"Галъп" с горещо проучване за икономиката и политиката в навечерието на 100-те дни на новото правителство
Песимизмът продължава да доминира, само че и оптимизмът си пробива път. Видим оптимизъм за стопанската система и не толкоз забележим - за политиката. Това е картината на всеобщите настройки в края на политическия сезон, в навечерието на 100-те дни на новото държавно управление.
Икономическите усещания на българите като цяло остават по-скоро отрицателни, само че се движат в позитивна посока – евентуално поради справедливи стопански процеси, само че и поради чувството за политическа предвидимост. По-спокойният летен сезон също оказва въздействие. Индексът на упованията за материалното състояние на българите е в една от най-високите си точки от няколко години насам, а всеобщите упования за безработица – в най-ниска точка. Опасенията за скок на цените на главните артикули са разсеяни.
В същото време възходящата наклонност на доверие във властта стопира - откакто няколко месеца имаше позитивна инерция в известността на държавното управление и Народното събрание. Парламентът въпреки всичко остава със относително по-високи равнища на доверие на фона на предходни години, въпреки по традиция недоверието да доминира уверено. Явно обичайният заем на доверие за началото на всеки нов мандатвече отстъпва място на рутинната по-отрицателна картина на настройките, а и свадите от последните седмици оказват своето въздействие.
Това са част от изводите от обичайното ежемесечно проучване Политически и стопански показател на Галъп интернешънъл - без значение от външно финансиране. Изследването е извършено сред 6 и 13 юли измежду 765 души в цялата страна посредством директно изявление по метода " лице в лице ".
Масови усещания за стопанската система
Индексът на упованията за материалното състояние е обичаен знак на „ Галъп интернешънъл “, който се пресмята въз основата на отговорите на въпроса „ Какво очаквате да бъде материалното състояние на Вашето семейство през идващите 12 месеца? “. Индексът заема стойности от +1 до -1. Негативизмът обичайно доминира, по тази причина и показателят е с минусови стойности. В последните месеци обаче негативизмът в известна степен се разсейва.
В последните години показателят е достигал една от най-високите си точки в зрялата фаза на първия мандат на Борисов (-0.21). Дъното на този показател за последните години пък е в края на първия мандат на Борисов (-0.87). Амплитудите по това време се дължат на по-голямата политическа динамичност и по-ярките проблеми в оня интервал. След края на първия мандат на Борисов и митингите последва усмиряване, което доближи връх в лятото на 2013 година със стойности на показателя от - 0.09, което е и връх в последните години. Това е по времето на мандата „ Орешарски “. Нестабилността след рухването на кабинета „ Орешарски “ води и до по-ниски стойности на показателя, само че с началото на втория мандат „ Борисов “ идва и последователно възобновяване, с цел да се стигне до днешната стойност от -0.12.
В началото на април имаше скок в упованията за повишение на цените на главните артикули – тогава се появи анонсът, че цените на комунални услуги ще се покачват. През летния сезон обаче има усмиряване в това отношение. През лятото чувството на 62% от българите е, че цените ще нарастват в идващите 2-3 месеца. 23% считат, че ще останат същите, а 2% - че ще понижават. Само преди три месеца обаче 78% чакаха растеж в цените, а единствено 13% смятаха, че те ще се запазят на същите равнища.
По традиция (а и съгласно пазарната логика) постоянно се чака по-скоро повишение на цените. В данните проличава и директното въздействие на политическия развой. Така да вземем за пример, в лятото на 2009 година упованията за растеж на цените отчетливо понижават – това е обвързвано с натрупването на съществени очаквания при промяната на държавното управление „ Станишев “ с първото държавно управление на Борисов. Късната фаза на тогавашния мандат на Борисов обаче е белязана от струпване на отрицателни упования, които след това още веднъж се разсейват със промяната на властта и така нататък
Въобще, промените във властта водят и до повишение на позитивните оценки и упования – както във връзка с политиката, по този начин и във връзка с стопанската система, персоналните финанси и обвързваните въпроси. Тези начални заеми на доверие последователно се изчерпват в хода на мандата.
Материалните упования и оценки на българите се въздействат от стопанската система, само че проличава и ясно въздействие на политическата динамичност. Това се вижда и в цялостните упования за стопанската система на страната. В края на мандатите нормално се натрупват негативни оценки – да вземем за пример в края на мандата „ Станишев “, в края на първия мандат на Борисов и така нататък
Сега отрицателните упования за стопанската система на страната остават чувствителни, само че като цяло негативизмът спада в последните години – от 47% преди две години до 28% в този момент чакат утежняване на общото икономическо състояние на страната. 39% чакат ситуацията да остане същото, а 15% - да се усъвършенства. Сега сме в една от етапите на най-нисък скептицизъм за стопанската система в последното десетилетие.
Спадат и упованията за безработица. През юли 41% чакат тя да остане същата, 26% - да пораства, а 11% да понижава. Тези 26% са най-ниската стойност на упования за безработица в последните няколко години. През 2010 година този дял беше 77%, през 2011 година – 58%, през 2015 година – 43% и така нататък
Доверие във властта
В съпоставяне с предходните месеци, където ясно личеше околоизборната позитивна инерция, в този момент стойностите на доверие във властта влизат в обикновено, т.е. по-негативно русло. Вероятно, множеството кавги, споходили ръководещите през миналите месеци, способстват за по-лошите оценки. Въпреки всичко оценките за Народното събрание остават в малко по-високи стойности спрямо предходните години.
Доверието в Народното събрание към юли е 24%, откакто месец по-рано бе достигнало до 28%. Такива стойности за последно са регистрирани през 2010 година Недоверието също е в по-ниски от нормалните стойности - в този месец е 67%, а в предходния бе даже 61%, откакто в последните няколко години рядко е било под 70%.
Идните месеци ще покажат дали не става дума само за конюнктурно повишение на доверието. Наличието на ярка съпротива активизира и „ лагера “ на последователите на ръководещите. Това е и едно от събитията, които вършат допустимо Народното събрание да отбелязва по-благоприятни стойности, даже и при съществуването на непрекъснати кавги.
Доверието в държавното управление е 32%, недоверието е 59%. Месец по-рано доверието бе по-високо. И тук обичайна за всяка власт позитивна наклонност към изборите е изместена от нов стадий, в който всеобщото мнение към този момент няма да прави оценка просто обстоятелството, че се е съставило държавно управление, а ще прави оценка по какъв начин то се оправя.
Данните са от самостоятелната от външно финансиране ежемесечната изследователска стратегия, позната като Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “, основана на национално представителни проучвания с извадка ~800/1000 души на възраст 18+ години. Максималното общоприетоо отклоняване при 50%-ови дялове е сред ±3,0-3,5%.
Изследването от месец юли е извършено в интервал: 6-13 юли 2017 година измежду 765 пълнолетни българи.
Икономическите усещания на българите като цяло остават по-скоро отрицателни, само че се движат в позитивна посока – евентуално поради справедливи стопански процеси, само че и поради чувството за политическа предвидимост. По-спокойният летен сезон също оказва въздействие. Индексът на упованията за материалното състояние на българите е в една от най-високите си точки от няколко години насам, а всеобщите упования за безработица – в най-ниска точка. Опасенията за скок на цените на главните артикули са разсеяни.
В същото време възходящата наклонност на доверие във властта стопира - откакто няколко месеца имаше позитивна инерция в известността на държавното управление и Народното събрание. Парламентът въпреки всичко остава със относително по-високи равнища на доверие на фона на предходни години, въпреки по традиция недоверието да доминира уверено. Явно обичайният заем на доверие за началото на всеки нов мандатвече отстъпва място на рутинната по-отрицателна картина на настройките, а и свадите от последните седмици оказват своето въздействие.
Това са част от изводите от обичайното ежемесечно проучване Политически и стопански показател на Галъп интернешънъл - без значение от външно финансиране. Изследването е извършено сред 6 и 13 юли измежду 765 души в цялата страна посредством директно изявление по метода " лице в лице ".
Масови усещания за стопанската система
Индексът на упованията за материалното състояние е обичаен знак на „ Галъп интернешънъл “, който се пресмята въз основата на отговорите на въпроса „ Какво очаквате да бъде материалното състояние на Вашето семейство през идващите 12 месеца? “. Индексът заема стойности от +1 до -1. Негативизмът обичайно доминира, по тази причина и показателят е с минусови стойности. В последните месеци обаче негативизмът в известна степен се разсейва.
В последните години показателят е достигал една от най-високите си точки в зрялата фаза на първия мандат на Борисов (-0.21). Дъното на този показател за последните години пък е в края на първия мандат на Борисов (-0.87). Амплитудите по това време се дължат на по-голямата политическа динамичност и по-ярките проблеми в оня интервал. След края на първия мандат на Борисов и митингите последва усмиряване, което доближи връх в лятото на 2013 година със стойности на показателя от - 0.09, което е и връх в последните години. Това е по времето на мандата „ Орешарски “. Нестабилността след рухването на кабинета „ Орешарски “ води и до по-ниски стойности на показателя, само че с началото на втория мандат „ Борисов “ идва и последователно възобновяване, с цел да се стигне до днешната стойност от -0.12.
В началото на април имаше скок в упованията за повишение на цените на главните артикули – тогава се появи анонсът, че цените на комунални услуги ще се покачват. През летния сезон обаче има усмиряване в това отношение. През лятото чувството на 62% от българите е, че цените ще нарастват в идващите 2-3 месеца. 23% считат, че ще останат същите, а 2% - че ще понижават. Само преди три месеца обаче 78% чакаха растеж в цените, а единствено 13% смятаха, че те ще се запазят на същите равнища.
По традиция (а и съгласно пазарната логика) постоянно се чака по-скоро повишение на цените. В данните проличава и директното въздействие на политическия развой. Така да вземем за пример, в лятото на 2009 година упованията за растеж на цените отчетливо понижават – това е обвързвано с натрупването на съществени очаквания при промяната на държавното управление „ Станишев “ с първото държавно управление на Борисов. Късната фаза на тогавашния мандат на Борисов обаче е белязана от струпване на отрицателни упования, които след това още веднъж се разсейват със промяната на властта и така нататък
Въобще, промените във властта водят и до повишение на позитивните оценки и упования – както във връзка с политиката, по този начин и във връзка с стопанската система, персоналните финанси и обвързваните въпроси. Тези начални заеми на доверие последователно се изчерпват в хода на мандата.
Материалните упования и оценки на българите се въздействат от стопанската система, само че проличава и ясно въздействие на политическата динамичност. Това се вижда и в цялостните упования за стопанската система на страната. В края на мандатите нормално се натрупват негативни оценки – да вземем за пример в края на мандата „ Станишев “, в края на първия мандат на Борисов и така нататък
Сега отрицателните упования за стопанската система на страната остават чувствителни, само че като цяло негативизмът спада в последните години – от 47% преди две години до 28% в този момент чакат утежняване на общото икономическо състояние на страната. 39% чакат ситуацията да остане същото, а 15% - да се усъвършенства. Сега сме в една от етапите на най-нисък скептицизъм за стопанската система в последното десетилетие.
Спадат и упованията за безработица. През юли 41% чакат тя да остане същата, 26% - да пораства, а 11% да понижава. Тези 26% са най-ниската стойност на упования за безработица в последните няколко години. През 2010 година този дял беше 77%, през 2011 година – 58%, през 2015 година – 43% и така нататък
Доверие във властта
В съпоставяне с предходните месеци, където ясно личеше околоизборната позитивна инерция, в този момент стойностите на доверие във властта влизат в обикновено, т.е. по-негативно русло. Вероятно, множеството кавги, споходили ръководещите през миналите месеци, способстват за по-лошите оценки. Въпреки всичко оценките за Народното събрание остават в малко по-високи стойности спрямо предходните години.
Доверието в Народното събрание към юли е 24%, откакто месец по-рано бе достигнало до 28%. Такива стойности за последно са регистрирани през 2010 година Недоверието също е в по-ниски от нормалните стойности - в този месец е 67%, а в предходния бе даже 61%, откакто в последните няколко години рядко е било под 70%.
Идните месеци ще покажат дали не става дума само за конюнктурно повишение на доверието. Наличието на ярка съпротива активизира и „ лагера “ на последователите на ръководещите. Това е и едно от събитията, които вършат допустимо Народното събрание да отбелязва по-благоприятни стойности, даже и при съществуването на непрекъснати кавги.
Доверието в държавното управление е 32%, недоверието е 59%. Месец по-рано доверието бе по-високо. И тук обичайна за всяка власт позитивна наклонност към изборите е изместена от нов стадий, в който всеобщото мнение към този момент няма да прави оценка просто обстоятелството, че се е съставило държавно управление, а ще прави оценка по какъв начин то се оправя.
Данните са от самостоятелната от външно финансиране ежемесечната изследователска стратегия, позната като Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “, основана на национално представителни проучвания с извадка ~800/1000 души на възраст 18+ години. Максималното общоприетоо отклоняване при 50%-ови дялове е сред ±3,0-3,5%.
Изследването от месец юли е извършено в интервал: 6-13 юли 2017 година измежду 765 пълнолетни българи.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ