Перспективите пред растежа на външното търсене на български стоки и

Перспективите пред растежа на външното търсене на български артикули и услуги през 2023 година се утежниха по отношение на прогнозата от март 2023 година заради следеното едва намаляване на икономическата интензивност на главните търговски сътрудници на България от еврозоната в края на 2022 година и при започване на 2023 г. Допусканията допускат растежът на външното търсене на български артикули и услуги да се забави до 2.0% през 2023 година (спрямо 7.1% през 2022 г.), след което да се форсира до 3.5% през 2024 година и 3.4% през 2025 г. Според упованията на пазарните участници, през 2023 година цените в евро на интернационалните пазари на всички съществени групи първични материали ще се намалят по отношение на миналата година, само че част от цените ще останат по-високи спрямо 2021 година Допусканията допускат, че през 2024 година цените в евро на значимите за България първични материали ще се стабилизират, а през 2025 година ще набъбнат с малко над 2.0% под въздействието на динамичността при неенергийните първични материали. Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната са за покачване до третото тримесечие на 2023 година, последвано от последователно намаляване през останалата част от прогнозния интервал.През 2023 година чакаме растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се забави до 1.0% (спрямо 3.4% през 2022 г.), което ще се дефинира най-много от прекосяването от позитивен към негативен принос на изменението на запасите в стопанската система. Други фактори, които ще лимитират повишаването на икономическата интензивност в страната през 2023 година, са плануваното намаляване на държавното ползване в действително изражение, забавянето на растежа на частното ползване и запазването на негативен принос на чистия експорт. Същевременно, след две поредни години на спад, чакаме през 2023 година вложенията в главен капитал да се покачат на годишна база основно заради заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на асимилиране на средства от Европейски Съюз от страна както на обществения бранш, по този начин и на частния бранш. Очакваме растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се форсира до 3.2% през 2024 година, най-много в резултат на свиването на негативния принос на изменението на запасите, и до 4.0% през 2025 година заради предстоящо доста ускорение на растежа на вложенията в следствие основно на осъществяването на планове по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ).Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се чака да се забави до 5.7% в края на 2023 година в резултат на спада на цените на енергийните артикули и по-слаби темпове на повишаване на цените на останалите артикули и услуги заради образуването на базов резултат по отношение на миналата година. Очакваме средногодишната инфлация да възлезе на 8.7%, като в кратковременен проект натискът върху потребителските цени ще остане забележителен вследствие на лимитираното преместване от страна на компаниите на понижаващите се интернационалните цени на съществени селскостопански и енергийни първични материали върху крайните потребителски цени в среда на мощно потребителско търсене. Очакваме разноските за труд на единица продукция да продължат да нарастват със относително високи темпове в изискванията на дефицит на работна мощ и да оказват проинфлационно въздействие върху растежа на цените, изключително при базисните съставни елементи. В резултат на това в края на 2023 година най-голям позитивен принос за общата инфлация се чака да има базисната инфлация. Прогнозираме инфлацията при административно определяните цени и тютюневите произведения също да има относително висок позитивен принос за общата инфлация в края на 2023 година основно заради включените в прогнозата покачвания на цените на тютюневите произведения, ВиК услугите, електрическата енергия и топлоенергията. В средносрочен проект чакаме темпът на повишаване на ХИПЦ да се забави до 3.4% в края на 2024 година и да доближи 3.0% в края на 2025 година в сходство с отслабването на инфлационния напън от страна на цените на съществени първични материали, както и заради плануваното закъснение на растежа на разноските за труд на компаниите.Рисковете пред прогнозата за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт се правят оценка като уравновесени за 2023 година, до момента в който за 2024 година и 2025 година доминират опасности за осъществяване на по-нисък напредък по отношение на този в базисния сюжет. Рисковете за осъществяване на по-ниска икономическа интензивност произтичат основно от външната среда и са свързани най-много с продължаващия боен спор в Украйна, както и с несигурността по отношение на продължителността, размера и резултатите върху световната икономическа интензивност от покачването на лихвените проценти от водещите централни банки поради високата и устойчива.Българска национална банка инфлация в световен проект. В допълнение съществуват обилни опасности за по-бавно от заложеното в прогнозата осъществяване на капиталови планове по НПВУ и за асимилиране на европейски средства, разнообразни от тези по НПВУ. В кратковременен небосвод растежът на действителния Брутният вътрешен продукт на България е допустимо да е по-висок при по-слабо от заложеното в прогнозата намаляване на наличностите от ресурси в стопанската система и при по-слабо отрицателно влияние на включените в базисния сюжет характерни за страната фактори, които се чака да лимитират растежа на износа през 2023 г.Пред прогнозата за инфлацията доминират опасности за по-голямо повишаване на цените по отношение на базисния сюжет за целия планиран небосвод. Тези опасности са свързани с динамичността на интернационалните цени на съществени енергийни и селскостопански първични материали, както и с опцията за по-значително усилване на връзката сред номиналните хонорари за труд и крайните потребителски цени по отношение на заложеното в главния сюжет. Освен това причина за реализирането на по-висока от плануваната инфлация е лимитираното преместване от страна на компаниите на пониженията на интернационалните цени на съществени първични материали върху потребителските цени в условия на мощно потребителско търсене. Други опасности произтичат от вероятността за по-големи покачвания на контролираните цени през целия планиран небосвод по отношение на заложените в прогнозата.