Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много

„ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “  Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си.  Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни.

Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път. Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп.

Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.

На първи юни 1885 година Париж е потопен в тъга. Над два милиона души взимат присъединяване в определяното като „ най-мащабно заравяне на века “.  Последното предсмъртно предпочитание на починалия публицист е да бъде изпратен най-обикновено и просто, без всевъзможен звук. Когато издъхва обаче френският президент Жул Греви взема решение, че човек като него не може просто по този начин да напусне този свят и го удостоява с държавно заравяне.

Процесията стартира от Триумфалната акра, която бива покрита с черни воали и продължава до Пантеона, където се погребват най-достойните и популярни французи. Тленните му остатъци са сложени наред с тези на Александър Дюма и Емил Зола. Пресата укрепва траура с хиперболизирани избрания, че си е отишъл „ най-яркият представител на човешката съвест “ и че „ Изкуството е умряло! “, амбулантни търговци продават на събралото се голям брой бронзови медальони с надпис „ народен печал “, а предприемчиви хазяи отдават балконите си, от които се открива хубава панорама към процесията, на баснословни суми. Париж скърби, цяла Франция скърби, а светът губи един от най-хубавите си писатели.

„ Дори най-тъмната нощ в миналото ще свърши и слънцето ще изгрее. “ Поет, публицист, драматург, художник и държавник, този публицист е един от най-ярките представители на френския романтизъм. Докато приживе и в родината си е бил по-известен с поемите си, то през днешния ден прозата му носи по-голяма популярност. Той е един от тези редки писатели, които е толкоз ловък с думите, че е известен както в университетските среди, по този начин и измежду необятната общност.

Под неговото перо оживяват герои като изкусителната Есмералда, самотникът с положително сърце Квазимодо, фанатичния пазител на реда контрольор Жабер, обречената на страдалчество Фантин, изкупилият прегрешението си Жан Валжан, постоянно усмихнатият Гуинплейн. Самият публицист е от хората, които граби от живота с цялостни шепи – той е гръмък и даже от време на време вика, любува се на вкусната храна, положителната компания и дамите, обича мощно и също толкоз мощно ненавижда, влага пристрастеност както на белия лист по този начин и в свои изявления и публикации. 

Виктор-Мари Юго се ражда на 26 февруари 1802 година в гр. в Безансон, област Франш Конте. Той е третият наследник на Жозеф Леополд Сижисбер Юго и Софи Требюше. По-големите му братя – Абел и Йожен също се занимават с литература – писане на лирика и есета, когато порастват. Бащата на Виктор е военачалник от армията на Първата империя. Поради спецификите на работата му фамилията постоянно пътува и първите години младият Виктор живее както в Париж, по този начин и в Неапол, Рим и Мадрид. Детството му също по този начин е белязано от много динамичен интервал от френската история.

Когато е на две годинки, Наполеон е коронован за император на Франция, само че единствено десетилетие по-късно династията на Бурбоните е възобновена. Бащата на бъдещия публицист е републиканец по убеждения и последовател на Наполеон, майка му, въпреки това е ревностна католичка и роялистка. Отношенията на родителите му не са изключително топли и през 1813 година Софи напуща Жозеф и се открива за непрекъснато във френската столица. По това време излиза наяве, че тя има връзка с кръстника на най-малкия си наследник – военачалник Виктор Фано дьо Лаори, за който злите езици приказват, че в действителност е същинският татко на писателя.

Докато империята на Наполеон се разпада, Виктор учи поредно в пансиона Курдо, в лицея Луи льо Грант, където е доста добър в часовете по математика, а най-после учи право в Париж. Още в юношеските години обаче пристрастеността му да написа намира отдушник в първите му стихотворение. Тези свои първи опити той прави на 13-годишна възраст, безусловно подкрепян от майка си, която му оказва помощ с редакцията. На 14 взе участие в едно от известните литературни надпревари в Париж, само че журито не му присъжда премията, счита се, че е тъй като не има вяра, че толкоз младеж може да написа по този начин. Самочувствието на младия Юго обаче пораства и както самият той отбелязва още тогава „ Искам да бъда Шатобриан или нищо “.

Подбуден от своите упоритости и с поддръжката на майка си, на 17-годишна възраст Виктор за малко издава вестник, дружно с братята си – „ Литературен куратор “. Първите публицистични триумфи са придружени от покруса в персонален проект. През 1821 година умира майката на писателя. Двамата са изключително близки и това нанася тежък прочувствен удар върху него. Тя му оказва помощ да стартира своята писателска кариера и също по този начин оказва въздействие върху първичните му политически възгледи. Именно като Софи, младият Юго е роялист по убеждения. Тя по този начин и не доживява първата стихосбирка на сина си, която излиза на идната година – „ Оди и разнообразни стихотворения “ (1822). Бързо се разпродават над 1500 екземпляра от тиража й, което му обезпечава добър приход още с дебюта му на литературната сцена.

Финансовата непоклатимост води и до смяна в съкровен проект. През октомври 1822 година Виктор се дами за своята другарка от детството Адел Фуше. Той я ухажва с към 200 любовни писма. Макар по време на брака си и двамата да имат своите любовни случки и провинения, те остават дружно 46 години, до гибелта на Адел. Тя даже написа биография на брачна половинка си, оповестена през 1863 година Връзката им стартира буйно, само че даже, когато искрата угасва те остават положителни другари. Другата жена в живота на Юго, която е негова спътница съвсем през целия му живот, е неговата държанка актрисата Жулиет Друе. Тя дотам обиква писателя, че изоставя кариерата си и му посвещава живота си до сетния си мирис. Макар да има и други случки се счита, че точно тези две дами оказват най-силно въздействие върху него.

Адел и Юго имат общо пет деца, като първото – Леополд издъхва малко след раждането. До зрелост доближават двете им дъщери – Леополдин и Адел и двамата им сина – Шарл и Франсоа-Виктор. Една от най-големите драми в живота на писателя е, че той погребва всичките си деца, като единствено Адел го надживява, само че тя за жалост страда от наследствени душевен проблеми, които се предават в фамилията и от които страда и по-големия брат на писателя Йожен. Най-тежко Виктор претърпява гибелта на най-голямата си щерка – Леополдин.

Тя се удавя при случай във водите на Сена, до момента в който е бременна с първото си дете. Това е един от най-мрачните интервали за Юго и за известно време той даже стопира да написа. Болката по загубата на обичното му дете след това ражда голям брой стихотворение, най-известно от които е може би „ Утре утрин “ (1847):

„ Когато изгрев нов полята с лъч поглади,

ще потегли. Ти нали ме чакаш към този момент, знам.

Ще мина през гори, през хълмове, ливади…

Не мога да заставам надалеч от тебе, самичък. “

На фона на този плевел персонален живот, изпълнен с наслада и страдалчество, творчеството на Юго процъфтява. Макар първият му разказ „ Хан от Исландия “ (1823) да получава смесени мнения, той му носи другарството с писателя Шарл Нодие. Чрез него за Юго се отварят вратите към литературния кръг „ Сенакъл “ където се събира каймака на френския романтизъм. Така Юго се среща и сприятелява с драматурга Проспер Мериме, поета дьо Ламартин, новелиста Алфред дьо Мюсе, композитора Ектор Берлиоз. По това време Париж е център на културния живот в Европа и съвсем няма инцидентно име на тези сбирки.

Вторият разказ на писателя – „ Бюг Жаргал “ (1826) още веднъж не му печели триумф и той насочва напъните си към поезията и драматургията. През идващите 10 години той издава четири стихосбирки, изключително известна от които е „ Есенни листа “ (1831). През 1827 година излиза и първата пиеса на Виктор Юго – „ Кромуел “. Макар тя в никакъв случай да не е сложена, тя разчупва визиите на класическата трагична традиция. Състои се от 6000 стиха, а предговорът й провокира книжовен възторг и се счита за основополагащ камък на романтизма в областта на драматургията.

Може би най-известната пиеса на Юго обаче остава „ Ернани “ (1830). Пренасяйки феновете в XVI в., тя споделя за интригите в двореца на испанския крал дон Карлос. Пиесата остава изключително емблематична по две аргументи – на нея е основана едноименната опера на Джузепе Верди и при първото й слагане избухват яростни конфликти сред последователите на обичайния спектакъл и новото течение на почитателите на романтизма.

Същата година, когато излиза „ Ернани “, издателят на Юго му дава ясно да разбере, че е време да издаде и добър разказ. Шест месеца по-късно, през 1831 година излиза „ Парижката света Богородица “. Действието на романа се развива през Средновековието и споделя за съдбовните усеща, които циганката Есмералда разпалва в злия архидякон Клод Фроло и в неговия чиновник, който бие камбаните – Квазимодо. Освен завладяващата история, едно от бижутата, скрити измежду страниците на книгата, е самата катедрала. Юго вплита любовта си към готическата архитектура, познанията си за историята на Париж и за самата постройка, която е център на събитията.

По това време Юго от ден на ден се обвързва с политиката. Младежките роялистки убеждения последователно отстъпват място на все по-засилващи се пристрастия към републиката. През 1848 година Виктор става член на Националното заседание на Втората република. Заради смелите си и ярки изявления обаче скоро губи всякаква политическа поддръжка.

Юго изнася пламенна тирада, в която приказва за бедността и мизерията, намерено поддържа суфражетките, приказва за гратис обучение на всички деца и също по този начин е труженик на премахването на смъртното наказване. Писателят даже намерено упреква Наполеон III, че е предал Франция. Разбира се, всички тези открити визии имат своите последствия. В интервала от октомври 1855 година до 1870 година Юго е изпратен в заточение. Той го прекарва главно на остров Гърнси.

Освен, че продължава да написа лирика и политически есета, през този интервал Юго написа най-известния си разказ,, който се счита за едно от най-високите постижения на европейската литература от XIX в. – „ Клетниците “ (1862). Действието на книгата стартира през 1815 година и доближава кулминационната точка си през юнското въстание в Париж през 1832 година На страниците му се наблюдава живота на разнообразни хора, чиито влакна Съдбата оплита по изненадващи способи, само че за които сплотяващо звено е героят Жан Валжан и неговия опит за възмездие.

Романът визира тематики като бедността, любовта, политиката, омразата, страданието и вярата и по тази причина не е изненада, че неотложно пожънва триумф във Франция. Хората го обичат, само че не всички са настроени по този начин приветстващо, изключително по-консервативните среди, на които по никакъв начин не се харесва позитивния облик на революционерите, основан на страниците на книгата. Писателите също са раздвоени – Бодлер хвали романа, до момента в който Флобер споделя, че всички герои му звучат еднообразно. Католическата черква също ясно декларира позицията си като включва книгата в Индекса на неразрешените книги. За следващ път Юго съумява да разбуни духовете.

Когато Наполеон III бива свален от власт, Виктор се завръща в Париж. През 1873 година той се посвещава на възпитанието на внуците си – Жорж и Жана. Юго е толкоз благополучен през този интервал, че това го въодушевява да напише сборника с лирика – „ Изкуството да бъдеш дядо “ (1877). Водовъртежът на политиката обаче отново го завърта. По времето, когато излиза стихосбирката, Юго е определен за член на новата Горна камара на Сената. Здравето му обаче прогресивно се утежнява. На 22 май 1885 година, на 83-годишна възраст, Виктор Юго издъхва, в резултат на затруднения от пневмония.

Виктор Юго оставя зад тила си обстойно творчество. И до през днешния ден романите и пиесите му са извор на ентусиазъм за поколенията – било то като анимационни и пълнометражни филми или като мюзикъли, триумфиращи на Бродуей. Неговите убеждения за един републикански и обществен свят значително се сбъдват. Идеята му от 70-те години на XIX в. за „ Съединените Щати на Европа “, през днешния ден е въплътена в Европейския съюз и както самият публицист споделя в една своя публикация „ Европа се нуждае от европейска народност, единно държавно управление, … народна власт. “