Пенсионният модел в България през последните години стана все по-зависим

Пенсионният модел в България през последните години стана все по-зависим от налозите, поради което може да се наложи смяна в данъчната система на страната, която да го поддържа. Това предвижда някогашният финансов министър Владислав Горанов по време на конгрес в София, на който се обсъждаха възможни промени в пенсионния модел в България.

Въпросът за пенсионния модел към този момент не е дали би трябвало да бъде подпомаган, или не. Той е към този момент част от цялостната фискална политика, в това число и от данъчната политика. Има риск поради него скоро да се разяснява и данъчният модел на България “, съобщи Горанов.

Той изясни, че направените през последните години промени в пенсионната система – в това число неколкократното нарастване на пенсиите единствено в границите на една година – са нарушили салдото и справедливостта сред трите стълба, а частните пенсионни сдружения няма по какъв начин да се конкурират с държавните пенсии. „ Предизвикателствата пред втори и трети дирек ще нарастват. Направеното вътрешно преструктуриране на пенсионната формула с политически решения след 2020 година в допълнение наруши опцията тези два стълба да се състезават с първия “, сподели Горанов.

В разходната част на държавното публично обезпечаване има доста неравенства, които могат да бъдат решени, само че изискват политическа воля. Нито една партия през днешния ден не е склонна да „ похарчи “ и един гласоподавател за нещо свястно “, счита някогашният министър.
Еврозоната не е панацея
Горанов предизвести, че идното присъединение на България към еврозоната не е панацея и че няма вълшебен да позволи провокациите пред системата.

Присъединяването към еврозоната няма да реши нито един от проблемите на пенсионната система, която е извънредно подвластна от фиска и от страната “, сподели Горанов.

Николай Василев, финансист и някогашен министър на стопанската система, изрази сходно мнение, като акцентира, че пенсиите би трябвало да се подвигат, само че по резистентен метод.

Пенсиите да се подвигат, само че тези разноски да се създават от стопанската система, а не бъдещите генерации да ги заплащат посредством дефицитите и задълженията, които осъществяваме и налозите, които чакам да ни вдигнат примерно от идната година “, разяснява Василев. 

Той подсети, че пенсиите не са нереално разбиране, а са резултат от осигурителните вноски. По думите му за последните 25 години разноските за пенсии са нарастнали 10 пъти, като през идната 2026 година се чака да доближат 11.5% от Брутният вътрешен продукт, откакто през 2020 година те за пръв път минаха границата от 10%, а междинният им дял от Брутният вътрешен продукт за интервала от 2000 година до момента е 8.6%.

Демографията е злополука, разноските за пенсии като % от Брутният вътрешен продукт порастват безпределно, дефицитът на Национален осигурителен институт е злополука, минималната пенсия е прекомерно висока, а половината от разноските на Национален осигурителен институт се финансират от държавния бюджет “, добави Василев.

Според него, България е влезнала в „ доста неверна фаза на обществото “, в която всяка година ще се натрупат големи дефицити, а този през 2025 година може да стане 4%. „ Като пристигна време да се пенсионираме, може би няма да има пари за пенсии “, добави някогашният стопански министър.
пенсионна промяна пенсионна система пенсионни сдружения пенсионни фондове частни пенсионни фондове Владислав Горанов Николай Василев пенсионен модел