Периодът от 2005 до 2012 година за Сърбия беше особен

Периодът от 2005 до 2012 година за Сърбия беше необикновен миг, белязан от близкото минало и на страната, и на района, и на връзките със съседите. Това беше миг, в който се преодоляваха доста насъбрани преживелици, доста отрицателни настройки, доста болежка, от които се появиха и доста очаквания, и трябваше да се отговори на вярата, която се беше появила и у сърбите, и у съседите, и у страните от някогашна Югославия. Това сподели в предаването " Метроном " на Радио " Фокус " дългогодишният дипломат в Белград Георги Димитров, който показа новата си книгата " Белградски преживелици “ в столичния книжовен клуб " Перото “.

 

Най-значимите събития през този интервал са процесите на раздробяване на някогашната Югославия и основаването на понятието " Западни Балкани “ – отделянето на Черна гора, което по думите му е минало много цивилизовано и умерено, и огромните земетресения към независимостта на Косово. " Това, което беше някогашна Югославия преди този момент, стана Западни Балкани с всичките последствия от това от позиция на тяхното консолидиране в районната и европейската настройка на сигурност, основаването на нови връзки сред тях, само че и на нови връзки сред България и Сърбия, тъй като трябваше да се трансформират доста институционални и нормативни връзки от предходни години, което не беше лесна задача, “ описа той.

 

Книгата " Белградски преживелици “ споделя за процеса на промени в Сърбия на стопанската система, на финансовата система, на обществената система и мястото и помощта на България за случването на тези процеси. " Твърдя, че ние направихме много, с цел да помогнем на промените в Сърбия и като търговия и съвместен продан, който набъбна тогава, и като български вложения в Сърбия и с даването на експертна помощ в техните интервали на предпочитание да се интегрират към Европа, “ сподели още дипломата, като съгласно него в Сърбия е имало огромен интерес измежду елементарните сръбски жители, измежду локалните управляващи и икономически камери от това да поддържат връзка с България.

 

Посланик Димитров описа още за работата си с българското малцинство в Сърбия, като я дефинира като доста плодородна и забавна, като за приобщаването към българската просвета и обичаи на българите в другите селища в Сърбия са проведени разнообразни мероприятия и визити на авторитетни българи, както и специфични учебни заведения за българчетата в тези региони. Специално внимание се обръща и на българите от Западните околности – един безпаричен регион, обичайно оставени от вниманието и на сръбската, и на българската страна. " Това, което не доближава там, са вложенията, грижата на бизнеса, работните места, висока е безработицата, обществените проблеми са огромни. Нещата бяха многопосочни от позиция на работата на посолството с многото проблеми по отварянето на български паралелки в локалните учебни заведения и организирането на църковни служби в българските църкви в тези места. “