Персеполис
Персеполис е гръцкото име на античния град Парса, който се разполагал на 112 километра североизточно от Шираз в сегашен Иран. Името Парса значи „ Градът на персите “, а построяването му стартира през 518 година пр.н.е. под ръководството на Дарий I. Именно той трансформира Парса в новата столица на Персийската империя, заменяйки Пасаргадае – предходната столица и мястото, на което е заровен Кир II Велики.
Заради отдалеченото си място в планините обаче, пътуването до Парса било съвсем невероятно по време на дъждовния сезон, когато пътищата се превръщали в тиня, тъй че градът се употребявал основно напролет и лятото. Администрацията на империята била следена от Суза, Вавилон или Екбатана през студените месеци и евентуално това е повода гърците да не узнаят за съществуването на Парса, най-малко до идването на Александър Велики през 330 година пр.Хр. (Плутарх твърди, че Александър отнесъл съкровищата на Парса на гърбовете на 20 000 мулета и 5000 камили).
Въпреки че строителството почнало при ръководството на Дарий I, славата на Парса, която Александър Велики заварил, била реализирана най-много с помощта на работата на Ксеркс I и Артаксеркс III, чиито имена (както и това на Дарий I) били изписани върху разнообразни плочи, входове и коридори в руините на града.
Великият град Персеполис бил издигнат на междинни по величина тераси, започващи от река Пулвар и достигащи на върха до най-голямата тераса, която била в действителност голяма. През към 515 година пр.н.е. стартира построяването на необятно стълбище до портите на двореца. Този превъзходен вход бил шедьовър на симетрията. Стълбите били толкоз необятни, че владетелите можели да слизат и да се качват по тях на кон, без да се постанова да допират нозете си до земята.
Великият замък, издигнат от Ксеркс I се състоял от голяма зала с четири огромни колони на входа. Тук народите, които били подчинени на империята, отдавали респект на царя. От едната страна била ситуирана залата на Дарий I “ Ападана “, където той приемал своите посетители, които били очаровани от зашеметяващата хубост на мястото. Тринадесет от колоните на залата са непокътнати до през днешния ден и са в действителност впечатляващи.
Варовикът бил главният строителен детайл, употребен в Персеполис. В града имало добре развита канализация, а на източното подножие на планината имало голяма издълбана цистерна, която улавяла дъждовната вода за къпане.
Терасовидното строителство и огромните стени към двореца разрешавали той да бъде предпазен от всички страни. Древният историк Диодор Сицилийски написа, че Персеполис имал три стени с укрепления, всяка от тях с кула, на която имало непрекъсната защита. Първата стена била висока над 2 метра, втората 4 метра, а третата, която ограждала четирите страни, била 10 метра. С сходно барикада е впечатляващо, че Александър Велики съумява да превземе подобен град. Но го прави.
Съвременно изображение на опожаряването на Персеполис от Александър Велики
Пожарът, който гълтам Персеполис, е толкоз избухлив, че неразрушени остават само колоните, стълбищата и вратите на огромния замък. След Александър Велики градът остава да лежи смачкан под тежестта на личните си руини (въпреки че за известно време той продължава да бъде столица на империята) и с времето е зарязан и пропуснат. За жителите от околните региони в миналото могъщият град е прочут като „ мястото на четирите колони “, до момента в който през 1618 година не е разпознат като Персеполис. През 1931 година са стартирани разкопките, които разкриват същинската популярност на града. Останките от Персеполис са включени в листата на ЮНЕСКО за международно завещание.
