Перущица - гнездо на герои
„ Перущице бледна, гнездо на герои, популярност!Вечна популярност на чедата твои, на твойта пепел и на твоя гроб... “
Тези думи на Вазов вечно дефинираха почетното място на Перущица в българската история. Градът се трансформира в монумент на безсмъртието, пред който се покланят признателните българии изумените чужденци.В този град през април 1876 годинасе чу най-мощният глас за независимост, който Европа беше чувала – мъже избиха дамите и децата си, а след това и себе си, с цел да не бъдат плебеи. Този момент от Априлското въстание е удивителен по своята мощ. В църквата „ Св. Архангел Михаил “ умират 347 свободни българи, притиснати от башибозука на Адил Ага. След седемдневна борба Перущица е по-свободна отвсякога. Европа и светът са смълчани от подвига на Кочо Честеменски, Спас Гинев, Иван Хаджитлиев.
Трявна - Българският Нюрнберг
Рудозем към момента разнася славата на родния рудодобив
По мотив 20-годишнината на Априлското въстание, през 1896 година се основава перущинският комитет „ 27 априлий “, който има задачата да „ въздигне монумент на страдалчески починалите за свободата на България през 1876 година перущенци ”, а и да пази тяхното дело. След Априлското въстание костите на героите са заровени отвън рамките на тогавашна Перущица. С решение на комитета „ 27 априлий “ и общинската администрация костите на априлци са върнати в църквата „ Св. Архангел Михаил “. Градът е освободен от османско господство на 3 януари 1878 година. Стогодишнината от Освобождението е маркирана с „ Паметник на трите генерации “, повдигнат на хълма „ Власевица “.
Районът на Перущица е богат на археологически находки. Един от най-старите монументи с огромна историческа стойност е Червената черква, наричана още „ Света Богородица “. Храмът е построен през ранното средновековие - V–VI век от новата епоха, и е един от най-значимите и истински раннохристиянски базилики на Балканите. Той е с внушителни размери за времето си. В Червената черква ловко са съчетани античният гръцки с новия византийски жанр и някои форми на римската мавзолейна архитектура, спазвайки условията на християнския фетиш.
Перущица се намира в северното подножие на върховръшкия дял на Родопите. Името си носи от Перистица – укрепено място от времето на Средновековието. Крепостта ебила част от отбранителната верига на Второто българско царство. Смята се, че сегашният град води началото си от античния град Драговец,разположен на 2-3 километра северно от днешните му граници и опустошен oт ордите на турския военачалник Лала Шахин през 1364 година. Опитите на турците да помохамеданчат локалното население не съумели. През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните лимити на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено още веднъж през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап.
В Перущица има ясни следи на римската и тракийската цивилизации. Векове преди идването на римляните, свое населено място към карстовия извор в тогавашния квартал Пастуша са основали траките. В този регион са открити 29 надгробнимогили, измежду които най-известни са Духова и Банова.В основите на Духова могила при разкопки са открити тракийски златни колесници. Тези находки демонстрират, че цивилизацията по тези земи е обвързвана снай-стария жив град в Европа – Пловдив. Находките от Духовамогиласа експонирани през днешния ден в Историческия музей в Перущица 
-тракийски бойни колесници, мраморна глава на мъж, скулптури на антични божества, оброчни плочки, както и монети, сечени във Филипопол.
По време на Възраждането в Перущица са живели и работили видни просветители и дейци на националноосвободителното придвижване, като Петър Бонев, Спас Гинов, Кочо Честименски, Васил Соколски-Докторът. През 1869 година Васил Левски основава тук скришен революционен комитет, чиято активност била обновена по-късно през 1876 година от Георги Бенковски. Връхна точка е присъединяване на цялото население в национално-освободителните битки с яркото си проявяване през Априлското въстание в Перущица вдигнато на 23 април 1876 година, Перущинци 7 дни удържат непрестанните офанзиви на неведнъж превъзхождащия ги по брой и въоръжение съперник. Те са нападнати от 5 500 башибозук на Адил ага тамрашлията, а на 29 април идва и турска постоянна армия с артилерия отпред с Решид паша. Едва когато оръдията унищожават покрива на въстаническата крепост – църквата „ Св. Архангели Гавраил и Михаил “, в която са събрани към 600 старци, дами и деца, въстаниците приключват съпротивата. В черквата умират 347 души, отпред с отец Тилев, доктор Васил Соколски и лидера на въстанието в града Петър Бонев – приятел и сподвижник на Раковски и Левски в Белградската легия. Турците ограбват селището и опожаряват 350 къщи. Трагична е саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още двадесет и трима перущенци. В черквата „ Св. Архангел Михаил “ се въззема най-мощният глас за независимост, който човечеството е чувало – бащите жертват дамите и децата си, а след това и себе си, с цел да не бъдат плебеи и да не бъдат потурчени.
През юли 1876 година Перущица е посетена от френския публицист Иван дьо Вестин, който оповестява, че след зверското турско кръвопролитие при подавяне на въстанието осъществено от постоянна армия и паравоенни мюсюлмански елементи в града са останали 150 „ старци и деца “ от предходното население от над 2000 души. Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и заровени в същата тази църква, с цел да се помни станалото.
Перущица съществува като независима община от 1998 година и е ситуирана върху повърхност от 48 720 декара. В нейната територия единственото обитаемо място е град Перущица. По данни от последното броене 
жителите на общината са 5058. Намира се на 24 километра от Пловдив и разполага с добра пътна инфраструктура. Граничи с общините Кричим, Стамболийски и Родопи. Комплексът „ Исторически музей “ включва четири експозиционни зали, които наблюдават развиването на селището от неолита до актуалния му образ. Допълнение към тях ецърквата „ Св. Архангел Михаил “ – мавзолей на Апилската епопея. Етнографската експозиция на Перущицапредставя оръдиятруда, облекло, съдове и украшения на локалното население. Дановото учебно заведение е първото класно школо, където Христо Данов ползва взаимоучителния способ. Археологическите обекти са представениот раннохристиянската базилика Червената черква, Римския път за Беломорието, руините на манастирския комплекс„ Св. Тодор Тирон и Стратилат “.
Основно място в живота и поминъка на Перущица заемат лозарството и производството на вино. Още през интервала на Втората българска страна всяко семейство работи лозя, и изключително манастирски лозя. За гроздобера Константин Гълъбов написа: „ Перущинец и в Китай да е, гледа да си пристигна за гроздобер “. За Трифон Зарезан пеели песента „ В Перущица с вино карат воденица “:
В Перущица с вино карат воденица,
животът там е истински парадайс.
Да бях аз щъркел или друга пойна птица,
гнездо бих свил в Перущица.
Голямата атракция за града и до през днешния ден е обичаят „ Къпанки “, който е на Ивановден по остарял жанр. Той е присъщ единствено за Перущица и е единствен на Балканите. Предполага се, че обичаят е завещание от античните славянски празници, свързани с водата. Зетьовете, които са най-пресните младоженци, се къпят обредно под Чалъковия мост. Значението на обичая е да има здраве, момъкът да се почувства мъж, да са плодовити булките. Обичаят е въодушевил перущинския стихотворец Власо Власов да напише стихотворението „ Къпанки в Перущица “:
Разпалени от музика и вино,
младите мъже се хвърлят,
боричкат се да покажат мощ,
и пръскат хората с вода, която
сами с телата си са осветили.
В дворовете свенливите съпруги
държат с ръце стеблото на Лозница
и всяка чака своя стопанин да придвижи
в утробата зачатието на живота...
Руините на Червената църква „ Света Богородица “, наричана по този начин от локалното население, се намират на близо километър от гр. Перущица, в полите на Родопите. Това е римска постройка построена в IV или най-късно до началото на VI век при ръководството на император Анастасий I. Тя е единствената в целия свят, която има в началото северен олтар резултат на ранното християнско богослужения в първичните римски терми и митраеум – баня и храм на Митра, Подът е бил басейн, който след това е организиран в под на църквата и баптистирей.
Първоначалният строеж е за разположените в тази област римски легионери построили за потребностите си терми, доказателство за което е откритият в църквата басейн. Впоследствие с разпространяването на култа към древноиранския господ Митра, който римските легионери възприели за собствен настойник, при термите е повдигнат митраеум (храм на Митра).Следа от тях също е намиращият се под църквата сладководен извор с направена чешма, чийто камък е продънен по цялата си дължина, а от сърцевината му тече вода. Този камък препраща към легендата на господ Митра който пробивал камък със стрела и оттова да потичала вода, останка от съществувалия тук митраеум е един стенна живопис, който и християнско време не е премахнат – възраждането на господ Митра от алено яйце. Със сигурност Червената черква е една от най-старите църкви в Европа. Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „ Помирението “), 343 година, в цяла Тракия почнало строителство на паметни здания, измежду които имало и такива, предопределени да съхраняват паметта на мъчениците, починали за одобряване на християнството. Мястото е деликатно подбрано.
„ Червената черква “ е издигната наоколо до остаряло езическо светилище, в непосредствена непосредственост до значимия византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Първоначално устроената тук черква е изпълнявала функционалностите на мартирий – паметната постройка предопределена да съхранява паметта на мъченици, починали за одобряване на християнството, а в един по-късен интервал от своето битие съгласно преданието е служила и за лятна резиденция на византийски велможи. Намерени са непокътнати по стените стенописи. Според Креса Стоянова, основен организатор на Историческия музей в Перущица „ арката е неповторима, а е открит там и ”баптистерий “ построен с розов мрамор, във формата на кръст, където почитали са там 7 християнски мъртъвци от този регион на Тракия. Който е влизал вътре, ги е почитал, с цел да бъде признат в християнската религия “. Предполага се, че храмът е бил прочут в предишното с изцелителните мощи на християнски страдалец, умрял за одобряване на вярата по тези земи. Намирала се е измежду праисторическия, древен и феодален град Драговец.
Унищожена е от ордите на турския предводител Лала Шахин при разоряването на района в 1364 година. Храмът се е казвал „ Света Богородица “, само че е станал прочут като „ Червената черква “ поради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е построен.
Инфо: www.perishtitsa.bg
