Перспективата за приемане на еврото в България носи със себе

Перспективата за приемане на еврото в България носи със себе си очаквания за нов капиталов растеж, само че действителността е комплицирана. Много експерти предизвестяват, че въвеждането на еврото не е магическото решение за всички проблеми на страната. То може да даде подтик за нови вложения, изравнявайки изискванията с другите страни членки на Европейски Съюз, само че не взема решение главните структурни и управнически провокации, с които България се сблъсква.

Според икономиста Любомир Дацов " Въвеждането на еврото предлага неповторим късмет за България да се нарежда като атрактивен капиталов хъб на Балканите. Очакваме напредък на вложенията с към 20% в идващите години, стига да действаме съответно и стратегически. "

" С непрекъснатите стопански промени и интеграцията в единния пазар на Европейски Съюз, изискванията за финансиране и бизнес ще станат по-привлекателни ", прибавя той.

Икономистът Илия Лингорски съобщи " Ако се проведат нужните промени в ръководството и се усъвършенства бизнес средата, капиталовият интерес може да нарасне доста - до 15-25% годишно в интервал след въвеждането на еврото. "   Според него " Реални пазарни условия и усъвършенстваното доверие от страна на вложителите са основни съставни елементи за сполучливата реализация на този проект. "

Подобна е тезата и на икономиста Румен Гълъбинов: " Въвеждането на еврото ще ни донесе освен финансова непоклатимост, само че и инвеститорски интерес. Прогнозите сочат, че вложенията могат да набъбнат с 10-20% след 2025 година "   И съгласно него обаче това ще се случи " С по-добра сигурност и предвидимост в стопанската система, при което доста вложители ще търсят благоприятни условия в България. "

От Европейската комисия също подчертаха, че " Приемането на еврото е стратегически значим ход за България и може да притегли енергийни и софтуерни вложения, повишавайки интереса измежду интернационалните вложители. "   Според представители на Европейска комисия вярното ръководство и рестрикции ще усилят инвеститорския интерес, а предстоящите темпове на растеж на вложения са към 10% годишно

Очакванията за нараснал капиталов интерес в България след въвеждането на еврото носи със себе си доста очаквания, само че също по този начин и опасности. Научените уроци от опита на други страни и дейната политика за възстановяване на бизнес средата ще бъдат от главно значение за сполучливото осъществяване на прогнозите за растеж на вложенията. При верните дейности от страна на държавното управление и бизнеса, България може да притегли забележителен капиталов поток, стратегически значим за нейното икономическо развиване.

Какви са рисковете и по какъв начин да ги преодолеем

За да се осъществят тези упования, страната би трябвало да се оправи с доста остарели проблеми и да сътвори среда, удобна за напредък на бизнеса и привличане на вложения. Простото въвеждане на нова валута не е панацея, а в противен случай – предизвикателство, което изисква задълбочени промени и стратегическо обмисляне. Широко публикувано измежду част от политиците е мнението,че въвеждането на еврото може да бъде катализатор за вложения, само че единствено при изискване че държавната политика е поредна и транспарантна. Има потребност от промени, с цел да превърнем България в мечтана дестинация за бизнес, настояват те.

Лошата държавна политика, неналичието на ясна тактика, корупцията и корпоративни ползи несъмнено могат да блокират притока на вложения в България. Наличието на несигурности и стопански опасности, подбудени от непредсказуемост и корупционни практики, прави България по-малко атрактивна за задграничните вложители. Много специалисти акцентират, че с цел да се усили капиталовият интерес, е належащо повишение на прозрачността и промените в ръководството.

" Въпреки евентуалните изгоди от еврото, България би трябвало незабавно да създаде ясна тактика за прелест на вложенията. Липсата на такава тактика сега е спънка пред икономическия напредък “, разяснява икономистът Любомир Дацов. 

Според икономиста Румен Гълъбинов е належащо държавното управление да показва ангажимент към битка с корупцията и да обезпечи сигурност на вложителите. „ Без тези стъпки, даже и еврото да бъде въведено, не можем да чакаме обилни резултати ", акцентира той. 

От Европейската комисия също считат, че България разполага с доста запаси и капацитет, само че с цел да окуражи вложенията, е значимо да се оправи с проблемите на корупцията и недоверието в институциите. 

Добрите образци в Европа

В последните две десетилетия, доста страни, които се причислиха към Еврозоната, означиха забележителен растеж на капиталовия интерес.

Словения, която влезе в еврозоната през 2007 година, притегли обилни задгранични вложения, изключително в индустриалния бранш и IT промишлеността. Инвестициите в инфраструктура и обучение също доведоха до възстановяване на бизнес климата.

Естония  влезе в еврозоната през 2011 г и с въвеждането на еврото укрепи своята финансова непоклатимост и усили доверието на вложителите. Страната сътвори софтуерен хъб, който притегли доста започващи компании и вложения в IT и цифрови услуги.

Латвия влезе в еврозоната през 2014 г и се радва на растеж в вложенията, с помощта на усъвършенствания в бизнес средата и управническите практики. Секторите на логистиката и осведомителните технологии привлякоха забележителен интерес.

По мнението на икономистите има съответни положителни практики в ръководството на тези страни, които в допълнение към имиджовите изгоди и гаранциите на Еврозоната основават привлекателна среда за вложителите.

Стабилна макроикономическа среда: Държавите, които демонстрират непоклатимост в икономическите си индикатори, съумяват да привлекат повече вложения. Поддържането на ниска инфлация и резистентен фискален мениджмънт е основно.

Прозрачност и антикорупционно законодателство: Страните, които вкараха непоколебим надзор върху корупцията и предоставиха транспарантни регулации, съумяха да усилят доверието на вложителите.

Инвестиции в инфраструктура: Развита транспортна и осведомителна инфраструктура е значим фактор за привлекателността на страната за задгранични вложители.

Образование и подготовка на работната мощ: Съсредоточаването на старания в образованието и образованието усилва наличността на квалифицирани служащи, което е привлекателно за фирмите.

Период на капиталов взрив в България

Историята на вложенията в България предлага подтекст, в който дейностите и решенията не постоянно дават мечтаните резултати.

В интервала от 2004 до 2008 година, когато България стана член на Европейския съюз, страната претърпя интервал на висок растеж на вложенията. Чуждестранните директни вложения в този интервал доближиха към 10% от Брутният вътрешен продукт, а безспорната стойност на инвестиците надмина 10 милиарда евро. Този взрив бе задвижен от очакванията и упованията, свързани с участието в Европейски Съюз, както и от по-добрата икономическа среда и интеграция в европейските пазари.

Спад на вложенията

През последните години обаче, обстановката се промени. Нивото на задграничните вложения спадна доста. Към момента, вложенията не доближават даже 5% от Брутният вътрешен продукт, а безспорната им стойност е към 3-4 милиарда евро на година. Това съставлява спад от повече от 50% спрямо равнищата преди финансовата рецесия.

Причините за този спад са сложни и многообразни. Първо, несигурността в политическата среда, рецесията с корупцията и управническите кавги, повлия на доверието на вложителите. Второ, икономическите промени не се осъществиха в нужната степен, с цел да подобрят бизнес климата. Трето, конкуренцията от други балкански страни, които оферират по-привлекателни условия за вложения, докара до пренасочване на интереса на вложителите.

Присъединяването към Еврозоната не е панацея и това се потвърждава от въвеждането на плосък 10% налог през 2008 година. Това решение беше обяснено пред обществото точно с вярата, че по този начин ще се привлекат повече вложители в страната. Въпреки първичния оптимизъм, растежът на вложенията не се осъществя в предстоящите размери. Основни аргументи за това е неприятната бизнес среда - дефицит на квалифицирана работна мощ, корупция, административна администрация, както и незадоволително развиване на инфраструктурата.

" Инвестиционният климат в България е усложнен от корупционни практики, които умерено можем да назовем систематични. За да притеглим действителни вложения след въвеждането на еврото, би трябвало да премахнем тези бариери и да създадем предвидима среда. ", разяснява икономистът Илия Левков.

Потенциалът на страната ни за привличане на инвестори

В България, страна с динамична стопанска система и стратегическо географско състояние, избрани браншове оферират обилни благоприятни условия за привлекателни вложения.

Следвайки трендовете на световния пазар, капиталовият интерес към България нараства, изключително в области като осведомителните технологии, зелената стопанска система и недвижимите парцели.

България се утвърди като хъб за софтуерни разработки и започващи технологии. Технологичният бранш, възползвайки се от добре образованата работна мощ и ниските оперативни разноски, продължава да бъде в центъра на вниманието на задграничните вложители.

Устойчивата сила и технологиите за запазване на околната среда са нови области с капацитет за вложения.

Здравеопазването и биотехнологиите също са обект на капиталов интерес. Иновативни медицински решения и фармацевтични технологии са с капацитет да привлекат внимание. 

Същевременно, устойчивото земеделие и нововъведения в хранителната промишленост също съставляват интерес, с помощта на високото търсене за качествени и органични артикули. Инвестициите в стабилно земеделие и хранителни технологии са вероятни и с помощта на богатите на запаси аграрни площи. 

В допълнение, строителството и имотният пазар, изключително в туристически региони, демонстрират забележителен капацитет за напредък. С увеличеното внимание към тези браншове, България има опцията да се утвърди като основна дестинация за вложения в района.

Какво би трябвало да направи България

За да се осъществя този капацитет, ръководството на страната ни трабва да направи няколко значими стъпки и да осъществя значими промени.

Подобряване на бизнес средата: Намаляване на бюрокрацията и възстановяване на услугите, свързани с регистрирането на нови компании и даването на нужните разрешителни.

Инвестиции в инфраструктура: Усилено вложение в транспортна, енергийна и цифрова инфраструктура за привличане на вложители.

Стимулиране на нововъведения: Подпомагане на започващи компании и иновационни планове, изключително в IT бранша и промишленостите на бъдещето.

Потребителското търсене и покупателната дарба на българите също играят значима роля за привлекателността за вложителите. Високата покупателна дарба е значима за стимулиране на търговията и услугите, до момента в който по-ниската може да ограничи растежа на избрани браншове.

Инвестициите носят освен стопански изгоди, само че също по този начин и обществени и екологични прерогативи, които могат да бъдат осъществени единствено посредством подобаваща тактика и политика. Лошата държавна политика, корупцията и минусите в ръководството безспорно могат да понижат привлекателността на България за външни вложители. За да се възползва от евентуалните преимущества от въвеждането на еврото, страната би трябвало да предприеме обилни стъпки за възстановяване на бизнес средата и усилване на прозрачността в ръководството.