Музикална история еп. 29: „Man With A Harmonica“ на Ennio Morricone
Песента, на която се стопираме през днешния ден, е инструменталната комбинация „ Man With A Harmonica “, основана от Ennio Morricone за кино лентата „ Once Upon A Time In The West “ от 1968 година.
За да вникнем в историята на композицията, на първо място ни е нужно да навлезем в киноконтекста, в който е основана. „ Once Upon A Time In The West “ (в превод „ Имало едно време на запад “) е доста известен американски филм, който много от дълго време доближава и до българските фенове. Мястото, където се развива историята, е така наречен „ див запад “. Дивият запад е едно условно разбиране за дивите лимити на Съединени американски щати от втората половина на XIX век. То е обвързвано с фантазията на американците за Обетована земя, където всички жители са свободни и равноправни. Филмът се запомня с играта на Henry Fonda (Хенри Фонда) и Claudia Cardinale (Клаудия Кардинале). Жанрът му е спагети уестърн. Така са наричани уестърните, снимани в Италия и режисирани от италианци, или със мощно италианско присъединяване.
А тук има доста италианци. Като се стартира от режисьора Sergio Leone (Серджо Леоне), мине се през помощник-режисьора Sergio Donati (Серджо Донати), по-късно през създателите на сюжета Dario Argento (Дарио Ардженто) и Bernardo Bertolucci (Бернардо Бертолучи), и се стигне до създателя на музиката за кино лентата Ennio Morricone (Енио Мориконе). Леоне получава офертата за кино лентата от „ Paramount Pictures “. Това е същата кино компания, посредством която през 50-те години Elvis Presley (Елвис Пресли) пробива в киното. На 21 декември 1968 година филмът е пуснат по европейските кина. Пет месеца по-късно, на 28 май 1969 година, е показан и на американска аудитория. Независимо, че е с дължина съвсем три часа, филмът става един от най-гледаните на европейския континент. В Америка, въпреки да е пусната с 20 минути по-къса версия, филмът е признат зле. Критиката твърди, че създателите не са осведомени с културните и исторически корени на нацията. Така в началото филмът не съумява да завоюва огромни доходи, само че по-късно е оценен като една от най-великите холивудски продукции, включена и в Националния указател с американско културно завещание в Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати.
„ Имало едно време на запад “ е един от тези филми, които стават типичен, без даже да ги усетим. Той не е притежател на нито една влиятелна премия за своето време и се смята за търговски неуспех в Съединени американски щати, изключително на фона на предходните уестърни, правени от същите хора. Никой не чака, че един ден този филм ще участва в авторитетните описи с най-великите международни филми за всички времена. Двете съществени тематики на кино лентата са покоряването на запада и тематиката за отмъщението. Сюжетът върви гладко и с чести връщания в предишното, където спомените на персонажите разкриват тяхната мотивация и посока. Няма да можем да ви разкажем тук сюжета, защото той е много дълъг и кондензиран, само че можем да кажем някои значими неща, свързани с музиката.
Роман Енио Мориконе, както е рожденото му име, от доста ранни години демонстрира мощен интерес към свиренето. Това не е учудващо, защото татко му е прочут тромпетист и даже синът също стартира кариерата си, свирейки на тромпет. На 31 години Енио написа и първата си музика за цялостен филм. Случва се по този начин, че въпреки да е написал едни от най-великите музикални творби за филми, той не получава „ Оскар “ чак до 2007 година.
Серджо Леоне и Енио Мориконе за известно време са съученици в музикално учебно заведение, само че когато по-късно за пръв път се срещат по работа, Серджо в началото не може да познае Енио. Сътрудничеството сред Мориконе и Леоне е едно от най-плодотворните за международното кино. Работили са дружно по музиката за общо шест кино лентата. Те към този момент имат много сериозен триумф със взаимната работа по три уестърна с Clint Eastwood (Клинт Истууд), известни като „ Dollars Trilogy “ („ Трилогия за долари “). Саундтракът към третата част от трилогията, „ The Good, The Bad And The Ugly “ („ Добрият, неприятният и злият “), продава милиони албуми, а тематичната ария става интернационален шлагер. На нея ще обърнем внимание в различен епизод. След като трилогията приключва, Мориконе взема решение да се посвети на писане на музика за различен тип филми. Но получава ново предложение, което трансформира нещата. Основните хрумвания за песни по саундтрака към „ Ones Upon A Time In The West “ му хрумват, до момента в който седи в родната Италия, и по-точно във „ Forum Studios “ в Рим, където редом работи по няколко неща.
За времето, в което работят по трилогията, Серджо Леоне и Енио Мориконе реализират изумително съдействие. То прераства дотам, че Леоне първо дава на Мориконе сюжета на кино лентата, Енио написа саундтрака, а откогато към този момент той е написан, стартират и фотосите. Обикновено последователността е противоположната и музиката се прави по към този момент подготвени фрагменти. Но Леоне счита, че музиката в огромна степен въодушевява актьорите и придава още живот в тяхната игра. Той споделя за Енио Мориконе, че не е негов композитор, а негов сценарист. Когато разговорът сред персонажите не може да се получи, Леоне взема избран инструментален претекст от музиката и посредством него показва мислите и възприятията на персонажите.
Във филмовата музика има пет основни музикални тематики, колкото са и главните персонажи. За всеки персонажима отредена мелодия, която го характеризира и се появява при негово по-засилено присъединяване в някоя сцена. Филмът е доста дълъг, тъй че множеството от мелодиите се повтарят. Представете си единствено, че в първите 20 минути никой не приказва безусловно нищо, а единствено музиката и облиците се сменят. От днешна позиция филмът в действителност е много протяжен, защото доста натъртва на прочувствената плътност на всеки миг и на ритуалите преди пукотевица. Кадрите са мудни и в наедрял проект, разговорът е редуциран до най-малко, а всеки тон има своето значимо значение. И хармониката, която нарушава тишината със своя внезапен тон, има своята доста значима роля в цялата картина.
Стремежът е да се изобрази посредством музиката дивия американски запад. Един от най-важните персонажисе назовава Хармоника. Ролята е дадена на артиста Charles Bronson (Чарлс Бронсън). Вероятно изборът на името му е авансово координиран с композитора. Това е нереален и замислен в себе си персонаж, който постоянно нагнетява напрежението със своята поява. Той свири на хармоника и музиката му е злокобна като самия него. Тя се появява в пет разнообразни разновидността в границите на кино лентата и всякога заема централно място. В най-известния вид, „ Man With A Harmonica “, оркестърът и хорът в цялостен състав поддържат хармониката. За страдание, в обложките на всички издания няма подробна информация към процесите на композиране и записване, което не ни разрешава да знаем доста елементи. Но ето нещо забавно, което не убягва на критиците. Персонажът, наименуван Хармоника, е съпроводен от Франк Стрелеца, изигран от Хенри Фонда.
За Франк също има създадени музикални тематики, които го показват. Но от време на време тематиките на Хармоника и тези на Франк се съчетават. Така двамата персонажимогат по едно и също време да са централни освен за историята на екрана, само че и за музиката. По този метод Леоне и Мориконе реализират по-пълноценно влияние върху публиката. „ Man With A Harmonica “ е претворявана в доста и разнообразни песни през годините. Най-известните образци са „ Little Fluffy Clouds “ на „ The Orb “, където се чува първоначално, и „ Dub Be Good To Me “ на „ Beats International “. Саундтрак албумът с дълготрайност 38 минути излиза за първи път през 1972 година и е издание на „ RCA Victor “. През 2005 година излиза цялостното издание на саундтрака от общо 27 елементи. За цялата си история саундтракът продава над 10 милиона копия, доста от които в Европа, най-много във Франция. В албумите не се следва безусловно редът, в който се извършват нещата и във кино лентата.
Този саундтрак изиграва изключително значима роля в одобряването на Енио Мориконе като огромен композитор. В идващите десетилетия той ще остави след себе си и още голям брой богато аранжирани мелодии и те ще надживеят филмите, за които са писани. Според най-подробните описи, Мориконе е съдействал като композитор или като съавтор за музиката на над 500 кино лентата, като за някои от тях е и диригент на оркестъра. Той пръв вкарва концертите със симфоничен оркестър, основани напълно на музиката от съответен филм. Той е вярвал, че музиката не е гений и ентусиазъм, както считат множеството му сътрудници, а въпрос на фокус и притежаване на занаята. Затова за него късите периоди са най-силният мотиватор за работа. И има филми, за които цялата музика, в това число партитури за десетки принадлежности, е писана за един месец. Той не е композирал, свирейки на пианото, или на различен инструмент, а е мислил авансово всяка комбинация и непосредствено е пишел нотите. Енио е бил извънредно порядъчен човек и е работил приблизително по 10 часа на ден. Но поради присъщата си невзискателност той не се мести в Холивуд и не се влива в американското кино общество. През множеството време си живее и работи в Рим и дори не владее британски. Никога не се научава да работи и с компютър. Умира на 91 години след затруднения, породени при интервенция на бедрена кост.
„ Имало едно време на запад “ също става част от трилогия. Следват „ Имало едно време една гражданска война “ (1971) и „ Имало едно време в Америка “ (1984). Това няма за какво да ви учудва. Вече сме говорили за мултимедийния франчайз и по какъв начин един към този момент известен сюжет би могъл да породи и доста други след себе си. Но „ Имало едно време на запад “ остава най-епичният от тези филми и точно той е апетитен през годините от десетки паметни кинорежисьори като главно ентусиазъм в тяхната кариера.
Следвайте ни във,и
За да вникнем в историята на композицията, на първо място ни е нужно да навлезем в киноконтекста, в който е основана. „ Once Upon A Time In The West “ (в превод „ Имало едно време на запад “) е доста известен американски филм, който много от дълго време доближава и до българските фенове. Мястото, където се развива историята, е така наречен „ див запад “. Дивият запад е едно условно разбиране за дивите лимити на Съединени американски щати от втората половина на XIX век. То е обвързвано с фантазията на американците за Обетована земя, където всички жители са свободни и равноправни. Филмът се запомня с играта на Henry Fonda (Хенри Фонда) и Claudia Cardinale (Клаудия Кардинале). Жанрът му е спагети уестърн. Така са наричани уестърните, снимани в Италия и режисирани от италианци, или със мощно италианско присъединяване.
А тук има доста италианци. Като се стартира от режисьора Sergio Leone (Серджо Леоне), мине се през помощник-режисьора Sergio Donati (Серджо Донати), по-късно през създателите на сюжета Dario Argento (Дарио Ардженто) и Bernardo Bertolucci (Бернардо Бертолучи), и се стигне до създателя на музиката за кино лентата Ennio Morricone (Енио Мориконе). Леоне получава офертата за кино лентата от „ Paramount Pictures “. Това е същата кино компания, посредством която през 50-те години Elvis Presley (Елвис Пресли) пробива в киното. На 21 декември 1968 година филмът е пуснат по европейските кина. Пет месеца по-късно, на 28 май 1969 година, е показан и на американска аудитория. Независимо, че е с дължина съвсем три часа, филмът става един от най-гледаните на европейския континент. В Америка, въпреки да е пусната с 20 минути по-къса версия, филмът е признат зле. Критиката твърди, че създателите не са осведомени с културните и исторически корени на нацията. Така в началото филмът не съумява да завоюва огромни доходи, само че по-късно е оценен като една от най-великите холивудски продукции, включена и в Националния указател с американско културно завещание в Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати.
„ Имало едно време на запад “ е един от тези филми, които стават типичен, без даже да ги усетим. Той не е притежател на нито една влиятелна премия за своето време и се смята за търговски неуспех в Съединени американски щати, изключително на фона на предходните уестърни, правени от същите хора. Никой не чака, че един ден този филм ще участва в авторитетните описи с най-великите международни филми за всички времена. Двете съществени тематики на кино лентата са покоряването на запада и тематиката за отмъщението. Сюжетът върви гладко и с чести връщания в предишното, където спомените на персонажите разкриват тяхната мотивация и посока. Няма да можем да ви разкажем тук сюжета, защото той е много дълъг и кондензиран, само че можем да кажем някои значими неща, свързани с музиката.
Роман Енио Мориконе, както е рожденото му име, от доста ранни години демонстрира мощен интерес към свиренето. Това не е учудващо, защото татко му е прочут тромпетист и даже синът също стартира кариерата си, свирейки на тромпет. На 31 години Енио написа и първата си музика за цялостен филм. Случва се по този начин, че въпреки да е написал едни от най-великите музикални творби за филми, той не получава „ Оскар “ чак до 2007 година.
Серджо Леоне и Енио Мориконе за известно време са съученици в музикално учебно заведение, само че когато по-късно за пръв път се срещат по работа, Серджо в началото не може да познае Енио. Сътрудничеството сред Мориконе и Леоне е едно от най-плодотворните за международното кино. Работили са дружно по музиката за общо шест кино лентата. Те към този момент имат много сериозен триумф със взаимната работа по три уестърна с Clint Eastwood (Клинт Истууд), известни като „ Dollars Trilogy “ („ Трилогия за долари “). Саундтракът към третата част от трилогията, „ The Good, The Bad And The Ugly “ („ Добрият, неприятният и злият “), продава милиони албуми, а тематичната ария става интернационален шлагер. На нея ще обърнем внимание в различен епизод. След като трилогията приключва, Мориконе взема решение да се посвети на писане на музика за различен тип филми. Но получава ново предложение, което трансформира нещата. Основните хрумвания за песни по саундтрака към „ Ones Upon A Time In The West “ му хрумват, до момента в който седи в родната Италия, и по-точно във „ Forum Studios “ в Рим, където редом работи по няколко неща.
За времето, в което работят по трилогията, Серджо Леоне и Енио Мориконе реализират изумително съдействие. То прераства дотам, че Леоне първо дава на Мориконе сюжета на кино лентата, Енио написа саундтрака, а откогато към този момент той е написан, стартират и фотосите. Обикновено последователността е противоположната и музиката се прави по към този момент подготвени фрагменти. Но Леоне счита, че музиката в огромна степен въодушевява актьорите и придава още живот в тяхната игра. Той споделя за Енио Мориконе, че не е негов композитор, а негов сценарист. Когато разговорът сред персонажите не може да се получи, Леоне взема избран инструментален претекст от музиката и посредством него показва мислите и възприятията на персонажите.
Във филмовата музика има пет основни музикални тематики, колкото са и главните персонажи. За всеки персонажима отредена мелодия, която го характеризира и се появява при негово по-засилено присъединяване в някоя сцена. Филмът е доста дълъг, тъй че множеството от мелодиите се повтарят. Представете си единствено, че в първите 20 минути никой не приказва безусловно нищо, а единствено музиката и облиците се сменят. От днешна позиция филмът в действителност е много протяжен, защото доста натъртва на прочувствената плътност на всеки миг и на ритуалите преди пукотевица. Кадрите са мудни и в наедрял проект, разговорът е редуциран до най-малко, а всеки тон има своето значимо значение. И хармониката, която нарушава тишината със своя внезапен тон, има своята доста значима роля в цялата картина.
Стремежът е да се изобрази посредством музиката дивия американски запад. Един от най-важните персонажисе назовава Хармоника. Ролята е дадена на артиста Charles Bronson (Чарлс Бронсън). Вероятно изборът на името му е авансово координиран с композитора. Това е нереален и замислен в себе си персонаж, който постоянно нагнетява напрежението със своята поява. Той свири на хармоника и музиката му е злокобна като самия него. Тя се появява в пет разнообразни разновидността в границите на кино лентата и всякога заема централно място. В най-известния вид, „ Man With A Harmonica “, оркестърът и хорът в цялостен състав поддържат хармониката. За страдание, в обложките на всички издания няма подробна информация към процесите на композиране и записване, което не ни разрешава да знаем доста елементи. Но ето нещо забавно, което не убягва на критиците. Персонажът, наименуван Хармоника, е съпроводен от Франк Стрелеца, изигран от Хенри Фонда.
За Франк също има създадени музикални тематики, които го показват. Но от време на време тематиките на Хармоника и тези на Франк се съчетават. Така двамата персонажимогат по едно и също време да са централни освен за историята на екрана, само че и за музиката. По този метод Леоне и Мориконе реализират по-пълноценно влияние върху публиката. „ Man With A Harmonica “ е претворявана в доста и разнообразни песни през годините. Най-известните образци са „ Little Fluffy Clouds “ на „ The Orb “, където се чува първоначално, и „ Dub Be Good To Me “ на „ Beats International “. Саундтрак албумът с дълготрайност 38 минути излиза за първи път през 1972 година и е издание на „ RCA Victor “. През 2005 година излиза цялостното издание на саундтрака от общо 27 елементи. За цялата си история саундтракът продава над 10 милиона копия, доста от които в Европа, най-много във Франция. В албумите не се следва безусловно редът, в който се извършват нещата и във кино лентата.
Този саундтрак изиграва изключително значима роля в одобряването на Енио Мориконе като огромен композитор. В идващите десетилетия той ще остави след себе си и още голям брой богато аранжирани мелодии и те ще надживеят филмите, за които са писани. Според най-подробните описи, Мориконе е съдействал като композитор или като съавтор за музиката на над 500 кино лентата, като за някои от тях е и диригент на оркестъра. Той пръв вкарва концертите със симфоничен оркестър, основани напълно на музиката от съответен филм. Той е вярвал, че музиката не е гений и ентусиазъм, както считат множеството му сътрудници, а въпрос на фокус и притежаване на занаята. Затова за него късите периоди са най-силният мотиватор за работа. И има филми, за които цялата музика, в това число партитури за десетки принадлежности, е писана за един месец. Той не е композирал, свирейки на пианото, или на различен инструмент, а е мислил авансово всяка комбинация и непосредствено е пишел нотите. Енио е бил извънредно порядъчен човек и е работил приблизително по 10 часа на ден. Но поради присъщата си невзискателност той не се мести в Холивуд и не се влива в американското кино общество. През множеството време си живее и работи в Рим и дори не владее британски. Никога не се научава да работи и с компютър. Умира на 91 години след затруднения, породени при интервенция на бедрена кост.
„ Имало едно време на запад “ също става част от трилогия. Следват „ Имало едно време една гражданска война “ (1971) и „ Имало едно време в Америка “ (1984). Това няма за какво да ви учудва. Вече сме говорили за мултимедийния франчайз и по какъв начин един към този момент известен сюжет би могъл да породи и доста други след себе си. Но „ Имало едно време на запад “ остава най-епичният от тези филми и точно той е апетитен през годините от десетки паметни кинорежисьори като главно ентусиазъм в тяхната кариера.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ