяване има група P.I.F., а в основната роля е артистът и музикант Владимир Михайлов.
Снимките от спектакъла са на фотографа Александър Богдан Томпсън
В спектакъла се преплитат музика онлайн, трагичен и куклен спектакъл, пантомима, танци, образни резултати и мултимедия, които дружно основават едно мощно и прочувствено театрално прекарване. То вълнува надълбоко, както самите актьори, които са на сцената, по този начин и публиката в залата.
„ НевиДимо дете “ толкоз мощно разтриса човешката душа и съзнанието, че феновете, без значение дали са почитатели на P.I.F. или пък в този момент за пръв път се допират до изпълнените с хубост и метафори песни на групата, че дълго време след края на спектакъла остават в плен на морето от безкрайни страсти.
А в основата на тази красива и трогателна приказка е животът на един създател, животът на Димо от P.I.F., който за жалост отлетя от този свят едвам на 45 години, покосен от коронавирус в края на 2020 година Случайно или не, " НевиДимо дете " изгрява на театралната сцена 25 години, откакто Димо измисля песента на Рибарския плаж в родната си Варна, седнал с кухарката в ръка на пясъка, край едно изсъхнало дърво на брега.
Името на обичания съосновател на P.I.F. и вокалист на групата е кодирано в името на постановката „ НевиДимо дете “, а самият театър носи в себе си нещо доста скъпо - уважението към един добър човек и надарен създател, който си потегли безвреме от този свят, само че чиято сила и творчество не престават да въодушевяват и да сплотяват хората.
Мюзикълът „ НевиДимо дете “ е тъкмо такова ентусиазъм, което като че ли разкрива прераждането на духа и успеха на живота над гибелта. И креативният екип и артистите, които сътвориха този мюзикъл, по доста бездънен и откровен метод разкриват и смисъла на изкуството - да уважаваш и да цениш гения на другия, да го подкрепяш и да поддържаш живо творчеството му, даже когато човек към този момент е в един различен, може би незабележим свят.
В този нов и автентичен български мюзикъл момчетата от P.I.F. - китаристът и съосновател на рок бандата Иван Велков, барабанистът Мартин Профиров и басистът Христо Михалков дружно с композитора и пианист Милен Апостолов извършват онлайн песните на P.I.F., което укрепва страстите.
Милен Апостолов е направил оркестрациите на песните, тъй че в мюзикъла ставаме очевидци на една вълнуваща колаборация сред рока и симфоничната музика. Музикантите от P.I.F. обаче не просто свирят на сцената, те са герои от мюзикъла, те са облечени със специфични театрални костюми, носещи свободния дух на морето и въображението.
Като артист и музикант, и като непосредствен другар на Димо, Владимир Михайлов има съкровената и тежка задача да влезе в неговия вътрешен свят, да пресъздаде живота му, неговите фантазии, безредици и мисли. Харизматичният артист влиза внимателно в този житейски и нравствен мир и го пресъздава живо и изразително.
Изпълнявайки на сцената песните на P.I.F., Владо Михайлов дава нов и друг живот на едни доста въздействащи мелодии, които политат с друго звучене, думите и пеенето са пречупени през неговата емоционалност, запазвайки обаче духа на Димо и на P.I.F. Това не е концертно осъществяване, това не е и просто спектакъл, това е свят на фикция и действителност, това е магия, която те трансформира и те кара да преосмислиш свои житейски решения и дейности и може би да разрешиш сложни алтернативи.
На сцената са и над 20 артисти от двата театъра, както и гостуващи актьори - Адриана Димова, Антония Кундакова, Василена Чернаева, Ванина Попова, Виолина Доцева, Дилян Николов, Димитър Иванов – Мич (гост), Димо Сава Димов, Добринка Тосева, Елица Матева, Йоан Попов (гост), Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Любен Чанев, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Петър Рангелов, Поля Йорданова, Радостина Ангелова, Таня Йоргова, Цвети Пеняшки.
Всички тези надарени актьори дружно с режисьора Веселка Кунчева, с драматурга Полина Христова, със сценографа Мариета Голомехова, която създава и костюмите, и куклите, с хореографа Явор Кунчев, с образния актьор Полина Герасимова – създател на мултимедията, с доста въображение водят публиката в един забележим и незабележим свят и я потапят в океан от фантазии, от обич, от пречистващи сълзи.
Полина Христова и Веселка Кунчева построяват драматургията върху текстовете и песните на P.I.F., трансформирайки ги в обособени мигове и случки от живота на един създател. „ Невидимо дете “, „ Вали “, „ Пътуване “, „ Камбаните “, „ Горим “, „ OPUS 4 “, „ Сам “, „ Колело “, „ Отлъчен “, „ Цялото небе “, „ Всеки ден “, „ Свободен от теб “, „ Сладката страна на нещата “, „ Огън “, „ Ти “, „ Сън в съня “, „ Оставам тук “, „ Приказка “ рисуват мощни образни картини и ни водят към необятния свят на Димо.
Любовта към куклите и кукленото изкуство свързва режисьорката Веселка Кунчева с Димо Стоянов. Двамата са състуденти в НАТФИЗ, където тя учи постановка за куклен спектакъл, а той актьорство за куклен спектакъл.
Затова и ролята на куклите в спектакъла е доста основна. Това обаче не са бездушни герои, в противен случай те имат сърце и душа. Те изпитват наслада и страдалчество, те се смеят и плачат, по този начин както и индивидът.
Веселка Кунчева разяснява в изявление пред Lupa.bg, че музиката на P.I.F е изключителна и когато я слушаш, в теб се раждат истории и цели светове. „ В нея има доста обич към индивида, доста схващане, доста горест, хубост, въображение “, показа режисьорката.
Нейна е концепцията да бъде основан театър по обичани песни на P.I.F. Този полет на фантазията дава опция на основателите на „ НевиДимо дете “ да опишат посредством езика на музиката, поезията, танца, посредством куклите и най-много посредством мощна и прочувствена актьорска игра живота на един създател, да пресъздадат неговите фантазии, копнежи, страхове, бягства от себе си и от света, битката със личните му демони, само че и обичта към скъпите за него хора, към обичаната жена, към децата, към изкуството.
„ Текстовете на Поли Христова са толкоз докосващи, толкоз фини, толкоз поетични, те като че ли в действителност са извадени от света на P.I.F. и на Димо “, сподели в изявление за Lupa.bg Владимир Михайлов. Изумителна е неговата централизация и сила на сцената, тъй че по едно и също време да остави силата на страстта да го води, без обаче да й разреши да го събори, с цел да може да продължи да споделя приказката с P.I.F.
Хващащите за гърлото лирични изповеди звучат чувствено и блестящо с гласа на Цвети Пеняшки. Той е като вътрешният глас на създателя, като ангел на любовта, съзиданието, борбеността и светлината, само че и като дявол на безразличието, нерешителността, безверието и тъмнината.
Тандемът сред чудесните Владимир Михайлов и Цвети Пеняшки дружно с всички прелестни актьори и музиканти на сцената, показва една богата палитра от емоционалност – вокална и артистична, показва хармония и гъвкавост, които също са в основата на този комплициран и свръх осезателен театър, изпълнен с деликатност и алегории. В него като че ли най-силно звучи признанието: „ Съжалявам, че забравих да ти споделям: „ Обичам те! “
Небе, Море, Море, Небе, Луни, Мечти, Мечти, Луни… Луната бди за своите фантазии със стражите звезди… Огнени морета… Почувствай камбаните! Погледай вятъра за момент най-малко. Послушай звездите… За да почувстваш всички тези неща би трябвало да имаш сетива за незримото, за необозримото, за красивото, да носиш в себе си обич към индивида и да вибрираш на честотите на искреността и добротата. Екипът на „ НевиДимо дете “ се стреми точно към тези полезности.
Сложната, неспокойна душа на всеки един човек, посветил се с цялото си сърце и душа на изкуството, се разкрива и посредством забележителните костюми на Мариета Голомехова и неповторимата хореография на Явор Кунчев.
В продължение на два часа на сцената Владимир Михайлов не просто пее песните на P.I.F., неговите прелестни сътрудници не просто изричат прочувствени слова, те са в непрестанно придвижване, те летят, танцувайки. А синхронът сред тях ги трансформира в едно цяло, в една душа, в едно огромно пулсиращо сърце на сцената.
Впечатляващи са костюмите на актьорите и музикантите, облечени в бяло-синьо и бяло-черно, а техният взаимен танц пресъздава морските талази. В символиката на морето откриваме духовната дълбочина и безкрайността и най-много сякаш свободата и свободния създател, който се бунтува, само че и който се стреми да остави нещо блестящо и свястно на тази Земя.
Морските талази, които се издигат на сцената, са страхотна метафора за неспокойната душа на актьора. Надигането им като че ли въплъщава неговото креативно експлоадиране. В същото време вълните отмиват нещата, от които той желае да се освободи.
Така цялата хореография, сценография и костюмография на спектакъла са подчинени на най-различните усеща и мисли, които бушуват в ранимата душа на един създател. Визуалната среда ни потапя в живота му, който от време на време е пъстър, цветен, различен път е черно-бял.
Същевременно създателите на мюзикъла слагат и доста значими, мъчителни и настоящи тематики за отношението на обществото към хората на изкуството, за неразбирането към културата, за конфликта сред разнообразни светове и за конкуренцията с времето.
Премиерата на „ НевиДимо дете “ в Габрово съвсем съответства с рождения ден на Димо, който на 16 юли щеше да навърши 50 години. На поклоните на финала на спектакъла му е отделено едно особено място, когато актьорите изпразват сцената, целият състав се дърпа настрана и един спот светва на празна сцена.
Този мюзикъл изпраща светла любов за Димо и приятелите му от P.I.F. - Иван, Мартин и Христо, и от екипа на постановката имат вяра, че въпреки той да липсва извънредно тук, там някъде горе, той е благополучен и може би неспокойната му душа в този момент е изпълнена с наслада. И Димо като че ли се усмихва и прошепва: " Невидимо дете си ти!!! И ти... "
Втората премиера на спектакъла беше през септември в Пловдив по време на Театралния фестивал " Сцена на кръстопът “, а дни по-късно „ НевиДимо дете “ беше показан на сцената на Старозагорската опера в границите на Международния куклено-театрален фестивал „ Пиеро “, чийто уредник е Кукленият спектакъл в града. Емоционално минаха и гостуванията на „ НевиДимо дете “ в Бургас и във Варна, откъдето потегли пътят на P.I.F.
Екипът на мюзикъла " НевиДимо дете " приема аплодисмените на разчувстваните фенове в Стара Загора през септември. Снимка: Марина Чертова
На финала в очите на публиката блестят сълзи, сълзи от наслада и малко горест, само че сълзи, които са пречистващи. Тези сълзи в очите приказват доста повече от дългите овации на феновете, които станали на крайници дълго не пускат артистите да си тръгнат от сцената. Тези сълзи са огромният реверанс на публиката към гения на всички създатели, основали този театър.
Желанието на екипа на мюзикъла е постановката да има колкото се може повече срещи със феновете в разнообразни градове. На 3 ноември " НевиДимо дете " се завръща още веднъж в Старозагорската опера, на 8 ноември - в Драматичния спектакъл в Габрово, а на 3 декември гостува в Драматичния спектакъл в Русе. Очаква се при започване на 2026 година спектакълът да гостува и в София.
Мнозина възприемат театъра като едно от последните места за човещина в актуалния забързан свят, в който индивидът е съвсем преместен от хуманоидни роботи, надарени с разсъдък, само че лишени от душа и страсти. И когато човек има потребност от същински контакт с други дишащи и чувстващи човешки същества, с които да обмени сили и прекарвания, намира това в театъра. Точно в подобен кей на човещина се трансформира и „ НевиДимо дете “.
Този мюзикъл, с изключение на среща с душата на един създател, е и урок по добрина и емпатия. Спектакълът е акт на филтриране за всеки актьор на сцената и за всеки фен в публиката. „ НевиДимо дете “ са докосващи душата музика и актьорска игра, които просто би трябвало да се почувстват и преживеят. Това са невидимите, само че осезаеми влакна, които ни свързват с обичаните хора, без значение дали те са тук на Земята или там, на небето. Тези влакна ни карат да се усещаме живи и да продължим да живеем, те ни дават и смисъл, и мисъл. Защото там, където има Дух, няма гибел. И неслучайно в спектакъла-приказка звучат най-красивите думи: „ Обичам те, живот! “
Спектакълът е основан, с помощта на синергията сред два разнообразни по род театъра – Драматичния спектакъл „ Рачо Стоянов “ в Габрово и Държавния куклен спектакъл в Стара Загора. В постановката особено присъединяване има група P.I.F., а в основната роля е артистът и музикант Владимир Михайлов.
Снимките от спектакъла са на фотографа Александър Богдан Томпсън
В спектакъла се преплитат музика онлайн, трагичен и куклен спектакъл, пантомима, танци, образни резултати и мултимедия, които дружно основават едно мощно и прочувствено театрално прекарване. То вълнува надълбоко, както самите актьори, които са на сцената, по този начин и публиката в залата.
„ НевиДимо дете “ толкоз мощно разтриса човешката душа и съзнанието, че феновете, без значение дали са почитатели на P.I.F. или пък в този момент за пръв път се допират до изпълнените с хубост и метафори песни на групата, че дълго време след края на спектакъла остават в плен на морето от безкрайни страсти.
А в основата на тази красива и трогателна приказка е животът на един създател, животът на Димо от P.I.F., който за жалост отлетя от този свят едвам на 45 години, покосен от коронавирус в края на 2020 година Случайно или не, " НевиДимо дете " изгрява на театралната сцена 25 години, откакто Димо измисля песента на Рибарския плаж в родната си Варна, седнал с кухарката в ръка на пясъка, край едно изсъхнало дърво на брега.
Името на обичания съосновател на P.I.F. и вокалист на групата е кодирано в името на постановката „ НевиДимо дете “, а самият театър носи в себе си нещо доста скъпо - уважението към един добър човек и надарен създател, който си потегли безвреме от този свят, само че чиято сила и творчество не престават да въодушевяват и да сплотяват хората.
Мюзикълът „ НевиДимо дете “ е тъкмо такова ентусиазъм, което като че ли разкрива прераждането на духа и успеха на живота над гибелта. И креативният екип и артистите, които сътвориха този мюзикъл, по доста бездънен и откровен метод разкриват и смисъла на изкуството - да уважаваш и да цениш гения на другия, да го подкрепяш и да поддържаш живо творчеството му, даже когато човек към този момент е в един различен, може би незабележим свят.
В този нов и автентичен български мюзикъл момчетата от P.I.F. - китаристът и съосновател на рок бандата Иван Велков, барабанистът Мартин Профиров и басистът Христо Михалков дружно с композитора и пианист Милен Апостолов извършват онлайн песните на P.I.F., което укрепва страстите.
Милен Апостолов е направил оркестрациите на песните, тъй че в мюзикъла ставаме очевидци на една вълнуваща колаборация сред рока и симфоничната музика. Музикантите от P.I.F. обаче не просто свирят на сцената, те са герои от мюзикъла, те са облечени със специфични театрални костюми, носещи свободния дух на морето и въображението.
Като артист и музикант, и като непосредствен другар на Димо, Владимир Михайлов има съкровената и тежка задача да влезе в неговия вътрешен свят, да пресъздаде живота му, неговите фантазии, безредици и мисли. Харизматичният артист влиза внимателно в този житейски и нравствен мир и го пресъздава живо и изразително.
Изпълнявайки на сцената песните на P.I.F., Владо Михайлов дава нов и друг живот на едни доста въздействащи мелодии, които политат с друго звучене, думите и пеенето са пречупени през неговата емоционалност, запазвайки обаче духа на Димо и на P.I.F. Това не е концертно осъществяване, това не е и просто спектакъл, това е свят на фикция и действителност, това е магия, която те трансформира и те кара да преосмислиш свои житейски решения и дейности и може би да разрешиш сложни алтернативи.
На сцената са и над 20 артисти от двата театъра, както и гостуващи актьори - Адриана Димова, Антония Кундакова, Василена Чернаева, Ванина Попова, Виолина Доцева, Дилян Николов, Димитър Иванов – Мич (гост), Димо Сава Димов, Добринка Тосева, Елица Матева, Йоан Попов (гост), Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Любен Чанев, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Петър Рангелов, Поля Йорданова, Радостина Ангелова, Таня Йоргова, Цвети Пеняшки.
Всички тези надарени актьори дружно с режисьора Веселка Кунчева, с драматурга Полина Христова, със сценографа Мариета Голомехова, която създава и костюмите, и куклите, с хореографа Явор Кунчев, с образния актьор Полина Герасимова – създател на мултимедията, с доста въображение водят публиката в един забележим и незабележим свят и я потапят в океан от фантазии, от обич, от пречистващи сълзи.
Полина Христова и Веселка Кунчева построяват драматургията върху текстовете и песните на P.I.F., трансформирайки ги в обособени мигове и случки от живота на един създател. „ Невидимо дете “, „ Вали “, „ Пътуване “, „ Камбаните “, „ Горим “, „ OPUS 4 “, „ Сам “, „ Колело “, „ Отлъчен “, „ Цялото небе “, „ Всеки ден “, „ Свободен от теб “, „ Сладката страна на нещата “, „ Огън “, „ Ти “, „ Сън в съня “, „ Оставам тук “, „ Приказка “ рисуват мощни образни картини и ни водят към необятния свят на Димо.
Любовта към куклите и кукленото изкуство свързва режисьорката Веселка Кунчева с Димо Стоянов. Двамата са състуденти в НАТФИЗ, където тя учи постановка за куклен спектакъл, а той актьорство за куклен спектакъл.
Затова и ролята на куклите в спектакъла е доста основна. Това обаче не са бездушни герои, в противен случай те имат сърце и душа. Те изпитват наслада и страдалчество, те се смеят и плачат, по този начин както и индивидът.
Веселка Кунчева разяснява в изявление пред Lupa.bg, че музиката на P.I.F е изключителна и когато я слушаш, в теб се раждат истории и цели светове. „ В нея има доста обич към индивида, доста схващане, доста горест, хубост, въображение “, показа режисьорката.
Нейна е концепцията да бъде основан театър по обичани песни на P.I.F. Този полет на фантазията дава опция на основателите на „ НевиДимо дете “ да опишат посредством езика на музиката, поезията, танца, посредством куклите и най-много посредством мощна и прочувствена актьорска игра живота на един създател, да пресъздадат неговите фантазии, копнежи, страхове, бягства от себе си и от света, битката със личните му демони, само че и обичта към скъпите за него хора, към обичаната жена, към децата, към изкуството.
„ Текстовете на Поли Христова са толкоз докосващи, толкоз фини, толкоз поетични, те като че ли в действителност са извадени от света на P.I.F. и на Димо “, сподели в изявление за Lupa.bg Владимир Михайлов. Изумителна е неговата централизация и сила на сцената, тъй че по едно и също време да остави силата на страстта да го води, без обаче да й разреши да го събори, с цел да може да продължи да споделя приказката с P.I.F.
Хващащите за гърлото лирични изповеди звучат чувствено и блестящо с гласа на Цвети Пеняшки. Той е като вътрешният глас на създателя, като ангел на любовта, съзиданието, борбеността и светлината, само че и като дявол на безразличието, нерешителността, безверието и тъмнината.
Тандемът сред чудесните Владимир Михайлов и Цвети Пеняшки дружно с всички прелестни актьори и музиканти на сцената, показва една богата палитра от емоционалност – вокална и артистична, показва хармония и гъвкавост, които също са в основата на този комплициран и свръх осезателен театър, изпълнен с деликатност и алегории. В него като че ли най-силно звучи признанието: „ Съжалявам, че забравих да ти споделям: „ Обичам те! “
Небе, Море, Море, Небе, Луни, Мечти, Мечти, Луни… Луната бди за своите фантазии със стражите звезди… Огнени морета… Почувствай камбаните! Погледай вятъра за момент най-малко. Послушай звездите… За да почувстваш всички тези неща би трябвало да имаш сетива за незримото, за необозримото, за красивото, да носиш в себе си обич към индивида и да вибрираш на честотите на искреността и добротата. Екипът на „ НевиДимо дете “ се стреми точно към тези полезности.
Сложната, неспокойна душа на всеки един човек, посветил се с цялото си сърце и душа на изкуството, се разкрива и посредством забележителните костюми на Мариета Голомехова и неповторимата хореография на Явор Кунчев.
В продължение на два часа на сцената Владимир Михайлов не просто пее песните на P.I.F., неговите прелестни сътрудници не просто изричат прочувствени слова, те са в непрестанно придвижване, те летят, танцувайки. А синхронът сред тях ги трансформира в едно цяло, в една душа, в едно огромно пулсиращо сърце на сцената.
Впечатляващи са костюмите на актьорите и музикантите, облечени в бяло-синьо и бяло-черно, а техният взаимен танц пресъздава морските талази. В символиката на морето откриваме духовната дълбочина и безкрайността и най-много сякаш свободата и свободния създател, който се бунтува, само че и който се стреми да остави нещо блестящо и свястно на тази Земя.
Морските талази, които се издигат на сцената, са страхотна метафора за неспокойната душа на актьора. Надигането им като че ли въплъщава неговото креативно експлоадиране. В същото време вълните отмиват нещата, от които той желае да се освободи.
Така цялата хореография, сценография и костюмография на спектакъла са подчинени на най-различните усеща и мисли, които бушуват в ранимата душа на един създател. Визуалната среда ни потапя в живота му, който от време на време е пъстър, цветен, различен път е черно-бял.
Същевременно създателите на мюзикъла слагат и доста значими, мъчителни и настоящи тематики за отношението на обществото към хората на изкуството, за неразбирането към културата, за конфликта сред разнообразни светове и за конкуренцията с времето.
Премиерата на „ НевиДимо дете “ в Габрово съвсем съответства с рождения ден на Димо, който на 16 юли щеше да навърши 50 години. На поклоните на финала на спектакъла му е отделено едно особено място, когато актьорите изпразват сцената, целият състав се дърпа настрана и един спот светва на празна сцена.
Този мюзикъл изпраща светла любов за Димо и приятелите му от P.I.F. - Иван, Мартин и Христо, и от екипа на постановката имат вяра, че въпреки той да липсва извънредно тук, там някъде горе, той е благополучен и може би неспокойната му душа в този момент е изпълнена с наслада. И Димо като че ли се усмихва и прошепва: " Невидимо дете си ти!!! И ти... "
Втората премиера на спектакъла беше през септември в Пловдив по време на Театралния фестивал " Сцена на кръстопът “, а дни по-късно „ НевиДимо дете “ беше показан на сцената на Старозагорската опера в границите на Международния куклено-театрален фестивал „ Пиеро “, чийто уредник е Кукленият спектакъл в града. Емоционално минаха и гостуванията на „ НевиДимо дете “ в Бургас и във Варна, откъдето потегли пътят на P.I.F.
Екипът на мюзикъла " НевиДимо дете " приема аплодисмените на разчувстваните фенове в Стара Загора през септември. Снимка: Марина Чертова
На финала в очите на публиката блестят сълзи, сълзи от наслада и малко горест, само че сълзи, които са пречистващи. Тези сълзи в очите приказват доста повече от дългите овации на феновете, които станали на крайници дълго не пускат артистите да си тръгнат от сцената. Тези сълзи са огромният реверанс на публиката към гения на всички създатели, основали този театър.
Желанието на екипа на мюзикъла е постановката да има колкото се може повече срещи със феновете в разнообразни градове. На 3 ноември " НевиДимо дете " се завръща още веднъж в Старозагорската опера, на 8 ноември - в Драматичния спектакъл в Габрово, а на 3 декември гостува в Драматичния спектакъл в Русе. Очаква се при започване на 2026 година спектакълът да гостува и в София.
Мнозина възприемат театъра като едно от последните места за човещина в актуалния забързан свят, в който индивидът е съвсем преместен от хуманоидни роботи, надарени с разсъдък, само че лишени от душа и страсти. И когато човек има потребност от същински контакт с други дишащи и чувстващи човешки същества, с които да обмени сили и прекарвания, намира това в театъра. Точно в подобен кей на човещина се трансформира и „ НевиДимо дете “.
Този мюзикъл, с изключение на среща с душата на един създател, е и урок по добрина и емпатия. Спектакълът е акт на филтриране за всеки актьор на сцената и за всеки фен в публиката. „ НевиДимо дете “ са докосващи душата музика и актьорска игра, които просто би трябвало да се почувстват и преживеят. Това са невидимите, само че осезаеми влакна, които ни свързват с обичаните хора, без значение дали те са тук на Земята или там, на небето. Тези влакна ни карат да се усещаме живи и да продължим да живеем, те ни дават и смисъл, и мисъл. Защото там, където има Дух, няма гибел. И неслучайно в спектакъла-приказка звучат най-красивите думи: „ Обичам те, живот! “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ