„Силата на перото“: Жул Верн – бащата на научната фантастика
„ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “ Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си. Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път. Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп.
Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.
Капитан Немо сподели: „ Корабът, в който пътувате…е един много продължен цилиндър с конусообразен краища. По форма наподобява доста на пура…Когато работех проектите на тоя транспортен съд, предопределен за подводно корабоплаване, желаех, балансиран във водата, да потъва девет десети, а над водата да бъде единствено една десета от него. “
Второто Световно ревю, което показва достиженията в областта на технологиите и откритията се състои в Париж през месец април 1867 година Освен високопоставени персони като съветския цар Александър II, император Франц-Йосиф, султан Абдул-Азиз и канцлера Ото декор Бисмарк, панаирът е посетен от стотици хиляди елементарни жители. Пред погледите на всички са показани повече от 50 000 смайващи експоната, основно от Франция, Англия и Съединени американски щати.
Наред с модел на хидрохронометър, 50-тонно оръдие, прототипи на съвременни телеграфи, в границите на ревюто е показан прототипа и на първата механична подводница в света – „ Плонжер “. Един от посетителите е мощно впечатлен от нея, дотолкоз, че неколкократно се връща, с цел да я преглежда. Три години по-късно същият мъж основава романа „ Двадесет хиляди левги под водата “ (1870), който се трансформира в класика за жанра научна фантастика. В него се споделя за една още сложно-устроена подводница на име „ Наутилус “, която по думите на създателя си е „ шедьовър, състоящ се от шедьоври “.
От всички писатели по света, единствено книгите на Агата Кристи са превеждани повече, в сравнение с неговите. Още приживе той е широко-известен, както в родната си Франция, по този начин и в цяла Европа. Ако на континента той е прочут със своите романи, научни писания, пиеси, есета и разкази, по-различен е методът, по който е общопризнат в англо-езичния свят, където книгите му са сложени в раздела за детска литература. Неговите герои обикалят света, пътуват подземен и под водата и доближават даже до Луната. Този публицист остава в историята като „ бащата на научната фантастика “.
Жул Габриел Верн е роден на 8 февруари 1828 година в гр. Нант (Франция), ситуиран на десния бряг на р. Лоара. Баща му – Пиер, е прочут юрист, а майка му – Софи, е щерка на заможни притежатели на кораби, чиито корени доближават до крайбрежията на Шотландия. Жул е най-голямото от общо пет деца. Има един по-малък брат – Пол и три сестри – Ана, Матилда и Мари. Като първороден наследник, от Жул се чака, че ще наследи фамилната адвокатска процедура, по тази причина цялото му обучение е ориентирано към това. Още на 6 години е изпратен в интернат, учи в католическо учебно заведение, а по-късно е записан в Кралския колеж в Нант (дн. лицея „ Жорж Клемансо “).
През цялото време обаче триумфът му е добър и приемлив, до момента в който това, което тегли сърцето му са фантазиите и приключенията. Влияние върху богатото му въображение оказват както родното място, което е пристанищен град, по този начин и първата му учителка – мадам Самбин. Тя постоянно споделя на децата по какъв начин нейният липсващ от повече от 30 години брачен партньор, който е морски капитан, в действителност не е умрял, а е жив и един ден ще се завърне като Робинзон Крузо. През гимназиалните си години, Жул прави и първите си опити да написа. Пример за това е незавършеният му разказ „ Свещеникът “.
Въпреки своите стремежи, той се подчинява на волята на татко си и през 1847 година отпътува да следва право в Париж. Благодарение на фамилните си връзки той е признат в парижкото общество и литературните салони. В образователните часове той учи закони и правосъдни практики, а в свободното си време твори пиеси, повлияни от стила на Виктор Юго, който е един от обичаните му създатели по това време. Макар и млад, здравословното положение на Верн не е изключително цветущо – той страда от чести коремни болки, колит, и даже за малко има лицева парализа, една от общо четирите, които получава по време на живота си.
От този интервал датира близкото другарство на Жул с Александър Дюма-син. В края на 40-те години на XIX в. Верн му демонстрира текста на една своя пиеса „ Счупените сламки “, който Дюма-син редактира и благодарение на татко си слага на парижка сцена през юни 1850 година Горе-долу по същото време на страниците на списание „ Семеен музей “ излизат отпечатани и първите разкази на Верн.
Окуражен от тези дребни триумфи, Жул взема решение да следва сърцето си. От непокътнатите фамилни писма излиза наяве, че Верн води тежки полемики с татко си, който упорства Жул да се върне в Нант и да поеме практиката му. Младият публицист изрично отхвърля, отбелязвайки че „ Именно, тъй като знам кой съм, съзнавам какъв мога да стана един ден. “ Срещу минимална заплата Жул става секретар в спектакъл „ Лирик “, а през свободното си време прави задълбочени научни изследвания във Френската национална библиотека. Той систематизира своите мемоари на картончета, с концепцията да ги употребява, когато ще написа произведение, за което ще му послужат. Тази своя система, той резервира до края на живота си.
Любовният му живот предопределя идващия завой в кариерата му. Жул не всеки път е имал триумф в любовта. Още 19-годишен, той се влюбва в братовчедка си Каролайн, само че когато фамилията схваща омъжва нея принудително, а Верн е изпратен в Париж. Докато следва право той се влюбва бясно в една млада дама на име – Роза Ермини Арно Гросетиер, на която с изключение на буйни писма, посвещава и поеми като „ Дъщерята напразно “. Семейството й обаче е срещу тяхната връзка, защото не счита Жул за задоволително добра партия.
Роза е омъжена принудително, а Верн още веднъж е с разрушено сърце. По-късно този тежък опит с дамите намира отражение в творбите му, където не една и две героини са омъжени срещу волята им. Съдбата обаче му се усмихва през 1856 година Тогава, по време на женитба в Амиен, 28-годишният Верн среща Онорин де Виан Морел, 26-годишна вдовица с две дребни момиченца. Двамата мощно се влюбват и се женят на идната година. За да получи ръката й, а след това и да устоя фамилията си, Верн стартира работа като брокер. Двамата се радват на дълъг и резистентен брак, който продължава повече от 45 години. От любовта им се ражда наследник – Мишел Жан-Пиер Верн.
Новите фамилни отговорности и скучната специалност не отхвърлят Жул от фантазията му да стане публицист. Той продължава да прави научни изследвания, става рано преди работа и написа прецизно съвсем всеки ден. Година след сватбата, Верн излиза за първи път отвън рамките на Франция, пътувайки до Англия. Това първо странствуване остава дълготраен отпечатък върху писателя и въодушевява написването на полуавтобиографичния разказ „ Обратно към Англия “, който остава прикрит в архива му и е оповестен посмъртно, през 1989 година
Музеят на Жул Верн През 1862 година Верн среща за първи път издателя Пиер-Жул Хетцел. Той е прочут в литературните среди, защото издава книги на Оноре дьо Балзак, Жорж Санд и Виктор Юго. Именно Хетцел издава първият разказ на Жул – „ Пет седмици с балон “ (1863). Книгата е въодушевена от любовта на Верн към географията. Тя споделя за пътешествията на лекар Фъргюсън из Африка, където той среща екзотични животни, диваци и даже канибали. По концепция на Хетцел идващите романи на Верн излизат като поредност, озаглавена „ Невероятни пътешествия “. Това, което ги сплотява е тематиката за новите географски, физически, механически и научни достижения. До края на живота си, Верн разгласява 54 романа, които излизат като част от „ Невероятните пътешествия “.
Историците спорят до каква степен Хетцел е трансформирал Верн в публицист, или е било противоположното – Жул е дал огромен подтик на кариерата му като издател. Връзката сред двамата е особена и е построена върху тясно съдействие. Първоначално Верн приема всяка записка на своя издател, само че с придобиването на все по-голяма известност и самочувствие, динамичността в връзките им се трансформира. Ако при първите си романи, Жул трансформира цели глави, единствено и единствено да удовлетвори желанията на Хетцел, който се води от интереса на читателската публика, от един миг нататък, Верн стопира да приема всяка записка.
Това се случва по време на писането на романа „ Двадесет хиляди левги под водата “. Спорът сред създател и издател е по отношение на предишното на един от основните герои – капитан Немо. Верн желае да вплете в облика злост към руснаците, които са виновни за гибелта на фамилията на героя, до момента в който Хетцел не желае да отблъсне аудиторията и упорства капитанът да е герой против търговията с плебеи. Намерен е компромис, в който капитан Немо е разказан като воин с тайнствено минало. От този миг насетне, Жул все по-рядко се вслушва в литературните намеси на Хетцел и от ден на ден отстоява своите лични визии.
60-те и 70-те години на XIX в. са едни от най-плодотворните за Верн. В романа „ От Земята до Луната “ (1865) героите на Верн построяват оръдие с което желаят да се изстрелят, с цел да кацнат на Луната, и съвсем съумяват да го реализиран. Приключенията им намират своето продължение в книгата „ Около Луната “ (1870). През 1873 година, Верн въвлича читателите си в околосветско странствуване с романа „ Осемдесет дни към света “. Героите в него пътуват с параходи, влакове и даже участват на откриването на Суецкия канал. В средата на 70-те години на XIX в., Верн най-сетне изкарва задоволително приходи от своите книги и стартира да се устоя единствено с писане. Той получава солидни средства и от адаптирането на книгите си за театралната сцена – „ Осемдесет дни към света “ и „ Михаил Строгов “ (1876).
Докато кариерата му процъфтява, персоналният живот на Верн търпи земетресения. Синът му – Мишел има тежко държание, което води до изпращането му в изправителен дом. Той бяга оттова и се дами два пъти, като втората му брачна половинка е малолетна. Отношенията сред татко и наследник се утежняват извънредно доста. Едва в зрелост двамата намират път един към различен. По-късно Мишел следва стъпките на татко си и даже написа в същия род като него.
През 1886 година Жул става жертва на безразсъден случай. Неговият племенник, Гастон го причаква пред дома му и стреля два пъти по писателя. Мъжът е душевен неустойчив и след това е изпратен в психиатрична клиника. Писателят оцелява, само че е тежко ранен в крайници и остава сакат до края на живота си. Същата година умира майката на Верн, както и неговият дълготраен издател – Хетцел. Жул е мощно разтресен и сломен от всички струпали се несгоди в живота му и отключва меланхолия.
През идващите години от живота си Верн продължава да написа, само че и навлиза в политиката. В продължение на близо петнадесет години е градски консултант в Амиен и като подобен способства за някои усъвършенстване в урбанизацията на града. Към края на живота му, неговите романи, измежду които „ Купуване на Северния полюс “ (1889), „ Плаващият остров “ (1895) и „ Властелинът на света “ (1904), стават по-мрачни и даже предизвестяват за заплахите, които се крият в напредъка на технологиите.
В края на живота си Верн е полусляп, страда от диабет и е отчасти неподвижен, в резултат на инсулт. Смъртта му настава на 24 март 1905 година, когато той е на 77 години. След гибелта му, неговият наследник Мишел работи неуморно върху ръкописите на своя татко и по този начин посмъртно излизат няколко романа, измежду които „ Фарът на края на света “ (1905) и „ На лов за метеор “ (1908).
Днес гробница в Амиен бележи мястото, където са положени останките на великия публицист. Пред нея има статуя на мъж, които излиза от гроба и се протяга към небесата, а надписът й гласи – „ към величие и безконечна младост “.




