Пентагонът заяви, че цената на войната с Иран е нараснала

Пентагонът съобщи, че цената на войната с Иран е повишена до 29 милиарда $, което е с към 4 милиарда $ повече спрямо оценката, предоставена преди две седмици.
Актуализираната оценка идва на фона на възходящите опасения на американските законодатели по отношение на цената на войната и нейното влияние върху намаляващите оръжейни ресурси на Съединени американски щати, оповестява АР.
Голяма част от сумата е отишла за замяна на муниции и ремонт на съоръжение. Според контрольора на Пентагона Джей Хърст, оценката не регистрира разноските за ремонт или възобновяване на развалени американски военни обекти в района.
Министърът на защитата Пийт Хегсет още веднъж се сблъска с рецензии във вторник от законодатели в Конгреса по отношение на намаляващите оръжейни ресурси на Съединени американски щати, възходящата цена на войната и крайната цел на президента Доналд Тръмп.
Въпреки че Хегсет смекчи тона си в съпоставяне със сесията предишния месец, където получи сходни рецензии, беше удивително, че ръководителят на Пентагона получи доста по-голяма опозиция от личната си Републиканска партия този път.
Хегсет отхвърли изказванията, че Вашингтон изчерпва запасите си от оръжия: " Не съм удовлетворен от характерността, че боеприпасите се изчерпват на обществен конгрес. Това не е правилно ".
В същото време министърът на защитата съобщи пред законодателите от Камарата на представителите и Сената, отговарящи за разноските за защита, че администрацията на Тръмп работи за увеличение на производството на оръжия.
Хегсет също по този начин се сблъска с въпроси по отношение на предлагането на администрацията за боен бюджет за 2027 година, както и по отношение на въздействието на войната върху военното финансиране.
Републиканският представител от Калифорния Кен Калвърт, ръководител на подкомисията на Камарата на представителите, сложи под въпрос дали войната с Иран може да отслабва дълготрайната подготвеност на Вашингтон.
На въпрос за възможен проект за преустановяване на войната – старания, които до момента не съумяват да получат поддръжка в Конгреса – Хегсет сподели, че Вашингтон има " проект за ескалация, в случай че е належащо “.
" Имаме проект за ретроградиране, в случай че е належащо. Имаме проект за прекачване на активи “, добави Хегсет, без да дава повече детайлности.
По време на четиричасовото чуване министърът на защитата се сблъска и с отрицателни реакции по отношение на обтегнатите връзки на Вашингтон с дългогодишни съдружници.
" Струва ми се, че доста европейски страни считат, че понижаваме въздействието си там, че те са някак си сами. И някак си американското водачество не е от значително значение за бъдещето на НАТО “, сподели сенаторът от Кентъки Мич Макконъл пред Хегсет.
" Бих споделил, че сигурно е от значително значение за нас да продължим да бъдем водач “, добави Макконъл, описвайки НАТО като " най-важния боен съюз в международната история “.
Отношенията сред Тръмп и НАТО се утежниха, откакто страните членки отхвърлиха апелите да оказват помощ на него и на израелския министър председател Бенямин Нетаняху за възобновяване на сигурността на Ормузкия пролив, откакто те започнаха удари против Иран през февруари.
Лидерите на Обединеното кралство, Германия, Франция, както и финландският президент Александър Стуб изрично отхвърлиха да се притекат на помощ на Тръмп, заявявайки, че НАТО е защитителен съюз и че не са задължени да вземат участие в нападателна война.
САЩ и Иран остават в спор в Ормузкия пролив, през който нормално се транспортира почти една пета от международния нефт и газ. Затварянето на водния път раздруса международните пазари, като увеличи цените на силата и ускори опасенията от дефицит на доставки.