Песента, която всяка година на 24 май оглася улици и

Песента, която всяка година на 24 май оглася улици и площади във прослава на делото на светите братя Кирил и Методий, е възприета като химн на българската култура.

„ Химн на св. св. Кирил и Методий “

Текст Стоян Михайловски
музика Панайот Пипков

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
ти чест и популярност възобнови!

Върви към мощната култура!
В международните битки върви,
/от служба неизменима воден -
и Бог ще те благослови! /2

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, незнаен!
О, влез в историята веч,
/духовно покори страните,
които завладя със меч! /2

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
/в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безброй... /2

Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
/за всесветовната култура
тя бе изобилен вир. /2

Бе и тъжовно робско време...
тогаз балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отомански владетел...

Но постоянно духът национален
подпорка търсеше у вас,
/о, мъдреци! През 10 века
все жив остана ваший глас! /2

О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте -
задремал в глубока мрачевина.

Подвижници за права религия,
сеятели на истина, мир,
/апостоли високославни,
звезди върху славянский мир, /2

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!

Нек името ви да живее
във всенародната обич,
/речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков! /2

Пеейки тази ария или под съпровода ѝ, на 24 май учениците означават формалния празник с митинги, цветя, венци и празнична стратегия.

Денят е маркиран за първи път като празник на основателите на славянската книжовност в далечната 1813 година в Шумен, въпреки да е призната за рождена дата на деня на Кирил и Методий 11 май 1851 година, когато Найден Геров провежда в Пловдив в учебно заведение, носещо името на светите братя, първото честване в израз на почитание и признателност към делото им.

Тези първи празнувания на празника обаче се различавали от познатите ни, въпреки да се правили тържествени служби в църквите, а учители да произнасяли хвалебствени слова за двамата братя и делото им.

В тези първи години от честването на празника липсвало нещо, което през днешния ден считаме за знак на 24 май – химнът на българската култура, апелът „ Върви, народе, възродени “, който блестящо си спомняме от ученическите години и манифестациите с портретите на двамата братя, химнът, който звучи в учебни заведения, на улиците и площадите на празника, изпълващ гърдите ни с горделивост и боязън.

Химнът „ Върви, народе, възродени “ не е звучал в тези ранни празнувания на празника, тъй като не е бил основан.

Текстът му е оповестен за първи път в сп. „ Мисъл “ през 1892 година под истинското заглавие – „ Кирил и Методий, план за български всеучилищен химн “.

Кой е създателят на думите „ Върви, народе възродени “, звучащи от сърцата и душите ни на 24 май и по чия музика мощните думи в текста се трансформират в химн?

В списанието, разгласило за първи път текста, трансформирал се в химн, ясно е посочен и неговият създател, както и годината на основаването му – Стоян Михайловски, „ Русе, 1892 Априлий 15 “.

Музиката, по която се извършва текста като химн на българската култура, е на Панайот Пипков. И въпреки точно тези музика и текст да са се наложили и утвърдили като химн на книжнината, доста преди Стоян Михайловски други надарени български създатели са сътворили текстове във прослава на науката и образованието.

Първият е наименуван „ Български звезди от Солун “ и е дело на Стоян Робовски – просветник, вторият текст за прослава на просветата е от учителя и създател на учебници Иван Момчилов.

Текстове за книжнината, науката, образованието и за прослава на делото на светите братя, са писали и Йордан Ненов, Иван Кършовски.

Те обаче не са добили всеобща известност и не са се наложили като текстове на химна на българската култура от Стоян Михайловски, основан пред 1892 година, само че публично приет за подобен през 1902 година, когато се запява от всички български учебни заведения.

Година по-рано – през 1901-ва – „ Върви, народе, възродени “ е изпят като химн на празника на светите братя за първи път в Ловеч. Далеч не целият авторски труд на Стоян Михайловски се съхранява през годините. От написаните от него 14 строфи единствено 6 са известни и изпълнявани през годините в родните учебни заведения като химн на просветата.

По време на тоталитарното ръководство са изменени и значими елементи от първичното наличие на теста.

До нас не са достигнали истински елементи от стихотворението, в които създателят загатва Бога и апостолите.

След края на режима стихотворението в оригинал към този момент може да бъде открито.

Кой е създателят на музиката на „ Върви, народе възродени “ – химна на българската култура? През 1901 година надареният преподавател по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е имал за задача да напише ария, която е трябвало да бъде отдадена на делото на светите братя Кирил и Методий и учениците да изпеят в деня, в който църквата уважава светиите - 11 май.

Откриването на подобаващ текст е чиста случайност – възпитаник в класа му чете точно стихотворението на Михайловски в час, а единствено 15 минути по-късно е подготвена мелодията за песента.

До края тутакси нотите са записани върху дъската, песента – разучена, а на учебния празник „ Върви, народе, възродени “ огласява цялото учебно заведение.

Днес „ Върви,народе възродени “ – химнът на българската култура се носи из градове и села на 24 май – един от най-светлите ни празници, изпълващи гърдите ни с горделивост.