Говорене на каталунски в Европа
„ Езикът е душата на една страна и заслужава извънредно огромно внимание “, споделя каталунската писателка Мерсе Родореда. Тя сподели това с цялата си обич към каталунския език, който е в основата на нашата страна – Каталуния, и ни дава мощ и единодушие. Език, който ни дефинира като европейци, както и всички останали романски езици. Език, който е на хиляди години, който способства за обогатяването на културното и езиковото разнообразие на Европа и който надалеч не е малцинствен език, а изцяло резервира своята жизнеспособност и е един от 15-те най-разпространени публични езици на континента.
Каталунският език, както и всички други езици, заслужава изключително внимание. Защитата, популяризирането и цялостното нормализиране на езика са безспорни цели за държавното управление на Каталуния. Ето за какво от години призоваваме за това, което Съветът по общи въпроси на Европейския съюз ще разисква на 19 септември: каталунският език да стане формален език на Европейския съюз – решение, което 27-те държави-членки би трябвало да одобряват с единогласие.
За Европа и за каталунското общество това е чудесна опция да се поправи сериозната историческа особеност за милиони европейски жители, чиито езикови права и до през днешния ден не са обезпечени при равни условия с тези на голямото болшинство европейски жители.
В Каталуния сме наясно, че в някои елементи на Европа на тази опция може да се гледа с съмнение. Но каталунците не желаят особено отношение, а просто езиково тъждество. Ние сме Европа и имаме вяра в нея. Нашето предпочитание е единствено да можем да поддържаме връзка с Европа, както вършат съвсем всички наши съграждани, на личния си език.
В продължение на епохи в Каталуния страдаме от отхвърлящия всичко друго испански шовинизъм, който употребява всички държавни принадлежности, с цел да маргинализира останалите исторически езици. По време на диктатурата на Франко, каталунският език беше неразрешен и преследван като още едно средство за угнетяване на разликите. Дори през днешния ден към момента има избрани испански партии, които се пробват да попречат на цялостното нормализиране на нашите езици. Възприемат същото отношение, което е в прорез с равенството, многоезичието и разнообразието, което е породило толкоз доста спорове както в Испания, по този начин и в Европа и което е надалеч от полезностите, които Съюзът съставлява. В Каталуния и в Европа желаеме да предотвратим разпространяването на сходни изключващи настройки.
Някои се базират на икономическите проблеми, свързани с признаването на нови езици. Вярваме, че отбраната на правата на жителите не трябва да зависи от стопански полемики, само че въпреки всичко си коства да се напомни, че годишните институционални разноски за преводи са единствено 0,2 % от бюджета на Общността и че новите технологии биха могли доста да понижат разноските през идващите години. Освен това държавното управление на Каталуния е готово да работи с европейските институции за изследване на механизмите за превъзмогване на всички спънки.
Други пък оферират да се вкара ограничаване за приемането на нови публични езици. Това е противоречиво, защото едно от условията за влизане в клуба на формалните езици на Европейския съюз е те да са публични в дадена държава-членка. Днес в Европа има единствено 5 езика, които към момента не са публични в Европейския съюз, макар че са публични в своята държава-членка. Каталунският е един от тях, макар че е изцяло формален в няколко територии на испанската страна и е доста по-разпространен от огромен брой езици, които към този момент имат формален статут в европейските институции.
И не на последно място, знаем, че има съмнения, подбудени от неправилното разбиране, че това искане е от испанското държавно управление, което понастоящем ръководи Съвета, и че то е подбудено от актуалната обстановка, в миг на политическа неизясненост в Испания, след парламентарните избори и до момента в който към момента се водят договаряния за сформиране на ново държавно управление. Това безусловно не дава отговор на истината.
Искането каталунският език да бъде приет за формален в европейските институции е ангажимент, който държавното управление на Каталуния пое за първи път преди повече от година по време на договарянията сред държавните управления на Испания и Каталуния за разрешаване на спора им за суверенитет. Но желанието да можем да приказваме на нашия език в Европа е отдавнашно искане, учредено на надълбоко проевропейското предопределение на каталунското общество и прието в нашия Устав на автономност.
На 19 септември Съветът по общи въпроси на Европейския съюз няма да разисква преизбирането на Педро Санчес за министър-председател на Испания. Съветът няма пълномощия, а и не е негова роля да прави това. Той ще разиска признаването на езиковите права на 10 милиона европейски жители. И това би трябвало да бъде единственият акцент, от който да се управлява решението. Залогът е задължението на Европейския съюз към свободата, равенството и многоезичието, както и към девиза, който ни сплотява: „ Единни в многообразието “.
Каталунците не желаят да бъдат изключение в Европа. Нашата молба е да не бъдем такова.
