Дядо Паньовата дупка е приютявала хора преди хиляди години
Пещера на хълма "Габера " в региона на днешния Димитровград е приютявала хора отпреди 40 до 10 000 години.
За това научаваме от Историческия музей - Димитровград и новооткритата графа на фейсбук страницата му "Един музеен роман за... ".
Първият роман в рубриката е точно за Дядо Паньовата дупка, както била известна пещерата:
І. ДЯДО ПАНЬОВАТА ДУПКА
Колко остарял е Димитровград? Един въпрос с доста отговори. Днес сигурно знаем, че актуалния ландшафт на региона е по друг от този в древността. Релефът не се е трансформирал доста, само че в тези времена територията на общината е покрита с вековни гори, а реките са доста по пълноводни и плавателни. Това я прави привлекателна за живот от най-дълбока античност.
Оше предишния век краеведът Стратия Стратиев допуска, че първите първи проблясъци на живот в града са открити в пещерата Дядо Паньовата дупка на хълма Габера. По-късно акад. Васил Гюзелев ги датира най-общо от преди 40 хиляди – 10 хиляди прочие Хр.
Официално пещерата е картографирана през 1964 година Тя на процедура съставлява двупластова бездна с два отвора на повърхността с денивелация 16 м. Според експерти от хасковския Пещерен клуб „ Айда” изискванията в нея изцяло разрешават тя да бъде населявана от хора в този отдалечен интервал от човешката история. Археологически изследвания тук не са правени. Няма непокътнати и артефакти. Това не значи, обаче че поселение тук не е имало.
Днес легендите за местността са многочислени. Според остарял бит на всяка Задушница дамите от тогавашното с. Раковски се събирали тук и споменавали името на дядо Паньо. Той пък разкрил инцидентно пещерата и криел тук част от вълната за абите от Емин ага. Една нощ дядо Паньо сънувал Богородица, която му рекла да направи до пещерата параклис. Дали това се е случило не знаем. Към този миг в Исторически музей – Димитровград нямаме данни за съществуването на храм в региона.
Друга легенда споделя, че под пещерата минавали подземна река, която се вливала в р. Марица и тунел, които също излизал на брега.
Днес малко димитровградчани знаят за съществуването на Дядо Паньовата дупка. Заради сигурността на хората тя сега е засипана. Мястото не е обозначено с осведомителна табела и единствено локалните раковчани описват част от легендите за нея.
За това научаваме от Историческия музей - Димитровград и новооткритата графа на фейсбук страницата му "Един музеен роман за... ".
Първият роман в рубриката е точно за Дядо Паньовата дупка, както била известна пещерата:
І. ДЯДО ПАНЬОВАТА ДУПКА
Колко остарял е Димитровград? Един въпрос с доста отговори. Днес сигурно знаем, че актуалния ландшафт на региона е по друг от този в древността. Релефът не се е трансформирал доста, само че в тези времена територията на общината е покрита с вековни гори, а реките са доста по пълноводни и плавателни. Това я прави привлекателна за живот от най-дълбока античност.
Оше предишния век краеведът Стратия Стратиев допуска, че първите първи проблясъци на живот в града са открити в пещерата Дядо Паньовата дупка на хълма Габера. По-късно акад. Васил Гюзелев ги датира най-общо от преди 40 хиляди – 10 хиляди прочие Хр.
Официално пещерата е картографирана през 1964 година Тя на процедура съставлява двупластова бездна с два отвора на повърхността с денивелация 16 м. Според експерти от хасковския Пещерен клуб „ Айда” изискванията в нея изцяло разрешават тя да бъде населявана от хора в този отдалечен интервал от човешката история. Археологически изследвания тук не са правени. Няма непокътнати и артефакти. Това не значи, обаче че поселение тук не е имало.
Днес легендите за местността са многочислени. Според остарял бит на всяка Задушница дамите от тогавашното с. Раковски се събирали тук и споменавали името на дядо Паньо. Той пък разкрил инцидентно пещерата и криел тук част от вълната за абите от Емин ага. Една нощ дядо Паньо сънувал Богородица, която му рекла да направи до пещерата параклис. Дали това се е случило не знаем. Към този миг в Исторически музей – Димитровград нямаме данни за съществуването на храм в региона.
Друга легенда споделя, че под пещерата минавали подземна река, която се вливала в р. Марица и тунел, които също излизал на брега.
Днес малко димитровградчани знаят за съществуването на Дядо Паньовата дупка. Заради сигурността на хората тя сега е засипана. Мястото не е обозначено с осведомителна табела и единствено локалните раковчани описват част от легендите за нея.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ