Пещера на хълма Габера в чертите на днешния Димитровград е

Пещера на хълма " Габера " в чертите на днешния Димитровград е приютявала хора от преди 40 до 10 000 години. Това описват от Историческия музей в новооткритата графа на фейсбук страницата си " Един музеен роман за... ", съобщи Българска телеграфна агенция. Още предишния век краеведът Стратия Стратиев допуска, че първите първи проблясъци на живот в града са открити в пещерата " Дядо Паньовата дупка ". По-късно акад. Васил Гюзелев ги датира най-общо от преди 40 - 10 000 година прочие Хр.

Официално пещерата е била картографирана през 1964 година Тя на процедура съставлява двупластова бездна с два отвора на повърхността с денивелация 16 метра. Според експерти от хасковския пещерен клуб " Айда " изискванията в нея изцяло разрешават тя да бъде населявана от хора в този отдалечен интервал от човешката история. Археологически изследвания тук не са правени. Няма непокътнати и артефакти. Това обаче не значи, че поселение тук не е имало, прецизираха от музея.
Днес легендите за местността са многочислени. Според остарял бит на всяка Задушница дамите от тогавашното село Раковски се събирали тук и споменавали името на дядо Паньо. Той пък разкрил инцидентно пещерата и криел тук част от вълната за абите от Емин ага. Една нощ дядо Паньо сънувал Богородица, която му рекла да направи до пещерята параклис. Дали това се е случило не е известно. Към този миг в Историческия музей - Димитровград няма данни за съществуването на храм в региона.

Друга легенда споделя, че под пещерата минавали подземна река, която се вливала в р. Марица и тунел, които също излизал на брега.
Днес малко димитровградчани знаят за съществуването на Дядо Паньовата дупка. Заради сигурността на хората тя сега е засипана.