Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много

„ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “  Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си.  Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път. Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп. 

Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.

Майк Уолъс е едно от най-разпознаваемите лица на американската публицистика от близкото минало. В интервала от 40-те години на ХХ в. до 2000 година той взима изявленията от едни от огромните имена в политическия, обществения и културния живот, измежду които са Роналд Рейгън, Малкълм Х, Лучано Павароти, Барбара Стрейзанд, Франк Лойд Райд, Салвадор Дали, Владимир Путин и доста други. През 1958 година на стола против него сяда публицист, който е считан за един от най-големите обществени критици. Висок, слаб, със стърчаща кестенява коса и изпито лице, той постепенно и умерено изяснява на Уолъс, че всичко антиутопично, което планува в своето творчество ще бъде осъществено и е отговорност на самите хора да предотвратят това. За 30 минути той разказва бъдещи проблеми, които в днешно време са към този момент действителност – свръхпопулацията, потреблението на технологията за ограничение на човешката независимост, пропагандата и всичките й способи, използването на медикаменти за надзор над хората, утежняването на бюрократичната машина. Със своята проницателност и посредством книгите си той се пробва да предизвести човечеството, че технологията няма полюси и категории „ положително “ и „ зло “, дали тя ще бъде употребена в позитивна или отрицателна тенденция, зависи единствено и само от хората, които я употребяват и че би трябвало да се подготвим за нейното развитите и взрив.

Четири години по-късно той към този момент не е сред живите. Отива си в същия ден, в който е погубен президента Кенеди. Смъртта му остава някак незабелязана, книгите му минават на задните редове в книжарниците, изпреварени по продажби от по-нови и по-популярни романи. Докато всичко това не се трансформира при започване на XXI в., когато най-известният му разказ „ Прекрасният нов свят “ не влиза в редица ранглисти, измежду които тези на „ Обзървър “ и BBC, като един от 100-те най-влиятелни романа на всички времена.

Олдъс Ленард Хъксли се ражда на 26 юли 1894 година в Годалминг, Англия в фамилията на Ленард Хъксли и Джулия Арнолд. Баща му е редактор на списание „ Корнхил “, а майка му основава интернат за девойки. Олдъс произлиза от интелектуални и научни семейства и по двете си кръвни линия. От страна на татко си той е потомък на известния академик и почитател на Дарвин – Томас Хъксли, един от първите откриватели, който твърди, че птиците произлизат от динозаврите. По майчина линия, Олдъс е потомък на известни литературоведи защото дядо му е литературния критик Томас Арнолд, а прачичо му е поетът Матю Арнолд. Близък другар на самата Джулия е Луис Карол. Олдъс има двама братя и една сестра като най-големият от тях – Джулиън, последва стъпките на дядо си и става прочут биолог и евгеник.

По-късно негови другари, а и някои литературоведи, настояват, че бремето на семействата, от които произлиза е било тежко както за самия Олдъс, по този начин и за останалите членове на фамилията. Родът Хъксли има дълга история обвързвана с клинична меланхолия на членовете на семейството, а самият „ Велик татко “, както са наричали биологът Томас Хъксли, очаквал от децата и внуците си да доближат върхове в интелектуален и професионален проект. Всички си спомнят Олдъс като безшумно и умерено дете, което обича да съзерцава живота към себе си. Също по този начин от дребен демонстрира интерес към рисуването и биологията. Още от дете се отличава от своите братя и сестра и демонстрира своя безсънен разум и естествена просветеност. Първоначално учи в учебно заведение Хилсайд, където в продължение на седем години му преподава личната му майка. Тя е извънредно ерудирана и спокойна преподавателка, която непрекъснато подтиква личните си деца и учениците си да четат допустимо най-вече. За страдание Джулия се разболява тежко от рак и умира през 1908 година В последното писмо до сина си Олдъс, което той носи със себе си до края на живота си, тя му написа „ Не съди прекомерно строго, повече бит “.

По това време Олдъс е 14-годишен юноша и към този момент учи в влиятелния лицей Итън. Мечтата му е да се занимава с просвета и да стане доктор. Отново ориста му сервира тежък залък. През 1911 година той се разболява от кератит, очно заболяване, което го оставя изцяло кьорав в продължение на две години. Макар по-късно той да съумява да възвърне част от зрението си, остава полусляп до края на живота си и чете със усложнение благодарение на лупа. Заболяването поставя край и на по този начин мечтаната литературна кариера, по тази причина Олдъс взема решение да запише британска литература. Трагедиите в фамилията не стопират, защото през 1914 година брат му Ноел се самоубива, вследствие от меланхолия, до момента в който се лекува в болница в Шотландия. По същото време, в същото здравно заведение лекува своите нерви и другият брат на Олдъс – Джулиън.

С експлоадирането на Първата международна война, Олдъс е заслепен и желае да се запише доброволец. Отхвърлен е от военната комисия, поради здравословните си проблеми. Докато трае войната той приключва колежа Итън с почести и оценки. За да може да се устоя самичък, той става учител по френски в същия лицей и е преподавател на бъдещия историк Стивън Рънсиман и бъдещия публицист – Ерик Блеър, по-късно прочут като Джордж Оруел. През годините си в Итън, Хъксли е част и от литературния кръг към лейди Отолайн Морел, в чието имение покрай Оксфорд, Олдъс среща писателите Вирджиния Улф, Литън Страчи, Клайв Бел и Д. Х. Лорънс. Там, с помощта на своя разсъдък и необятни знания, той се утвърждава като един от огромните мозъци на Англия, а другарството му с лейди Морел продължава през целия му живот. През 1916 година Хъксли разгласява първата си книга – алманах с лирика, озаглавен „ Пламтящо колело “. Френският романист Марсел Пруст прави оценка високо този дебют.

След края на Голямата война Хъксли среща Мария Нис, бежанка от Белгия, за която се дами през 1919 година Двамата имат едно дете, наследник на име Матю, който се ражда две години след сватбата. По-късно той следва стъпките на известните си родственици в научните среди и става одобрен епидемиолог и антрополог. Бракът сред Мария и Олдъс е извънредно здрав и благополучен. По-късно излиза наяве, че двамата са имали отворени взаимоотношения, защото тя е била лесбийка. Смята се, че Мария е ухажвала дами, които по-късно стават любовници и на двамата. Благодарение на тези открити връзки, Хъксли нито ревнува, нито страда от възприятие на владеене. Тези страсти също по този начин липсват в неговото творчество.

През първите години от брака си Хъксли работи като редактор в лондонското списание „ Атенеум “ и в същото време написа публикации и есета за „ Венити Феър “ и „ Воуг “. През 1921 година Олдъс разгласява първия си разказ – „ Имението „ Кроум “. Романът бележи триумф и Олдъс подписва с издателите контракт, съгласно който всяка година ще получава възнаграждение в размер на 500 паунда против задължението да написа разказ. През 20-те години по друго време семейство Хъксли живее както в Лондон, по този начин и в Европа, главно в Италия. Именно там, Олдъс се среща по-отблизо с режима на Мусолини и неговата битка против контрола на раждаемостта, с цел да могат да се „ създават “ повече бойци за родината. През този интервал Хъксли прави и по-далечни пътешествия към света като стига до Индия и Съединени американски щати. През 1928 година Олдъс разгласява първият си бестселър – „ Контрапунк “. Това е най-дългият му разказ и също е включен в разнообразни ранглисти за най-хубави англоезични творби. В него той разказва британската юноша след края на Първата международна война, когато те се отдават на хедонизъм, песимизъм, само че и губят част от моралните си устои. През идващите три години той написа редица есета, поеми и пиеси, само че не съумява да доближи нов книжовен връх.

Всичко това се трансформира през 1932 година, когато излиза антиутопичния му разказ „ Прекрасният нов свят “. Макар да я написва единствено за четири месеца, тази книга се счита за най-великото произведение на Хъксли. Самото заглавие е въодушевено от думите на Миранда в „ Бурята “ от Уилям Шекспир:

„ О, знамение! Колко

красиви същества! Ах, по какъв начин прелестни

били индивидите! И по какъв начин благополучен си

със тях, нов свят! “ 

Остроумен, нечовечен и провокативен, романът разказва една бъдеща действителност – Световната страна. Там обществото живее „ щастливо “ в един свръхтехнологичен свят, където възпроизводството към този момент е машинно и всеки се ражда с предначертана орис – била тя дали ще е от висшата прослойка на алфите или от подчинените им – ипсилони. Чувствата, пристрастеността, даже мисленето са оставени на назад във времето. Не съществува Бог, нито семейство или полезности, а всички поданици непрекъснато одобряват разнообразни типове наркотични субстанции. Там царува простата истина че „ Човек има вяра в нещата, тъй като е обучаван да има вяра в тях “. В рамките на това „ напълно “ общество съществува т.нар Резервоар, където хората живеят като в предишното, без технологии, отдадени на своите страсти и пристрастености.

„ Прекрасният нов свят “ е толкоз провокативен даже десетилетия по-късно, тъй като „ предсказва “ отрицателните последствия от развиването на технологиите, които лишават възпроизводството от индивида, основават „ виртуална действителност “, която да задоволява неговите усеща и стремежи, а развлекателната просвета го кара да не мисли за никакви проблеми. Самият Хъксли, години по-късно, в изявлението си с Майк Уолъс споделя, че това, което отличава неговия разказ от друга знакова антиутопична творба -„ 1984 “ е, че до момента в който Оруел предизвестява за тоталитаризъм натрапен посредством принуждение и боязън, то „ Прекрасният нов свят “ демонстрира по какъв начин хората могат да бъдат подчинени на тоталитарни хрумвания посредством агитация, опиати и технологии и че дори ще са щастливи в това свое иго. Когато излиза, „ Прекрасният нов свят “ получава както утвърждението, по този начин и рецензията на публиката. През годините той е забраняван в Ирландия, обособени щати на Съединени американски щати и в Индия.

В навечерието на Втората международна война, Хъксли емигрира в Америка дружно със фамилията си. Установяват се в Калифорния. Там той продължава да написа, само че също по този начин работи и като сценарист. Сред най-известните чу сюжети са тези на филмите „ Гордост и предубеждения “, (1940), „ Мадам Кюри “ (1943) и „ Джейн Еър “ (1944). През 50-те години Хъксли стартира да се интересува интензивно от психеделични субстанции като мескалин и LCD. През идващите години писателят ги използва в избрани дози и има вяра, че в случай че се одобряват с мярка са физически и ментално безвредни. Под въздействието им той написа книгите „ Дверите на усещането “ (1954) и „ Рай и Ад “ (1956). По това време умира и обичната му брачна половинка Мария, а през 1956 година Олдъс се дами наново за цигуларката Лаура Арчера.

През 1958 година Хъксли се „ завръща “ в „ Прекрасния нов свят “ като издава алманах с есета, засягащи проблеми като свърхпопулацията, заплахата от рекламите, проблемите с бюрокрацията и така нататък, с което цели да предизвести обществото, че неговите антиутопични възгледи е допустимо да се случат. Няколко години по-късно излиза последният му разказ – „ Островът “ (1962). Написването му лишава съвсем пет години и е плод на хрумвания, които писателят обмисля в продължение на близо двадесет години. За разлика от „ Прекрасният нов свят “, тук Хъксли демонстрира една „ добра химера “, в която опиатите се употребяват в позитивна тенденция и отварят съзнанието на индивида.

Здравето на писателя обаче последователно се утежнява и не закъснява диагнозата – рак на ларинкса. В последната фаза той към този момент не може да приказва. Олдъс насочва писмена молба до жена си – да му инжектира LCD, което тя прави на 22 ноември 1963 година Същият ден писателят издъхва.

За целия си живот той написа 47 художествени и документални книги, голям брой есета и поеми. Година преди да си отиде от този свят той получава премията на Британското кралско литературно общество. През десетилетията остава живо посланието му от романа „ Прекрасният нов свят “: „ Аз обаче не желая улеснения. Искам Бог, желая лирика, желая същински рискове, желая независимост, желая добрина. Искам грях. “