Пенсионната система вече е отчела намаляването на населението до 2070

Пенсионната система към този момент е отчела намаляването на популацията до 2070 година и главният проблем е дефицитът Тази година е основна за смяна в изборните описи и правила Образованието като цяло знае какво става с популацията, като се изключи отпадналите деца
Предварителната оценка на Национален статистически институт, че популацията на България се е свило за 10 години с над 800 хиляди души до 6.5 милиона, поражда първосигнални терзания - по какъв начин това ще се отрази на основни системи. Основните въпроси са за пенсионната, просветителната и изборната системи. 1. Пенсиите

Ако броят на хората понижава и все по-малка част от тях са работещи, логиката повелява, че издръжката на пенсионерите ще коства от ден на ден като дял от бюджета и от Брутният вътрешен продукт.

Проблем в действителност има и той е огромен и систематичен, а упованията са в идващите десетилетия да се задълбочава. Само че за него се знае от години и новите данни единствено демонстрират, че неприятните демографски процеси се развиват малко по-бързо от плановете. Последният актюерски отчет на Национален осигурителен институт от 2019 година (институцията изготвя такива на всеки три години) залага, че популацията на България през 2021 година ще е 6.87 млн. души и ще спадне до равнища към 6.5 млн. през 2026-2027 година
Реклама
Така че данните от преброяването демонстрират, че действителната картина се движи с към 300 хиляди души и към пет години изпреварващо. Това може да се отдаде главно на емиграция към по-развити страни в Европейски Съюз, а също и на коронавирус.
Системата не зависи от това какъв брой население има, а каква е структурата му
Всъщност главният проблем за устойчивостта на пенсионната система не е какъв брой е популацията (все отново има и доста по-малки страни от България), а каква е структурата му. Тук има и отчасти позитивна вест от преброяването - децата и младежите са намалели много под предстоящото.

Данните на Национален статистически институт демонстрират 1.034 млн. души на възраст под 17 години, до момента в който в допусканията на актюерите на Национален осигурителен институт (тя употребява диапазон 0-20, а не 0-17 г.) те са с 40 хиляди по-малко през 2021 година и с над 100 хиляди по-малко през 2026-2027 година Това значи, че в случай че те останат да живеят в страната, в идващите години притокът на работна мощ ще е по-силен и надлежно натискът върху пенсионната система - малко по-слаб.

Така че, Числото 6.5 милиона българи не е чак толкоз плашещо
Реклама
и само може малко да измести така и така отрицателните трендове в графиките на плановете на Национален осигурителен институт за устойчивостта на пенсионната система. Тази система и в този момент работи на недостиг - приходите от осигуровки се допълват с трансфер от бюджета (почти 5.7 милиарда лева през предходната година и то без да се броят парите за коронавирус добавките, за които бяха отпуснати още 1.7 милиарда лева.). И той се чака да пораства в номинално изражение непрекъснато - най-малкото от началото на тази година пенсиите бяха преизчислени и увеличени приблизително с 12.5%, за което са нужни към 2 милиарда лева повече на година.

Като дял от Брутният вътрешен продукт дефицитът на държавното публично обезпечаване би трябвало краткотрайно да се свие леко в идващите години, поради повишаващата се възраст на пенсиониране, само че след 2040 година още веднъж да набъбне и да стигне до равнища покрай 5%, а общо разноските за пенсии - да надвишават 10% от Брутният вътрешен продукт. Лошото в тази система е

че тежестта за издръжката на системата ще става все по-голяма, само че пенсиите няма да станат по-адекватни. Ако в този момент междинната пенсия е над 40% от междинния застрахователен приход в страната упованието е този така наречен коефициент на заменяне да спадне до 35%.

А даже и при старите планове на Национален осигурителен институт съотношението на пенсионери към обезпечени (коефициент на зависимост) се планува да се утежнява непрекъснато. От 71-73% в края на предишното десетилетие доближава равнища към 89% през 2060-2070 година
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Ритейл 2 Политика 3 Промишленост 1 Ритейл 2 Политика 3 Икономика 1 Ритейл 2 Отбрана 3 Промишленост Реклама
Накратко, новите данни на Национален статистически институт, които евентуално ще залегнат в идващия актюерски отчет евентуално ще влошат още малко картината, без да я трансформират значително. А може да имат и позитивен резултат - в случай че насочат вниманието към това Какво може да се направи

Предвидимо няма една мярка, която с магическа пръчица да реши проблемите. Едно явно решение е да се вдигне възрастта за пенсиониране. Това отсрочва началото на погашение на пенсии и по този начин свива недостига на Държавното публично обезпечаване (ДОО), а също по този начин компенсира и растящата дълготрайност на живота, която удължава периода на погашение.

Проблемът е, че това към този момент се прави и е включено в плановете на Национален осигурителен институт. По график всяка година възрастта за дамите се повишава с по два месеца, а за мъжете - с по един и по този начин през 2029 те би трябвало да доближат надлежно 63 и 65 години. А по-късно възрастта за дамите би трябвало да продължи да наваксва и също да доближи 65 години през 2037 година

Друг вероятен ход е да се понижат вариантите за ранно пенсиониране. " Не може толкоз доста хора да се пенсионират рано, като тези в армията и полицията. Защото те по-късно не престават да работят. 5 хиляди работещи в МО са пенсионери. И те получават по едно и също време пенсия, заплата и обезщение. Нямаме хора, не можем да си позволим да ги пенсионираме рано ", изяснява Георги Ангелов от институт " Отворено общество ".
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване