Какво е реалното състояние на българската пенсионна система?
Пенсионната система на България е измежду най-чувствителните и експлоатирани тематики в обществения и политическия диспути. Често тя се употребява като комфортен инструмент за манипулиране на публичното мнение и прекачване на виновност за бюджетния недостиг сред разнообразни политически групи.
Проблемите обаче са сложни: демографска рецесия, застаряващо население, неофициална претовареност и непрестанно растящи разноски за пенсии.
Допълнителен напън върху системата оказва и годишното осъвременяване на пенсиите по така наречен „ швейцарско предписание “, което като се изключи че не се съблюдава тъкмо, постоянно се и видоизменя.
За сериозността на обстановката предизвести и Националният застрахователен институт (НОИ) в своя нашумял Актюерски отчет за 2024 година
В него Институтът показва, че
„ при опазване на настоящото законодателство, финансовият напън върху устойчивостта на държавната пенсионна система ще е най-силен през идващото десетилетие. “
Тогава и разноските за пенсии, и прехвърлянето от държавния бюджет за покриване на дефицита от средства, измерени като дял от Брутният вътрешен продукт, ще са най-големи. Близо 50% от общите разноски на ДОО ще бъдат финансирани с прехвърляния от държавния бюджет, вместо от личните доходи на системата, написа в отчета.
Проверка на Economic.bg в данните на Национален осигурителен институт обаче сподели, че моментът, в който прехвърлянето от бюджета покрива 50% от разноските за пенсии, към този момент е настъпил.
Прогноза на Национален осигурителен институт за повишаване на прехвърлянето от държавния бюджет към този за пенсии в интервала 2023-2070 година
Какво демонстрират числата
Данните за осъществяването на бюджета на държавното публично обезпечаване (ДОО) за интервала 2019 – 2024 година сочат гладко повишаване на разноските за пенсии.
Таблицата демонстрира, че единствено за интервал от 5 години разноските за пенсии нарастват повече от два пъти – от 9.8 милиарда лева до 21.6 милиарда лева Трансферът от държавния бюджет към този на ДОО пък нараства тройно – от 3.6 милиарда лева на 10.9 милиарда лева
Логично, това усилва и каузи в общите разноски, който този трансфер има.
Възможните разновидности за справяне
Варианти за справяне с дефицита на пари за пенсии има.
Най-очевидният от тях е да се усилят осигурителните вноски на работещите – нещо, което към този момент е заложено в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2025 – 2028 година въпреки заявеното желание на кабинета на премиера Росен Желязков да не покачва налози. В документа е написано, че следва нарастване на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии “ на два стадия:
От 1 януари 2027 година – вноската се усилва с 1 процентен пункт;От 1 януари 2028 година – вноската се усилва с 2 процентни пункта.
Бизнесът вижда друга опция в мултифондовата пенсионна система, чийто главен план е насъбраните спестявания за втора и трета пенсия да могат да се влагат в разнообразни фондове, с друг риск. Така ще се направи разделяне между сегашните 20-годишни младежи, които са при започване на кариерата си и имат най-малко 40-годишен небосвод пред себе си, затова може да поемат по-висок риск, и по-възрастната част от популацията, която наближава пенсиониране и е по-подходящо да влага в закостенял фонд.
Прочетете ощеМултифондовете са късмет за затъващата пенсионна система на БългарияМултифондовете са късмет за „ отпушване “ на пенсионната система в България
В собствен разбор Economic.bg прегледа и други разновидности за справяне с недостига в Национален осигурителен институт, в това число унищожаване на някои фондове от системата на Института заради техния обществен или осигурителен темперамент. Примери за такива са фонд „ Общо заболяване и майчинство “ или обществените пенсии, които не са свързани с трудова активност и е по-логично да са част от бюджета за обществено подкрепяне.
Предстои в края на годината държавното управление да завърши с правенето на пътна карта за рационализиране на пенсионната система на България. Тя ще покаже има ли нужда от покачване на вноските или на пенсионната възраст в страната.
държавен бюджет бюджет на ДОО държавно публично обезпечаване погашение на пенсии пенсионна система пенсии разпределяне на пенсии
Проблемите обаче са сложни: демографска рецесия, застаряващо население, неофициална претовареност и непрестанно растящи разноски за пенсии.
Допълнителен напън върху системата оказва и годишното осъвременяване на пенсиите по така наречен „ швейцарско предписание “, което като се изключи че не се съблюдава тъкмо, постоянно се и видоизменя.
За сериозността на обстановката предизвести и Националният застрахователен институт (НОИ) в своя нашумял Актюерски отчет за 2024 година
В него Институтът показва, че
„ при опазване на настоящото законодателство, финансовият напън върху устойчивостта на държавната пенсионна система ще е най-силен през идващото десетилетие. “
Тогава и разноските за пенсии, и прехвърлянето от държавния бюджет за покриване на дефицита от средства, измерени като дял от Брутният вътрешен продукт, ще са най-големи. Близо 50% от общите разноски на ДОО ще бъдат финансирани с прехвърляния от държавния бюджет, вместо от личните доходи на системата, написа в отчета.
Проверка на Economic.bg в данните на Национален осигурителен институт обаче сподели, че моментът, в който прехвърлянето от бюджета покрива 50% от разноските за пенсии, към този момент е настъпил.
Прогноза на Национален осигурителен институт за повишаване на прехвърлянето от държавния бюджет към този за пенсии в интервала 2023-2070 година
Какво демонстрират числата
Данните за осъществяването на бюджета на държавното публично обезпечаване (ДОО) за интервала 2019 – 2024 година сочат гладко повишаване на разноските за пенсии.
Таблицата демонстрира, че единствено за интервал от 5 години разноските за пенсии нарастват повече от два пъти – от 9.8 милиарда лева до 21.6 милиарда лева Трансферът от държавния бюджет към този на ДОО пък нараства тройно – от 3.6 милиарда лева на 10.9 милиарда лева
Логично, това усилва и каузи в общите разноски, който този трансфер има.
Възможните разновидности за справяне
Варианти за справяне с дефицита на пари за пенсии има.
Най-очевидният от тях е да се усилят осигурителните вноски на работещите – нещо, което към този момент е заложено в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2025 – 2028 година въпреки заявеното желание на кабинета на премиера Росен Желязков да не покачва налози. В документа е написано, че следва нарастване на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии “ на два стадия:
От 1 януари 2027 година – вноската се усилва с 1 процентен пункт;От 1 януари 2028 година – вноската се усилва с 2 процентни пункта.
Бизнесът вижда друга опция в мултифондовата пенсионна система, чийто главен план е насъбраните спестявания за втора и трета пенсия да могат да се влагат в разнообразни фондове, с друг риск. Така ще се направи разделяне между сегашните 20-годишни младежи, които са при започване на кариерата си и имат най-малко 40-годишен небосвод пред себе си, затова може да поемат по-висок риск, и по-възрастната част от популацията, която наближава пенсиониране и е по-подходящо да влага в закостенял фонд.
Прочетете ощеМултифондовете са късмет за затъващата пенсионна система на БългарияМултифондовете са късмет за „ отпушване “ на пенсионната система в България
В собствен разбор Economic.bg прегледа и други разновидности за справяне с недостига в Национален осигурителен институт, в това число унищожаване на някои фондове от системата на Института заради техния обществен или осигурителен темперамент. Примери за такива са фонд „ Общо заболяване и майчинство “ или обществените пенсии, които не са свързани с трудова активност и е по-логично да са част от бюджета за обществено подкрепяне.
Предстои в края на годината държавното управление да завърши с правенето на пътна карта за рационализиране на пенсионната система на България. Тя ще покаже има ли нужда от покачване на вноските или на пенсионната възраст в страната.
държавен бюджет бюджет на ДОО държавно публично обезпечаване погашение на пенсии пенсионна система пенсии разпределяне на пенсии
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ