Това Няма Да Го Намерите В Учебника! Легендарен Поет На Древна Персия Разкри Истината За България!
Пещерата се наричала „ Балгар ” и двамата решили занапред нататък да се споделят „ българи ”, по името на пещерата.
Най-интересното в тази легенда е, че „ Бун ” и „ Гар ” са в действителност етноними. Както знаем от Птоломей, представен от „ Арменската география от VІІ в. ”, земите на север от Дербент стават известни като земи на народа „ геруа ” (Гур, Гар). Благодарение на Иванчик (Les Cimmériens au Proche-Orient. Fribourg Suisse, Göttingen, 1993.) стана ясно, че земите на север от Урарту в Задкавказието, освен са били автохтонни за кимерийците, само че и са именувани в урартските клинописи „ Gu/Qu-ri-a-ni-a ”. Ако това е по този начин, преносът на това име от Задкавказието директно над Дербент в северен Кавказ („ геруа ” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на така наречен в легендата на Низами (ХІІІ в.) „ Бун и Гар ”, които станали „ българи ” (а Низами, както знаем от „ Барадж тарих ”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не инцидентно в „ Барадж тарих ” се твърди, че хоните произлизат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както излиза наяве от урартските клинописи...).
Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, съгласно „ Мокцевай Картлисай ”, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.): „ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните покрайнини: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): огромната цитадела Саркин, държавните (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах. ” (гл.І, Мокцевай Картлисай). За Бунд сведения дава и късно-античния арменски историк Мовсес Хоренаци. Езерото Ван даже през Х в. пр.н.е. е било наричано „ морето Наири ” в асирийските клинописи, само че с помощта на самоназванието на урарите, е запазило етнонимът им „ Биайн ” като „ Ван ”. Цялата земя нагоре до Шара, както написа през VІ в. арменският историк Мовсес Хоренаци, се е наричала от античните „ Баоенан ”: Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на лимита Шара, който античните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а след това, поради колонизаторите българи Vh`ndur на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И до момента селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци. ” Гръцките преписи и латинският текст на хрониката от ІХ в. на Теофан (в която се оповестява името на народа на Кубрат), както обърна внимание американският академик Юлай Шамильоглу, дават следните форми на името на народа на Кубрат: Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυ ет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А. Очевидно е, че още в латинският превод от ІХ в. на Анастасий Библиотекар е преписано неверното име „ уногундури ”, то по-късно се загатва и от Константин Багрянородни през Х век. Но има всички учредения да се счита, че Теофан е заел от незнайният източник от края на VІІ в., от който въобще преписва историческото сведение за антична Велика България, точно името „ уновундобългари ”. 
И по този начин, в случай че сумираме сведенията за бояните („ уно-вунд-българите ”, при Теофан), се оказва, че те са познати в Кавказ с имената „ бундурки ” (грузинското съчинение „ Мокцевай Картлисай ”), „ вндур ” e народа на българина Бунд (арменската история на Мовсес Хоренаци), „ Бун ” (поета Низами, в епоса му от ХІІІ век „ Искандер-наме ”), бунджар (арабоезичния историк от началото на Х век ат-Табари, който ги назовава и „ бурджан ”), „ V.n.n.d.r ” (няколко арабоезични съчинения), „ в-н-н-т-р ” (във втората редакция на писмото от Х век на хазарския цар Йосиф; по този начин се казвал, съгласно Йосиф, народа на Аспарух). 
Още през ІХ в. арабоезичният създател на географията ал-Хорезми отъждествява топонима „ Бурджан ” със остарелият птоломеевски топоним „ Сарматия ”...А съгласно Птоломей топонима Сарматия е от Карпатите до Кавказ. 
Арабоезичната класическа средновековна историческа школа всеобщо назовава и средновековната дунавска страна България, с названието „ Бурджан ”.bghistory-letopisec.blogspot.bg/
Най-интересното в тази легенда е, че „ Бун ” и „ Гар ” са в действителност етноними. Както знаем от Птоломей, представен от „ Арменската география от VІІ в. ”, земите на север от Дербент стават известни като земи на народа „ геруа ” (Гур, Гар). Благодарение на Иванчик (Les Cimmériens au Proche-Orient. Fribourg Suisse, Göttingen, 1993.) стана ясно, че земите на север от Урарту в Задкавказието, освен са били автохтонни за кимерийците, само че и са именувани в урартските клинописи „ Gu/Qu-ri-a-ni-a ”. Ако това е по този начин, преносът на това име от Задкавказието директно над Дербент в северен Кавказ („ геруа ” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на така наречен в легендата на Низами (ХІІІ в.) „ Бун и Гар ”, които станали „ българи ” (а Низами, както знаем от „ Барадж тарих ”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не инцидентно в „ Барадж тарих ” се твърди, че хоните произлизат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както излиза наяве от урартските клинописи...).
Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, съгласно „ Мокцевай Картлисай ”, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.): „ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните покрайнини: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): огромната цитадела Саркин, държавните (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах. ” (гл.І, Мокцевай Картлисай). За Бунд сведения дава и късно-античния арменски историк Мовсес Хоренаци. Езерото Ван даже през Х в. пр.н.е. е било наричано „ морето Наири ” в асирийските клинописи, само че с помощта на самоназванието на урарите, е запазило етнонимът им „ Биайн ” като „ Ван ”. Цялата земя нагоре до Шара, както написа през VІ в. арменският историк Мовсес Хоренаци, се е наричала от античните „ Баоенан ”: Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на лимита Шара, който античните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а след това, поради колонизаторите българи Vh`ndur на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И до момента селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци. ” Гръцките преписи и латинският текст на хрониката от ІХ в. на Теофан (в която се оповестява името на народа на Кубрат), както обърна внимание американският академик Юлай Шамильоглу, дават следните форми на името на народа на Кубрат: Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυ ет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А. Очевидно е, че още в латинският превод от ІХ в. на Анастасий Библиотекар е преписано неверното име „ уногундури ”, то по-късно се загатва и от Константин Багрянородни през Х век. Но има всички учредения да се счита, че Теофан е заел от незнайният източник от края на VІІ в., от който въобще преписва историческото сведение за антична Велика България, точно името „ уновундобългари ”. И по този начин, в случай че сумираме сведенията за бояните („ уно-вунд-българите ”, при Теофан), се оказва, че те са познати в Кавказ с имената „ бундурки ” (грузинското съчинение „ Мокцевай Картлисай ”), „ вндур ” e народа на българина Бунд (арменската история на Мовсес Хоренаци), „ Бун ” (поета Низами, в епоса му от ХІІІ век „ Искандер-наме ”), бунджар (арабоезичния историк от началото на Х век ат-Табари, който ги назовава и „ бурджан ”), „ V.n.n.d.r ” (няколко арабоезични съчинения), „ в-н-н-т-р ” (във втората редакция на писмото от Х век на хазарския цар Йосиф; по този начин се казвал, съгласно Йосиф, народа на Аспарух). Още през ІХ в. арабоезичният създател на географията ал-Хорезми отъждествява топонима „ Бурджан ” със остарелият птоломеевски топоним „ Сарматия ”...А съгласно Птоломей топонима Сарматия е от Карпатите до Кавказ. Арабоезичната класическа средновековна историческа школа всеобщо назовава и средновековната дунавска страна България, с названието „ Бурджан ”.bghistory-letopisec.blogspot.bg/ Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ