Учените, които изучават скрития подземен свят
Пещерите са „ живи “. Те дишат и макар че входовете им са дребни, те обменят субстанции с външния свят, споделя Фил Шорт – един от най-изтъкнатите откриватели на пещери и гмуркачи в света и началник на подводни задачи в Deep Research Labs.
Екип на английската социална медия BBC се намира в пещерите Wookey Hole край целцето Уки Хоул, Съмърсет, с цел да се срещне с откривателя и да се потопи в света на скрития под земята свят.
„ Днес е парещ ден “, изяснява Шорт. „ Атмосферното налягане на открито е високо, само че през вчерашния ден беше студено, тъй че атмосферното налягане тук беше ниско. “
Ако налягането на въздуха отвън пещерата е по-голямо, в сравнение с вътре, споделя той, въздухът се движи в пещерата и назад.
Друг ден може да е пъклен студено на открито и към момента топло тук – и диша в другата посока. “
Прокарвам тялото си през процеп – катерейки се на ръцете, коленете и стомаха си – до момента в който наклонената „ рана “ в Земята се отвори в дребна пещера. Кацнал на канара, на Фил Шорт наподобява му е толкоз комфортно, колкото вие или аз бихме се отпуснали в комфортен фотьойл. И това може би не е надалеч от истината, защото той разказва пещерата Wookey Hole като собствен „ нравствен дом “.
В момента са известни десетки хиляди пещери в международен мащаб и всеки ден се откриват още. Всъщност доста от пещерите по света – в това число тези на Мендип Хилс в Обединеното кралство, където се намирам в този момент – остават неразучени, написа английското издание.
„ Ако се върнете към златната епоха на проучването – търсенето на извора на Нил, конкуренцията за Южния полюс – нямаше спътници, нямаше самолети “, споделя Шорт.
Пещерите са последното място на Земята, където може да се организира същинско проучване, вие отивате на място на планетата, където нищо – нито дрон, нито съвременна технология – не е имало преди. “
Необятният свят на пещерите
А в пещерите, прибавя Шорт, могат да бъдат открити съкровища, „ нови типове, нови лекове за заболявания “. Някои пещери са толкоз огромни, че се оповестява, че имат лична метеорологична система. Някои са толкоз дълбоки, че към момента не сме стигнали дъното. Пещерите съдържат тайните на човешката еволюция, на живота преди нас и на хилядолетия климатични въздействия. Те са не просто складове за далечни мемоари, а горещи точки на биоразнообразие и ендемизъм – цели екосистеми, обединени с живота.
Това е, което Леонидас-Романос Давраноглу, водещ ентомолог за експедиция Cyclops и постдокторант в Оксфордския университет, открива, когато прави преход до планината на Циклоп в папуаския район на Индонезия.
Въпреки заплахите, които дебнат в пещерите, екипът е решен „ да предприеме най-изчерпателното изследване на тази екосистема ", изяснява Давраноглу, и по този метод събра първите по рода си фотографски доказателства, потвърждаващи оцеляването на Дългоклюната ехидна на Атънбъро. Те също по този начин преоткриха птица, изгубена за науката повече от 15 години, откриха нов жанр обитаващи дървета скариди, както и безчет нови типове инсекти и – когато един от екипа падна в дупка – незнайна до момента пещерна система.
Виждахме, че тя отива доста по-дълбоко. Трябваше да пълзим и сега, в който влязохме, прилепите започнаха да изхвърчат истерично. Помислихме си: „ Добре, това е в действителност добър знак “. Тогава започнахме да виждаме пещерни щурци “, споделя Давраноглу.
Пещерните щурци, изяснява той, са необичайно изглеждащи инсекти. Те имат извънредно дълги крайници и антени и дребни очи. „ Те опипват пътя си в тъмнината “, споделя той. „ Пещерните щурци са издайнически знак, че вътре има богата пещерна екосистема. “
Давраноглу и ръководителят на експедицията Джеймс Кемптън се връщат в пещерата неведнъж и на третия път Кемптън е самичък подземен, изследвайки направления за по-нататъшно проучване, когато земята стартира да се тресе. От пукнатините пада прахуляк и прилепите стартират да летят в суматоха.
Съкровище подземен
Екипът открива „ съкровищница “ от подземни типове, в това число слепи паяци, кьорав жътвар и скорпион-камшик – всички нови за науката.
Бяхме безусловно въодушевени, тъй като открихме скрита екосистема, която има толкоз доста капацитет. И като се има поради, че изследвахме единствено първите 40 м – ние просто надраскахме повърхността – кой знае какво живее по-дълбоко във вътрешността. “
Обратно в Оксфорд, Давраноглу ми демонстрира поднос с екземпляри от торни бръмбари, преливащи хубавици с големи рога с шипове. Стоим в стая, цялостна с железни шкафове, част от сбирките на Природонаучния музей на Оксфордския университет, които съдържат 5.5 милиона екземпляра от инсекти. Сега експедицията е подготвена, а Давраноглу ми споделя: " Работата в действителност стартира ".
През 2013 година Шорт приключи тримесечно изследване на пещерата, прекарвайки общо 45 дни подземен. Дълга 12 км и дълбока 1.2 км, пещерната система J2 е скрита надълбоко в планините Сиера Хуарес в Южно Мексико.
Извозването на експедиционно съоръжение за три месеца – ребрийзър цилиндри, регулатори, храна и съоръжение за къмпинг – през гъстата тропическа гора беше предизвикателство единствено по себе си.
На върха на планината направихме базов лагер – палатки, разпръснати в джунглата, пътеки сред тях и огромна покрита с брезент обща зона с огнище “, споделя Шорт. „ На към час вървене надолу имаше дребен рафт в планинския скат с входа на пещерата, необятен към фут и половина (45 см) и висок четири фута (1.3 м). “
Така стартират едни от най-вълнуващите пътувания подземен.
Известни са стотици входове на пещери на Земята, Луната, даже на Марс. Много от тях в никакъв случай не са били изследвани. Ако се осмелим да надникнем в тъмнината, можем да открием невероятни находки под повърхността.
Екип на английската социална медия BBC се намира в пещерите Wookey Hole край целцето Уки Хоул, Съмърсет, с цел да се срещне с откривателя и да се потопи в света на скрития под земята свят.
„ Днес е парещ ден “, изяснява Шорт. „ Атмосферното налягане на открито е високо, само че през вчерашния ден беше студено, тъй че атмосферното налягане тук беше ниско. “
Ако налягането на въздуха отвън пещерата е по-голямо, в сравнение с вътре, споделя той, въздухът се движи в пещерата и назад.
Друг ден може да е пъклен студено на открито и към момента топло тук – и диша в другата посока. “
Прокарвам тялото си през процеп – катерейки се на ръцете, коленете и стомаха си – до момента в който наклонената „ рана “ в Земята се отвори в дребна пещера. Кацнал на канара, на Фил Шорт наподобява му е толкоз комфортно, колкото вие или аз бихме се отпуснали в комфортен фотьойл. И това може би не е надалеч от истината, защото той разказва пещерата Wookey Hole като собствен „ нравствен дом “.
В момента са известни десетки хиляди пещери в международен мащаб и всеки ден се откриват още. Всъщност доста от пещерите по света – в това число тези на Мендип Хилс в Обединеното кралство, където се намирам в този момент – остават неразучени, написа английското издание.
„ Ако се върнете към златната епоха на проучването – търсенето на извора на Нил, конкуренцията за Южния полюс – нямаше спътници, нямаше самолети “, споделя Шорт.
Пещерите са последното място на Земята, където може да се организира същинско проучване, вие отивате на място на планетата, където нищо – нито дрон, нито съвременна технология – не е имало преди. “
Необятният свят на пещерите
А в пещерите, прибавя Шорт, могат да бъдат открити съкровища, „ нови типове, нови лекове за заболявания “. Някои пещери са толкоз огромни, че се оповестява, че имат лична метеорологична система. Някои са толкоз дълбоки, че към момента не сме стигнали дъното. Пещерите съдържат тайните на човешката еволюция, на живота преди нас и на хилядолетия климатични въздействия. Те са не просто складове за далечни мемоари, а горещи точки на биоразнообразие и ендемизъм – цели екосистеми, обединени с живота.
Това е, което Леонидас-Романос Давраноглу, водещ ентомолог за експедиция Cyclops и постдокторант в Оксфордския университет, открива, когато прави преход до планината на Циклоп в папуаския район на Индонезия.
Въпреки заплахите, които дебнат в пещерите, екипът е решен „ да предприеме най-изчерпателното изследване на тази екосистема ", изяснява Давраноглу, и по този метод събра първите по рода си фотографски доказателства, потвърждаващи оцеляването на Дългоклюната ехидна на Атънбъро. Те също по този начин преоткриха птица, изгубена за науката повече от 15 години, откриха нов жанр обитаващи дървета скариди, както и безчет нови типове инсекти и – когато един от екипа падна в дупка – незнайна до момента пещерна система.
Виждахме, че тя отива доста по-дълбоко. Трябваше да пълзим и сега, в който влязохме, прилепите започнаха да изхвърчат истерично. Помислихме си: „ Добре, това е в действителност добър знак “. Тогава започнахме да виждаме пещерни щурци “, споделя Давраноглу.
Пещерните щурци, изяснява той, са необичайно изглеждащи инсекти. Те имат извънредно дълги крайници и антени и дребни очи. „ Те опипват пътя си в тъмнината “, споделя той. „ Пещерните щурци са издайнически знак, че вътре има богата пещерна екосистема. “
Давраноглу и ръководителят на експедицията Джеймс Кемптън се връщат в пещерата неведнъж и на третия път Кемптън е самичък подземен, изследвайки направления за по-нататъшно проучване, когато земята стартира да се тресе. От пукнатините пада прахуляк и прилепите стартират да летят в суматоха.
Съкровище подземен
Екипът открива „ съкровищница “ от подземни типове, в това число слепи паяци, кьорав жътвар и скорпион-камшик – всички нови за науката.
Бяхме безусловно въодушевени, тъй като открихме скрита екосистема, която има толкоз доста капацитет. И като се има поради, че изследвахме единствено първите 40 м – ние просто надраскахме повърхността – кой знае какво живее по-дълбоко във вътрешността. “
Обратно в Оксфорд, Давраноглу ми демонстрира поднос с екземпляри от торни бръмбари, преливащи хубавици с големи рога с шипове. Стоим в стая, цялостна с железни шкафове, част от сбирките на Природонаучния музей на Оксфордския университет, които съдържат 5.5 милиона екземпляра от инсекти. Сега експедицията е подготвена, а Давраноглу ми споделя: " Работата в действителност стартира ".
През 2013 година Шорт приключи тримесечно изследване на пещерата, прекарвайки общо 45 дни подземен. Дълга 12 км и дълбока 1.2 км, пещерната система J2 е скрита надълбоко в планините Сиера Хуарес в Южно Мексико.
Извозването на експедиционно съоръжение за три месеца – ребрийзър цилиндри, регулатори, храна и съоръжение за къмпинг – през гъстата тропическа гора беше предизвикателство единствено по себе си.
На върха на планината направихме базов лагер – палатки, разпръснати в джунглата, пътеки сред тях и огромна покрита с брезент обща зона с огнище “, споделя Шорт. „ На към час вървене надолу имаше дребен рафт в планинския скат с входа на пещерата, необятен към фут и половина (45 см) и висок четири фута (1.3 м). “
Така стартират едни от най-вълнуващите пътувания подземен.
Известни са стотици входове на пещери на Земята, Луната, даже на Марс. Много от тях в никакъв случай не са били изследвани. Ако се осмелим да надникнем в тъмнината, можем да открием невероятни находки под повърхността.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ