Перспективата пред страните от Западните Балкани за присъединяване към Европейския

Перспективата пред страните от Западните Балкани за присъединение към Европейския съюз от ден на ден избледнява. Блокът пък към този момент съвсем е изгубил въздействието си там за сметка на други играчи в огромната политика. И в случай че евроинституциите не подхващат действителни ограничения да засилят наличието си в тази част на Европа, скоро може да се окаже, че са позволили следващия дипломатически неуспех. 

Министрите на външните работи на Евросъюза разискаха тематиката за Западните Балкани - Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Република Северна Македония и Албания, на 10 май. Целта бе да дефинират опциите за възстановяване на съдействието с района, който съгласно тях е съкрушен от траен национализъм, слаба стопанска система и корупция. Съветът на министрите направи повсеместен обзор на обстановката и стигна до извода, че поради пандемията там са налице признаци на политическа дестабилизация, усложняване на социално-икономическата конюнктура, закъснение на темпа на промените, изостряне на националистическата изразителност, усилване на въздействието на трети страни, които не споделят полезностите на общността. Въпреки тези констатации не бяха набелязани никакви ограничения и даже не бе направена обща позиция, което на процедура обезсмисли плануваната месеци наред среща. 

В същото време хората от района са все по-разочаровани от неспособността на Европейски Съюз да създаде единна политика за присъединение. Тази обстановка е добре пристигнала за противниците на блока - Русия и Китай, които се настаниха трайно на Балканите посредством вложения в огромни инфраструктурни планове, доставката на ваксини и др. 

Впрочем държавните управления на страните членки рядко реализират единодушие даже по жизненоважни тематики за съюза, като ярки образци за това са свадите за дълготрайния бюджет и миграцията. В съответния случай обаче всеки ден е значим и те не могат да си разрешат отсрочване. 

" Европейски Съюз не е в положение да създаде взаимна позиция за присъединението на страните от Западните Балкани ", съобщи полският външен министър Збигнев Рау след министерската среща и определи политиката на блока в тази тенденция като " анемична ".

Кога Европа ще се научи да реагира навреме 

Появиха се и рецензии по какъв начин Европейския съюз желае да е стратегически самостоятелен състезател на международната сцена и да е самостоятелен от Съединените щати, а не може да управлява даже разширението си. А и защо въздействие и съдействие можем да приказваме, откакто да вземем за пример едвам при започване на май стартира да доставя ваксини за Западните Балкани. Доста след Русия и Китай. Ако хората от района разчитаха единствено на Европейски Съюз, с цел да стартират акциите си за имунизация, това можеше да им коства доста животи. Те обаче очевидно към този момент са наясно с тромавите евроинституции, които имат запас имат и предпочитание, само че всичко се случва прекомерно постепенно, а от време на време и когато към този момент никой няма потребност от тяхната помощ. 

Друг мотив за отчаяние бе публикуването в средата на април на всекидневен документ, който предлага прекрояване на границите на Западните Балкани на етнически принцип. Твърди се, че той е създаден от словенския министър председател Янез Янша, само че Янша изрично отхвърли да има нещо общо с него, а кабинетът на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел не можа да отхвърли приемането му и отхвърли коментар. Логично, страните от Западните Балкани чакаха мощна реакция от Брюксел, която да ги успокои, единствено че такава не последва. Тя пристигна като " след дъжд качулка ", чак когато Съединени американски щати обявиха, че поддържат териториалните граници и суверенитета на страните от района.

Междувременно хърватският външен министър Гордан Грлич - Радман уточни, че Евросъюзът би трябвало да ускори присъединяване си в Западните Балкани и да работи за по-съгласуван и стратегически отговор, като по този метод влага в стабилността и сигурността на Европа като цяло.

“ЕС би трябвало да стартира договарянията за присъединение с Албания и Северна Македония, само че е належащо да се оправи и с други провокации в района, като промени и наследството от войната в Сърбия, либерализацията на визовия режим с Косово и така нататък “, означи Грлич -Радман преди срещата в Брюксел. 

България не е трансформирала позицията си за Северна Македония

След въпросната среща някогашният към този момент външен министър Екатерина Захариева пък сподели, че започването на договаряния за участие за Европейския съюз не е задоволително, с цел да затвърдим геополитическата ориентировка на Западните Балкани.

" Необходимо е страните от района да съблюдават критериите на Европейски Съюз и да извършват дейно нужните промени, в това число да прекратят финансираните дезинформационни акции против страни-членки. Съгласна съм, че би трябвало да организираме полемики по тематиката по-често, само че за жалост полемиките ни преди четири години, когато България беше ръководител на Съвета на Европейски Съюз и настояваше за засилен ангажимент с страните от района, бяха същите, като днешната. Тогава нашите съседи още веднъж посочваха за отговорни други страни с желанието си да дадат опрощение за незадоволителното осъществяване на промените ", разяснява Захариева.

Тя посочи, че България е измежду най-активните и поредни последователи на процеса на разширение и ще продължи да бъде подобен. Според нея присъединението на страните от Западните Балкани ще усили стратегическата самостоятелност на съюза, само че единствено в случай че те почитат неговите основополагащи полезности.

Едно е ясно, със длъжностен кабинет или постоянно държавно управление, нашата страна няма да се откаже от позицията си, до момента в който не види промени в отношението на Скопие.