Училище спасява паметник върху терен на частник
Пещерското СУ „ Св. Кл. Охридски “ и общината в родопския град поемат грижата над монумент на герои от Априлското въстание, който обаче е несправедливо пропуснат, а мястото към него - занемарено.
Мемориалът се намира на петдесетина метра от табелата на града - на разклона за Пазарджик и Пловдив. Макар мнозина да са минавали постоянно край него, никой не сервира цветя и венци в символ на респект пред героите, на мястото не се провеждат поклонения, даже парче от мраморната плоча е отчупено.
Това е паметникът на лобното място на избити участници в Априлското въстание - дребен фундамент със знаците на революцията - кама и револвер, а над него - имената на 12 смели българи от Брацигово и Радилово, избити там при потушаването на въстанието. В баталната история има и подробност като от филм - 13-тият от въстаниците оцелява, откакто е покрит от телата на убитите си приятели, по този начин остава неусетен от турците и по-късно се прибира в дома си в Радилово.
Това ни описа Валентин Стоянов, преподавател по български език и литература от пещерското школо. Той и сътрудниците му са предизвикани да поемат грижата за паметника, откакто схващат, че теренът под него е продаден, новият притежател счита да прави бензиностанция, а евентуално - и да отстрани мраморната плоча.
Така вземат решение първо да приказват с представители на локалната власт. Приятна изненада е, че те също са обмисляли по какъв начин да спасят мемориала, търси се свободен общински терен, където да бъде изместен. От образователното заведение оферират да почистят с непринуден труд мястото и да провеждат поклонение на 11 май, когато са избити въстаниците, с цел да знаят и почитат децата тяхната всеотдайност.
Така на 5 и 7 май възпитаници и учители организират две акции за облагородяване на мястото, а на следващия ден ще поднесат цветя в памет на починалите преди 145 години поборници. Това ще вършат всяка година на тази дата и след преместването на паметника.
Така самодейността на СУ „ Св. Кл. Охридски “ освен ще даде нов живот на паметника, само че и ще покаже, че гражданската интензивност на елементарния човек стои в основата на всяко положително дело за родното място.
Мемориалът се намира на петдесетина метра от табелата на града - на разклона за Пазарджик и Пловдив. Макар мнозина да са минавали постоянно край него, никой не сервира цветя и венци в символ на респект пред героите, на мястото не се провеждат поклонения, даже парче от мраморната плоча е отчупено.
Това е паметникът на лобното място на избити участници в Априлското въстание - дребен фундамент със знаците на революцията - кама и револвер, а над него - имената на 12 смели българи от Брацигово и Радилово, избити там при потушаването на въстанието. В баталната история има и подробност като от филм - 13-тият от въстаниците оцелява, откакто е покрит от телата на убитите си приятели, по този начин остава неусетен от турците и по-късно се прибира в дома си в Радилово.
Това ни описа Валентин Стоянов, преподавател по български език и литература от пещерското школо. Той и сътрудниците му са предизвикани да поемат грижата за паметника, откакто схващат, че теренът под него е продаден, новият притежател счита да прави бензиностанция, а евентуално - и да отстрани мраморната плоча.
Така вземат решение първо да приказват с представители на локалната власт. Приятна изненада е, че те също са обмисляли по какъв начин да спасят мемориала, търси се свободен общински терен, където да бъде изместен. От образователното заведение оферират да почистят с непринуден труд мястото и да провеждат поклонение на 11 май, когато са избити въстаниците, с цел да знаят и почитат децата тяхната всеотдайност.
Така на 5 и 7 май възпитаници и учители организират две акции за облагородяване на мястото, а на следващия ден ще поднесат цветя в памет на починалите преди 145 години поборници. Това ще вършат всяка година на тази дата и след преместването на паметника.
Така самодейността на СУ „ Св. Кл. Охридски “ освен ще даде нов живот на паметника, само че и ще покаже, че гражданската интензивност на елементарния човек стои в основата на всяко положително дело за родното място.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ