Пергам – „учителят на Рим“
Пергам бил третият по величина град в античния свят след Рим и Александрия.
Той бил фамозен със своята превъзходна архитектура, с библиотеката си, която съперничела на Александрийската, с огромен музей на статуи, с научните си школи. Славел се и като най-големият тогавашен център за театрално изкуство.
Този превъзходен град се появил вследствие на прост обир. След гибелта на Александър Велики през 323 година прочие Хр., един от неговите военачалници – Лизимах, заграбил съвсем цялата му съкровищница, състояща се от безчет полезности, взети като плячка в Персеполис, Индия и Вавилон. За да опази съкровищата, Лизимах избрал подземията на дребната непристъпна цитадела Пергам, която била издигната върху високи скали. Там до ден-днешен са съхранени тунелите, изсечени в твърдия камък, където се пазели благосъстоянията на македонския цар.
След към 80 години, през 240 година прочие Хр., цар Атал I оповестил Пергам за без значение царство, само че за по-сигурно сключил съюз с Рим. Именно по негово време през 228 година прочие Хр. бил издигнат фамозният Олтар на Зевс в чест на успеха над галатите – който олтар през днешния ден се намира в Пергамския музей в Берлин.
Пергамското царство станало най-силното в Мала Азия, само че величието му било кратковременно. През 133 година прочие Хр. цар Атал ІІІ умрял бездетен и завещал царството си на римляните, предвиждайки, че те, по този начин или другояче, ще го завладеят.
Пергам се намира на 30 километра от средиземноморското крайбрежие, върху скали с височина 300 метра. С течение на времето скалите били превърнати в просторни тераси. Всъщност, гръцките архитекти построили три града един над различен, като ги свързали със стълби с пешеходни площадки и красиви двуетажни портици, сполучливо вписани в пейзажа.
В горния град, където бил административният квартал, имало агора – площад с храм на Дионис. На неговата горна площадка се издигал голям олтар на Зевс, както и храм на Атина Палада. Тук се намирала и библиотеката, а на самия връх – замък и просторен боеприпас. Малко под терасата имало огромен спектакъл.
В междинния град се издигал превъзходен „ гимназион “ – учебно заведение за младежи от знатни родове, издигнат на разнообразни равнища, свързани с необятни стълби и подземни преходи. Тук имало още храмове на Деметра и Хера.
Долният град се простирал на най-голяма повърхност, заобиколен от двуетажна колонада. В него се намирал комерсиалният център, както и жилищата на по-голямата част от 120-хилядното население.
Макет на античния Пергам. Уикипедия.
Пергам дължал благосъстоянието, триумфите и славата си освен на търговията, само че на първо място на плодородните земи в близост с житни ниви, лозя, маслинови градини и ферми за расови животни. Произвеждали се благовонни масла, ленени платове и златен брокат, както и самобитна „ хартия “ от скотски кожи, носеща името на града – пергамент; точно пергаментът по-късно се трансформирал в основата за писане на европейското Средновековие. Хората живеели богато. Те не били скъперници, а издигнали най-богатия олтар в гръцкия свят, отдаден на Зевс. Той представлявал висока квадратна платформа от бял мрамор. По трите му стени имало барелефи, а откъм четвъртата, западната, стълбище водело към площадка, оградена с колонада. Върху площадката имало мраморен олтар-жертвеник.
Барелефният фриз от Пергамския олтар изобразява „ гигантомахия “ – борбата на боговете с колосите. Фигурата на Зевс надминава другите по величина и мощ. Въоръжен с мълнии, висшият господ се бори по едно и също време с трима колоси. Гръмовержецът съкрушава враговете си и те умират в ужасна мъка. Олтарът е приет за извънредно произведение на изкуството. През ХІХ-ти век той бил пренесен в Германия и станал централната забележителност в специфичния Пергамски музей в Берлин.
Слава на града носела и фамозната му библиотека. В мраморните стени на прохладните зали имало ниши, облицовани с кедър. Те съдържали 200 хиляди свитъка с творения на гръцки философи и поети, творби на географи, свещени книги на персийски, египетски и еврейски жреци.
Ръководителят на Пергамската библиотека, ученият Кратес Малоски, пръв в света издигнал хипотезата, че Земята е кълбо; като считал, че върху него има 4 масива суша, разграничени с океани. Около 168-165 гг. прочие Хр., той направил голям глобус на Земята такава, каквато считал, че е.
В библиотеката имало доста ръкописи по медицина, тъй като Пергам бил считан за център на здравната просвета и лекуване. Местните поданици построили болница отвън стените на града и я украсили с дълбокосмислен надпис: „ В името на боговете, влизането на смъртта е неразрешено “.
През 133 година Пергам станал столица на римската провинция Азия, а римските наместници също не пестели пари за декорация на града. На Акропола бил издигнат великански храм на император Траян. Всяка от колоните му била 2 пъти по-висока от прилежащия храм на Атина. През ІІІ-ти в. на терасата на театъра бил издигнат храм в чест на император Каракала, който идвал да се лекува при фамозните пергамски лекари. Този храм е дребен, само че пък декориран със драгоценен пъстър мрамор. Римляните построили в Пергам още 2 театъра – за 25 и 35 хиляди фенове.
Но през 713 година този популярен град бил плячкосан и опустошен от арабите. Пергам, който по думите на историка Плиний Стари, бил „ учителят на Рим “, липсващ вечно.
