Поетични късмети на новогодишната баница
Перфектните домакини несъмнено към този момент са подготвени с шансовете за баницата, само че в никакъв случай не е късно в последния миг да промените тактиката и да заложите на нови, концептуални наричания за идната година. Вече сме давали хрумвания по какъв начин да изпъкнем с истински шансове, ползвайки, както и по какъв начин да впечатлим гостите с, а в този момент ще предложим още един вид за шансове, отдавайки се на лирика в новогодишната нощ.
Избрахме няколко заглавия на стихотворения от български създатели.
" Две хубави очи "
Две хубави очи. Душата на дете, в две хубави очи; — музика — лъчи...
Пейо Яворов е непостижим в любовните лирики. Поетът, написал епични произведения като " Нощ ", " Две души " и " Песента на индивида ", би бил превъзходен текстописец, в случай че живееше в днешни времена. С този шанс насочваме благопожелание за " две хубави очи ", които постоянно да ви гледат с обич.
" Доброта "
" Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава желая сън да подаря
на всекиго. И свойта любов цяла
да счупя на късчета от стъкло,
да пръсна и положителни ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбълце,
да вардя свойта загадка, че пребивавам! "
Не инцидентно Петя Дубарова е наричана " зорницата на българската лирика ", тъй като нейните думи слагат началото на нещо в действителност хубаво и ярко. С този шанс и вие можете да поставите началото на Новата година с благопожелание за един по-добър и по-искрен свят, изпълнен с " добрина ".
" В света "
" Аз вдишвам, чувам, веселя се, пребивавам.
Безмълвно се оглеждам във света "
написа Александър Вутимски. Творчеството на напусналия ни рано стихотворец построява света на огромния град, цялостен със самотници и скитници. Но от време на време точно в самотата, можем да забележим живота и да му се радваме. С този шанс ви желаем да цените и да се наслаждавате на всеки миг от новата година, каквото и да ви донесе тя.
" Да бъде ден "
" един блян, фантазия една
гори и се топи в душите
и през сълзи и кървясъл терор,
през ужаса на мрак леден
размирен зов гърми навсякъде:
«Да бъде ден! Да бъде ден!,
написа Христо Смирненскипрез 1922 година С това благопожелание в новогодишната баница завещаваме на оня, който го изтегли, постоянно да вижда деня даже в най-черната нощ.
" Зелените поля на Венеция "
В едно от не чак толкоз известните произведения на Георги Господинов, писателят написа:
" тук малко ми е мъчително за Венеция
извадена със вилица от чашата
и просната да съхне измежду зелените
квадрати на покривката
зелените поля на моя дом ".
С този шанс желаем постоянно да намирате дома си, даже в най-далечните места на света и съзнанието.
" Август "
" Трябва най-накрая аз да узная
по какъв начин ще пребивавам с тоя друмник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето. ",
написа големият актуален стихотворец Борис Христов. Познаваме го с мрака, който излива в невероятна поетична форма от къщата си в Лещен, където води монашески метод на живот. С шанса " Август " желаем постоянно лято и мирис на късни рози и гроздов мирис.
" Към себе си "
Първата строфа на стихотворението на Дамян Дамянов е доста известна и има за какво:
" Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на тъгата
си направи самичък стълба и излез "
Концепцията за светлината в дъното на тунела и за вярата, че човек държи ориста си в личните си ръце е съвършен " шанс ". Който го изтегли, да има поради, че и след най-черната нощ идва заран. И че от време на време би трябвало като барон Мюнхаузен сами да се издърпаме за косата и да излезем на ярко.
Поезията постоянно е била изкуството, което съставлява най-пряк път сред създателя и читателя. Ако желаете да посрещнете Нова година с по-различни шансове от " Забрави за всеки грях, отдай се на безумен смях ", пробвайте да извадите шансове от сърцето на българската лирика, в която постоянно може да намерите светлина и разтуха.
Честита Нова година!
Избрахме няколко заглавия на стихотворения от български създатели.
" Две хубави очи "
Две хубави очи. Душата на дете, в две хубави очи; — музика — лъчи...
Пейо Яворов е непостижим в любовните лирики. Поетът, написал епични произведения като " Нощ ", " Две души " и " Песента на индивида ", би бил превъзходен текстописец, в случай че живееше в днешни времена. С този шанс насочваме благопожелание за " две хубави очи ", които постоянно да ви гледат с обич.
" Доброта "
" Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава желая сън да подаря
на всекиго. И свойта любов цяла
да счупя на късчета от стъкло,
да пръсна и положителни ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбълце,
да вардя свойта загадка, че пребивавам! "
Не инцидентно Петя Дубарова е наричана " зорницата на българската лирика ", тъй като нейните думи слагат началото на нещо в действителност хубаво и ярко. С този шанс и вие можете да поставите началото на Новата година с благопожелание за един по-добър и по-искрен свят, изпълнен с " добрина ".
" В света "
" Аз вдишвам, чувам, веселя се, пребивавам.
Безмълвно се оглеждам във света "
написа Александър Вутимски. Творчеството на напусналия ни рано стихотворец построява света на огромния град, цялостен със самотници и скитници. Но от време на време точно в самотата, можем да забележим живота и да му се радваме. С този шанс ви желаем да цените и да се наслаждавате на всеки миг от новата година, каквото и да ви донесе тя.
" Да бъде ден "
" един блян, фантазия една
гори и се топи в душите
и през сълзи и кървясъл терор,
през ужаса на мрак леден
размирен зов гърми навсякъде:
«Да бъде ден! Да бъде ден!,
написа Христо Смирненскипрез 1922 година С това благопожелание в новогодишната баница завещаваме на оня, който го изтегли, постоянно да вижда деня даже в най-черната нощ.
" Зелените поля на Венеция "
В едно от не чак толкоз известните произведения на Георги Господинов, писателят написа:
" тук малко ми е мъчително за Венеция
извадена със вилица от чашата
и просната да съхне измежду зелените
квадрати на покривката
зелените поля на моя дом ".
С този шанс желаем постоянно да намирате дома си, даже в най-далечните места на света и съзнанието.
" Август "
" Трябва най-накрая аз да узная
по какъв начин ще пребивавам с тоя друмник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето. ",
написа големият актуален стихотворец Борис Христов. Познаваме го с мрака, който излива в невероятна поетична форма от къщата си в Лещен, където води монашески метод на живот. С шанса " Август " желаем постоянно лято и мирис на късни рози и гроздов мирис.
" Към себе си "
Първата строфа на стихотворението на Дамян Дамянов е доста известна и има за какво:
" Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на тъгата
си направи самичък стълба и излез "
Концепцията за светлината в дъното на тунела и за вярата, че човек държи ориста си в личните си ръце е съвършен " шанс ". Който го изтегли, да има поради, че и след най-черната нощ идва заран. И че от време на време би трябвало като барон Мюнхаузен сами да се издърпаме за косата и да излезем на ярко.
Поезията постоянно е била изкуството, което съставлява най-пряк път сред създателя и читателя. Ако желаете да посрещнете Нова година с по-различни шансове от " Забрави за всеки грях, отдай се на безумен смях ", пробвайте да извадите шансове от сърцето на българската лирика, в която постоянно може да намерите светлина и разтуха.
Честита Нова година!
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




