Откритието на годината. Пещерата Зиданка блесна пред петима упорити ентусиасти
Пещерното дело за тях е развлечение и любознание. Но ги трансформира в откриватели на една от най-красивите зали в лабиринта от пещери край гара Лакатник. Сега първата им нова задача е да опазят великопелието ѝ.
Те са Симеон Ненков , Славея Костадинова , Никола Станчев , Станислав Асенов , Константин Стоичков . Симеон е от пещерен клуб " Под ръбъ ", останалите са от " Хеликтит ". Наскоро петимата направиха откритието на годината в региона на спелеологията в България - нови елементи на пещерата Зиданка .
Входът ѝ се намира на 15 метра от входа на една от най-известните и посещавани от туристи пещери - Темната дупка в Искърското дефиле на Стара планина край гара Лакатник. Дори името ѝ - Зиданка, се знае от малко на брой от туристите.
Малка, прашна, скучна, с нищо незабележителна, Зиданка десетилетия наред не съставлява интерес даже за спелеолози и пещерняци на фона на прилежащата Темна дупка, в която непрекъснато биват откривани нови проходи и елементи. Зиданка е дълга към 370 м и приключва със срутище, входът ѝ е прочут в средите като " кенефа на Темната дупка " - безусловно за това го употребяват туристите.
Преди дни обаче петимата запалянковци проникват, къде с шанс, къде безусловно закономерно, в подозирано съществуващи, само че неподозирано красиви елементи на Зиданка.
Да, на всички е известно, че планината на село Лакатник е надупчен от пещери поради многото подземна вода, която се излива в ниско разположения карстов извор Житолюб или напряко в река Искър. За геолози и спелеолози е пределно ясно и, че всички подземни кухини и галерии в региона са свързани в голяма пещерна система.
В началото на годината групата запалянковци от пещерен клуб " Хеликтит " се захващат и да го потвърдят. След десетина визити и над 100 часа усилена работа съумяват да разчистят стотиците тонове скална маса, които задънват Зиданка.
Славея назовава мястото, където са копаели, " безнадеждно ". " Единственият ден, в който си споделих " ще отида да оказа помощ на момчетата да работят в пещерата ", взеха, че се отвориха нови елементи ", сподели тя.
" Цял ден си мислих, че правя първа категория труд за без пари и че съм доста глупава поради това. Докато не се отвориха новите елементи ", добави тя.
Малко по малко пропълзяват още 80 метра във вътрешността - не без почистване на купища тиня, разширение на тесни проходи и премахване на рискови парчета канара. И не без робота, който изобретява Станислав и който им икономисва доста безуспешно почистване. Наричат го " селфи стик ", само че съставлява комплициран апарат.
" Седемметрова рейка, на върха на която е инсталирана глава. Тя може да се върти във всички направления, на нея има камера с висока резолюция, мощен прожектор и няколко типа датчици, в това число лазерен и ултразвуков, за премерване на разстояние ", изясни Станислав.
" По картировка знаехме, че след избрани метри ще стигне до несъмнено място на Темната дупка, до което готови хора могат да стигнат за към 2 часа от входа ѝ ", сподели Константин пред Свободна Европа.
Зиданка и Темната дупка са част от огромна пещерна система и едно сриване ги дели. Петимата откриватели стигат до задънване, от което, наподобява, в никоя посока няма път до Темната, въпреки че по права линия тя е на едвам 8 метра разстояние.
Забелязват пролука в тавана. Симеон съумява да се изкачи до нея - 4-5 метра са до такава степен по скалите. Цепнатината води до задънена теснина, на която той се задържа за момент, преди да се върне при останалите.
" Усетих леко течение, което е сигурен знак, че има още уголемение. Проверих с дъха си - излизаше въздух отнякъде ".
Пропълзява оптимално във вътрешността в тясната ниша и тогава над главата си вижда малко уголемение, през което може да се провре. Така, единствено след още няколко метра пред очите му зейва черното пространство на новата зала.
" Очаквах да видя същото като до момента - тиня, камъни, тесни провирания, само че се отвори тотална изненада ", сподели Симеон.
Залата е бяла и голяма - дълга 72, необятна 17, висока 15 метра. И красива, извънредно красива. Особено за региона, в който се намира, тя няма аналог. Славея я дефинира като " сюрреалистична ". За разлика от останалите пещери в региона на Лакатник, новата зала на Зиданка изобилства от всевъзможни вторични пещерни формирания като сталактити, сталагмити, драперии, кристали.
Целият ѝ под е посипан от дребни и огромни синтрови (калцитни) езера. От тавана ѝ тече водопад, прави извънредно красиво бяло образувание (огромен сталагмит) и протича в непроходими елементи на пещерата.
Годината още не е свършила, само че със несъмнено можем да назовем новите елементи на Зиданка " откритието на годината ", сподели пред Свободна Европа Алексей Жалов от управителния съвет на Българското пещерно сдружение. Той е създател на Балканския спелеоложки съюз и дълготраен секретар на Българската федерация по спелеология. Нови чести на пещери се откриват непрекъснато, само че по думите му през последната година не е правено толкоз значимо изобретение.
" За мен най-важното е, че откритието е плод на систематичния метод, методичните старания и упоритостта на откривателите ", сподели той.
" Чувството да проникнеш там, където в никакъв случай човешки крайник не е стъпвал, е несравнимо с нищо друго. Като изключим всички други чувства, които човечеството познава. Може би единствено космонавтите могат да го изживеят в днешно време ", сподели Симеон.
Той кръщава залата " Косьо Касабов ", на починалия почитан пещерняк и инструктор по пещерно дело.
Сега главният проблем е откритието да се опази от изцапване и разваляне. Лошото е, че в залата се влиза през дълбока лепкава тиня, а следват нежни снежно бели формирания, които елементарно могат да се замърсят или повредят, в случай че стъпиш с кален ботуш върху тях. Друг проблем е, че пещерата е леснодостъпна, т.е. и хора с не огромен опит действително могат да доближат до такава степен.
" При неналичието на законова отбрана на пещерите сами би трябвало да си ги опазим ", сподели Константин.
" Молим всички, които посещават залата, да следват единствено утъпкания път, авансово да почистят обувките си от тиня и да положат старания да запазим залата красива ", пишат от " Хеликтит " в, в които е разказано откритието ден по ден.
Новата цел на пещерняците е да открият метод да свържат Зиданка с Темната дупка.
Иначе Славея е студентка по земеделски биотехнологии в Биологическия факултет на Софийския университет, Константин работи във компания за строителен контрол, Симеон е преподавател по география, Станислав се занимава с роботика и изкуствен интелект, а Никола е биолог, зоолог.
Пещернячеството за тях е развлечение и любознание, даже когато правят работа за задачите на някакви проучвателен и научни планове.
Или, както споделя Славея, " Спелеологията в никакъв случай няма да бъде просто занимание. "
Те са Симеон Ненков , Славея Костадинова , Никола Станчев , Станислав Асенов , Константин Стоичков . Симеон е от пещерен клуб " Под ръбъ ", останалите са от " Хеликтит ". Наскоро петимата направиха откритието на годината в региона на спелеологията в България - нови елементи на пещерата Зиданка .
Входът ѝ се намира на 15 метра от входа на една от най-известните и посещавани от туристи пещери - Темната дупка в Искърското дефиле на Стара планина край гара Лакатник. Дори името ѝ - Зиданка, се знае от малко на брой от туристите.
Малка, прашна, скучна, с нищо незабележителна, Зиданка десетилетия наред не съставлява интерес даже за спелеолози и пещерняци на фона на прилежащата Темна дупка, в която непрекъснато биват откривани нови проходи и елементи. Зиданка е дълга към 370 м и приключва със срутище, входът ѝ е прочут в средите като " кенефа на Темната дупка " - безусловно за това го употребяват туристите.
Преди дни обаче петимата запалянковци проникват, къде с шанс, къде безусловно закономерно, в подозирано съществуващи, само че неподозирано красиви елементи на Зиданка.
Да, на всички е известно, че планината на село Лакатник е надупчен от пещери поради многото подземна вода, която се излива в ниско разположения карстов извор Житолюб или напряко в река Искър. За геолози и спелеолози е пределно ясно и, че всички подземни кухини и галерии в региона са свързани в голяма пещерна система.
В началото на годината групата запалянковци от пещерен клуб " Хеликтит " се захващат и да го потвърдят. След десетина визити и над 100 часа усилена работа съумяват да разчистят стотиците тонове скална маса, които задънват Зиданка.
Славея назовава мястото, където са копаели, " безнадеждно ". " Единственият ден, в който си споделих " ще отида да оказа помощ на момчетата да работят в пещерата ", взеха, че се отвориха нови елементи ", сподели тя.
" Цял ден си мислих, че правя първа категория труд за без пари и че съм доста глупава поради това. Докато не се отвориха новите елементи ", добави тя.
Малко по малко пропълзяват още 80 метра във вътрешността - не без почистване на купища тиня, разширение на тесни проходи и премахване на рискови парчета канара. И не без робота, който изобретява Станислав и който им икономисва доста безуспешно почистване. Наричат го " селфи стик ", само че съставлява комплициран апарат.
" Седемметрова рейка, на върха на която е инсталирана глава. Тя може да се върти във всички направления, на нея има камера с висока резолюция, мощен прожектор и няколко типа датчици, в това число лазерен и ултразвуков, за премерване на разстояние ", изясни Станислав.
" По картировка знаехме, че след избрани метри ще стигне до несъмнено място на Темната дупка, до което готови хора могат да стигнат за към 2 часа от входа ѝ ", сподели Константин пред Свободна Европа.
Зиданка и Темната дупка са част от огромна пещерна система и едно сриване ги дели. Петимата откриватели стигат до задънване, от което, наподобява, в никоя посока няма път до Темната, въпреки че по права линия тя е на едвам 8 метра разстояние.
Забелязват пролука в тавана. Симеон съумява да се изкачи до нея - 4-5 метра са до такава степен по скалите. Цепнатината води до задънена теснина, на която той се задържа за момент, преди да се върне при останалите.
" Усетих леко течение, което е сигурен знак, че има още уголемение. Проверих с дъха си - излизаше въздух отнякъде ".
Пропълзява оптимално във вътрешността в тясната ниша и тогава над главата си вижда малко уголемение, през което може да се провре. Така, единствено след още няколко метра пред очите му зейва черното пространство на новата зала.
" Очаквах да видя същото като до момента - тиня, камъни, тесни провирания, само че се отвори тотална изненада ", сподели Симеон.
Залата е бяла и голяма - дълга 72, необятна 17, висока 15 метра. И красива, извънредно красива. Особено за региона, в който се намира, тя няма аналог. Славея я дефинира като " сюрреалистична ". За разлика от останалите пещери в региона на Лакатник, новата зала на Зиданка изобилства от всевъзможни вторични пещерни формирания като сталактити, сталагмити, драперии, кристали.
Целият ѝ под е посипан от дребни и огромни синтрови (калцитни) езера. От тавана ѝ тече водопад, прави извънредно красиво бяло образувание (огромен сталагмит) и протича в непроходими елементи на пещерата.
Годината още не е свършила, само че със несъмнено можем да назовем новите елементи на Зиданка " откритието на годината ", сподели пред Свободна Европа Алексей Жалов от управителния съвет на Българското пещерно сдружение. Той е създател на Балканския спелеоложки съюз и дълготраен секретар на Българската федерация по спелеология. Нови чести на пещери се откриват непрекъснато, само че по думите му през последната година не е правено толкоз значимо изобретение.
" За мен най-важното е, че откритието е плод на систематичния метод, методичните старания и упоритостта на откривателите ", сподели той.
" Чувството да проникнеш там, където в никакъв случай човешки крайник не е стъпвал, е несравнимо с нищо друго. Като изключим всички други чувства, които човечеството познава. Може би единствено космонавтите могат да го изживеят в днешно време ", сподели Симеон.
Той кръщава залата " Косьо Касабов ", на починалия почитан пещерняк и инструктор по пещерно дело.
Сега главният проблем е откритието да се опази от изцапване и разваляне. Лошото е, че в залата се влиза през дълбока лепкава тиня, а следват нежни снежно бели формирания, които елементарно могат да се замърсят или повредят, в случай че стъпиш с кален ботуш върху тях. Друг проблем е, че пещерата е леснодостъпна, т.е. и хора с не огромен опит действително могат да доближат до такава степен.
" При неналичието на законова отбрана на пещерите сами би трябвало да си ги опазим ", сподели Константин.
" Молим всички, които посещават залата, да следват единствено утъпкания път, авансово да почистят обувките си от тиня и да положат старания да запазим залата красива ", пишат от " Хеликтит " в, в които е разказано откритието ден по ден.
Новата цел на пещерняците е да открият метод да свържат Зиданка с Темната дупка.
Иначе Славея е студентка по земеделски биотехнологии в Биологическия факултет на Софийския университет, Константин работи във компания за строителен контрол, Симеон е преподавател по география, Станислав се занимава с роботика и изкуствен интелект, а Никола е биолог, зоолог.
Пещернячеството за тях е развлечение и любознание, даже когато правят работа за задачите на някакви проучвателен и научни планове.
Или, както споделя Славея, " Спелеологията в никакъв случай няма да бъде просто занимание. "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ