Пермакултура – какво е и защо е важна?
Пермакултурата – за какво е толкоз значима?
За нас е значимо да стартираме с това, че е създадена от австралийците Бил Молисън и Дейвид Холмгрен през 70-те години, пермакултурата се популяризира бързо по света. В началото терминът се оревежда като „ непрекъснато земеделие ”, само че може да значи и „ непрекъсната просвета ”.
Пермакултурата е етичен, теоретичен и сихронен дизайн на естествени системи, който подсигурява резистентност. Той цели да обезпечи обилие за бъдещето на човечеството, като му даде всички материали и храна, от които се нуждае на локално равнище. В същността си пермакултурата е взаимоотношение сред човек и природа.
Поради неустойчивите аграрни практики, които прилагаме сега, пермакултурата е и потвърдено решение, което може да ни избави от саморазрушителния път, по който сме тръгнали.
Какво е пермакултура?
Пермакултура значи да работиш в естетика с природата, а не против нея. Тя е локално произвеждане на всичко, от което се нуждае човек, в това число храна, заслон, гориво. Начинът, по който се употребява земята е тъкмо противоположен на монокултурите – признакът на разрушителното промишлено земеделие. Тя е поликултура, при която разнородни типове растения и животни си взаимодействат и подхранват взаимно.
Една пермакултурна градина има пет зони. Първата е най-използваната и е най-близо до жилището. В нея влизат зеленчукова градина и подправки, които се нуждаят от непрекъсната поддръжка. Втората зона също се нуждае от всекидневно наглеждане, само че не толкоз постоянно – в нея влизат плодните дръвчета и домашните птици. Третата зона се нуждае от по-рядко наглеждане и включва сезонни култури и животни, които могат да се хранят и сами. Четвъртата зона е източник на гориво и диворастящи храни. Петата зона е естествена природа и рядко се посещава.
„ Целта е да изградим системи, които са устойчиви от позиция на околната среда, само че и носят задоволително доходи, задоволителни за облекчаване на потребностите ни. Тези системи не се експлоатират и не се замърсяват и по тази причина са устойчиви в дълготраен проект ” – Бил Молисън
След като една пермакултурна градина стартира да действа пълноценно, кардинално няма потребност нищо да бъде внасяно извън в системата, тъй като тя задоволява изцяло всичките си потребности. Растенията и животните обезпечават храна за хората и животните, подхранват почвата и растения. Слънцето и водата се улавят по метод, които е най-благоприятен, и се употребяват за облекчаване на енергийните потребности на земята.
Съществуват три опорни точки: грижа за земята, грижа за хората и връщане на остатъка. Съществуват и 12 правилото на дизайна, които обезпечават насоки за създаването на неповторими пермакултурни системи.
„ Пермакултурата е просвета за дизайна. Тя е система, която задоволява всички потребности на човечеството по метод, който носи изгоди и за околната среда ” – Джоф Лоутън
Всяка сфера има равнища, като дървесни корони, шубраци, треви. Различните равнища включват и разнообразни сезонни, годишни или многогодишни растения. Всичко има многочислени изгоди, като да вземем за пример кокошките, които обезпечават яйца, натурален тор и разрохкване на почвата. Освен това всяко растение освен ни дава храна, само че и има своя роля в обогатяването на почвата, въздейства върху другите растения и обезпечава органически материал за червеите, които оказват помощ за образуването на компост.
Растенията се сеят на групи тъй че всяко едно да носи някакви изгоди на останалите. Към растенията могат да се отглеждат и подобаващи животни. Например една пермакултурна група може да включва растение, което оказва помощ за обогатяването на почвата с азот, растения, които притеглят опрашващи инсекти и други, които отблъскват вредителите, шубраци, които да се употребяват за мулчиране и растения, които главно дават храна или служат за естетични цели.
Важно е построяването на пермакултурна градина да бъде приспособено към локалните условия. Например градската среда си има своите ограничавания, главно откъм пространство, само че този минус може да бъде преодолян, посредством един добър дизайн. Различните видове климат, изключително неподходящите също съставляват предизвикателство, само че многочислените сполучливи планове потвърждават, че методологията, на която се основава пермакултурата, може да бъде приложена сполучливо на всички места, в това число в пустинята, в планините и при леден климат.
Защо пермакултурата е значима?
„ Макар че международните проблеми стават все по-сложни, решенията си остават поразително елементарни ” – Бил Молисън
Статистиките за равнищата на консумация са плашещи. Предполагаемите последствия от консуматорството и злоупотребата с естествени запаси са тежки, изключително имайки поради, че към този момент използваме 50% повече запаси в сравнение с може да ни даде Земята. Пермакултурата цели да позволи тези и други проблеми посредством развиването на модели, които подсигуряват, че човечествотоне единствено може да оцелее, само че и да процъфтява даже и в свят без нефт.
Пермакултурните градини могат да бъдат построени в дребни или огромни мащаби. Те доста елементарно могат да разрешат част от проблемите, в които се е забъркало човечеството, като да вземем за пример дефицита на здравословна, екологично чиста храна и вода и разрушителния дисбаланс, който сме предизвикали на Майката Земя и многочислените взаимосвързани и взаимозависими типове, които я населяват.
Един от многочислените образци е разрушителното въздействие на промишленото земеделие. То може и да е ускорило културната еволюция на човечеството, само че неговата необятна приложимост вреди на околната среда и води до спад на наличието на потребни субстанции в храните. То зависи напълно от твърдите горива за производството на торове и пестциди, както и за задвижването на машините, които обработват почвата, сеят и прибират реколтата. То убива организмите в почвата – бактериите, гъбичките, нематодитечленестоногите, земните червеи. То на процедура унищожава всички екосистеми.
Промишленото земеделие изисква и влагането на доста други външни запаси. Освен това то даже не служи за изхранването на локалното население. Заради договорите за свободна търговия, храната излишно пропътува хиляди километри преди да се озове на нечия маса, нормално не на човек, който има най-голяма потребност от нея. Промишленото земеделие просто би трябвало да остане в предишното, с цел да отстъпи място за една по-съзнателна и устойчива връзка сред човек и земя.
„ Съзнателно основани ландшафти, които наподобяват моделите и взаимовръзките, които се срещат в природата, като в същото време носят обилие от храни, фибри и сила за облекчаване на локалните потребности ” – Дейвид Холмгрен
Все повече хора схващат проблемите, пред които е изправена международната ни просвета. Много от тях се приготвят даа се отделят от все по-взаимозависимата международна стопанска система, цялостна с балони, подготвени всеки миг да се спукат. Всичко това може да ви се коства съкрушително, като че ли спе безпомощни и няма какво да създадем. Но не е по този начин. Всеки може да сътвори пермакултурна градина за себе си, за фамилията си, за общността си, без значение къде живее, стига да е подготвен малко да поизцапа ръцете си.
„ Всички международни проблеми могат да бъдат позволени в една градина ” – Джоф Лоутън
Снимка: https://beforeitsnews.com/
