На дъното сме: Над 16 хил. евро годишно срещу само 3 600 евро на пенсионер
Пенсионната карта на Европа през 2025 година е разцепена като континента от XIX век — Западът богати, Изтокът работлив, само че безпаричен. Разликите в приходите след пенсиониране към този момент не са просто функционалност на икономическото развиване, а на зрелостта на финансовите пазари, културата на икономисване и способността на страните да мислят дълготрайно. Новите данни от Eurostat, OECD и Pension Adequacy Report 2024 очертават тревожна действителност: въпреки Европа като цяло да застарява, единствено дребна част от нея старее почтено.
Средната годишна пенсия в Европейски Съюз възлиза на 16 138 евро (около 1 345 евро месечно), само че под тази междинна стойност се крие бездна. В Люксембург пенсионерите получават над 31 000 евро годишно, в Нидерландия и Дания — над 30 000 евро, до момента в който в България сумата е 3 611 евро — почти десет пъти по-малко. Това не е просто икономическа статистика; това е измерение на обществената непоклатимост и човешкото достолепие.
България е на дъното на Европейски Съюз по мярка на пенсиите , като единствено няколко балкански страни отвън Съюза (като Албания, Босна и Херцеговина и Сърбия) демонстрират по-ниски стойности. Разликата се резервира даже след промяна по покупателна дарба (PPS), при която България още веднъж е в долния край — около 7 000 PPS годишно, до момента в който в Австрия е 21 162 PPS, а в Нидерландия над 20 000 PPS. Това значи, че даже и след отчитане на по-ниските цени у нас, действителната покупателна дарба на пенсионерите е едвам една трета от тази на западноевропейците.
Причината е систематична. България разчита главно на първия дирек - държавното публично обезпечаване. В момента около 70% от приходите на пенсионерите идват от Национален осигурителен институт, а едва 30% от работещите участват интензивно в спомагателни пенсионни схеми. В Нидерландия този дял е над 90%, в Германия - 65%, а във Франция - 42%. Резултатът е явен: страните с най-високо присъединяване в доброволни фондове обезпечават и най-висока финансова самостоятелност в третата възраст.
Българската пенсионна система стои на нестабилна демографска основа . През 1990 година съотношението работещи към пенсионери беше 3:1. Днес то е 1,6:1, а до 2035 година се чака да падне под 1,4, написа money.bg. За съпоставяне, в Германия то е 2,8:1, а в Дания — 3:1. Това значи, че всеки нов пенсионер ще бъде изискан от все по-малък брой дейни данъкоплатци, до момента в който бюджетът на Национален осигурителен институт към този момент разчита на над 45% прехвърляния от страната.
В номинален проект България бележи величествен растеж - +33% нарастване на пенсиите сред 2021 и 2022 година, най-високият в Европейски Съюз . Но това не е резултат от резистентен стопански напредък, а реакция на инфлацията и политическия напън. Реално покупателната дарба на пенсионерите се увеличи с едва 6% за същия интервал, което демонстрира какъв брой нежна е тази " статистика на догонването ".
Паралелът с Vanguard Retirement Outlook за Съединени американски щати е изумителен. Там 6 от 10 американци не са подготвени за пенсия, в България — 7 от 10. И в двата случая по-възрастните генерации (бейби-бумърите и Gen X) разчитат на страната, до момента в който по-младите (милениали и Gen Z) стартират да откриват капацитета на автоматизираното икономисване и технологиите. Разликата е, че в България финансовата просвета изостава. Повечето хора към момента считат депозита за " инвестиция ", а жилището - за " пенсия ".
Имотният капитал обаче не е ликвиден. България има един от най-високите проценти на лично жилище в Европейски Съюз (над 84%), само че ниска дарба за трансформиране на този актив в приход. В западните страни се развиват reverse mortgage програми - противоположни ипотеки, които разрешават на пенсионерите да " осребрят " част от жилището си без да го продават. У нас сходни механизми липсват, въпреки че биха могли да облекчат десетки хиляди семейства в дребните градове.
Към това се добавя рискът от беднотия, който засяга над 30% от българите над 65 години - съвсем два пъти повече от междинното за Европейски Съюз (16%). Във Франция този индикатор е 15%, в Германия - 18%, а в Нидерландия - едвам 11%. И тук дамите са по-силно наранени: в Европейски Съюз пенсионният gender gap е 26%, у нас евентуално над 30%, поради по-ниските заплати и по-честите спирания в кариерата.
Но има и лъч вяра. Младите генерации в България имат опция да стартират " от нула, само че по-умно " . Финтех фирмите, доброволните фондове и ETF вложенията отварят път към нов вид финансово държание - автоматизирано, дълготрайно, без медиатори. Ако страната приложи автоматично включване (auto-enrolment) в частните схеми, даже с минимална вноска от 5% от прихода, пенсионната подготвеност на идващото потомство може да се удвои.
Има и още една основна смяна: работата в третата възраст към този момент не е изключение, а наклонност . В България близо 18% от хората над 65 години продължават да работят, основно заради потребност, само че последователно и заради опция. Удължаването на трудовия живот с 2 години би нараснало финансовата подготвеност за пенсия с около 15%, съгласно изчисленията на Vanguard.
Европейската комисия към този момент предизвестява: през идващите 40 години заместващите проценти ще намалеят. Това значи, че бъдещите пенсионери ще получават по-нисък % от последния си приход, даже при постоянни вноски. В страни като България това би задълбочило неравенствата.
В умозаключение: Европа старее, само че неравномерно. Северът икономисва, Югът харчи, Изтокът догонва, само че времето изтича. България стои пред избор - да продължи с държавен модел, който все по-трудно се финансира, или да премине към умна композиция от държавна сигурност и частна дисциплинираност. Новите генерации имат инструментите, остава да се разсъни мотивацията.
Средната годишна пенсия в Европейски Съюз възлиза на 16 138 евро (около 1 345 евро месечно), само че под тази междинна стойност се крие бездна. В Люксембург пенсионерите получават над 31 000 евро годишно, в Нидерландия и Дания — над 30 000 евро, до момента в който в България сумата е 3 611 евро — почти десет пъти по-малко. Това не е просто икономическа статистика; това е измерение на обществената непоклатимост и човешкото достолепие.
България е на дъното на Европейски Съюз по мярка на пенсиите , като единствено няколко балкански страни отвън Съюза (като Албания, Босна и Херцеговина и Сърбия) демонстрират по-ниски стойности. Разликата се резервира даже след промяна по покупателна дарба (PPS), при която България още веднъж е в долния край — около 7 000 PPS годишно, до момента в който в Австрия е 21 162 PPS, а в Нидерландия над 20 000 PPS. Това значи, че даже и след отчитане на по-ниските цени у нас, действителната покупателна дарба на пенсионерите е едвам една трета от тази на западноевропейците.
Причината е систематична. България разчита главно на първия дирек - държавното публично обезпечаване. В момента около 70% от приходите на пенсионерите идват от Национален осигурителен институт, а едва 30% от работещите участват интензивно в спомагателни пенсионни схеми. В Нидерландия този дял е над 90%, в Германия - 65%, а във Франция - 42%. Резултатът е явен: страните с най-високо присъединяване в доброволни фондове обезпечават и най-висока финансова самостоятелност в третата възраст.
Българската пенсионна система стои на нестабилна демографска основа . През 1990 година съотношението работещи към пенсионери беше 3:1. Днес то е 1,6:1, а до 2035 година се чака да падне под 1,4, написа money.bg. За съпоставяне, в Германия то е 2,8:1, а в Дания — 3:1. Това значи, че всеки нов пенсионер ще бъде изискан от все по-малък брой дейни данъкоплатци, до момента в който бюджетът на Национален осигурителен институт към този момент разчита на над 45% прехвърляния от страната.
В номинален проект България бележи величествен растеж - +33% нарастване на пенсиите сред 2021 и 2022 година, най-високият в Европейски Съюз . Но това не е резултат от резистентен стопански напредък, а реакция на инфлацията и политическия напън. Реално покупателната дарба на пенсионерите се увеличи с едва 6% за същия интервал, което демонстрира какъв брой нежна е тази " статистика на догонването ".
Паралелът с Vanguard Retirement Outlook за Съединени американски щати е изумителен. Там 6 от 10 американци не са подготвени за пенсия, в България — 7 от 10. И в двата случая по-възрастните генерации (бейби-бумърите и Gen X) разчитат на страната, до момента в който по-младите (милениали и Gen Z) стартират да откриват капацитета на автоматизираното икономисване и технологиите. Разликата е, че в България финансовата просвета изостава. Повечето хора към момента считат депозита за " инвестиция ", а жилището - за " пенсия ".
Имотният капитал обаче не е ликвиден. България има един от най-високите проценти на лично жилище в Европейски Съюз (над 84%), само че ниска дарба за трансформиране на този актив в приход. В западните страни се развиват reverse mortgage програми - противоположни ипотеки, които разрешават на пенсионерите да " осребрят " част от жилището си без да го продават. У нас сходни механизми липсват, въпреки че биха могли да облекчат десетки хиляди семейства в дребните градове.
Към това се добавя рискът от беднотия, който засяга над 30% от българите над 65 години - съвсем два пъти повече от междинното за Европейски Съюз (16%). Във Франция този индикатор е 15%, в Германия - 18%, а в Нидерландия - едвам 11%. И тук дамите са по-силно наранени: в Европейски Съюз пенсионният gender gap е 26%, у нас евентуално над 30%, поради по-ниските заплати и по-честите спирания в кариерата.
Но има и лъч вяра. Младите генерации в България имат опция да стартират " от нула, само че по-умно " . Финтех фирмите, доброволните фондове и ETF вложенията отварят път към нов вид финансово държание - автоматизирано, дълготрайно, без медиатори. Ако страната приложи автоматично включване (auto-enrolment) в частните схеми, даже с минимална вноска от 5% от прихода, пенсионната подготвеност на идващото потомство може да се удвои.
Има и още една основна смяна: работата в третата възраст към този момент не е изключение, а наклонност . В България близо 18% от хората над 65 години продължават да работят, основно заради потребност, само че последователно и заради опция. Удължаването на трудовия живот с 2 години би нараснало финансовата подготвеност за пенсия с около 15%, съгласно изчисленията на Vanguard.
Европейската комисия към този момент предизвестява: през идващите 40 години заместващите проценти ще намалеят. Това значи, че бъдещите пенсионери ще получават по-нисък % от последния си приход, даже при постоянни вноски. В страни като България това би задълбочило неравенствата.
В умозаключение: Европа старее, само че неравномерно. Северът икономисва, Югът харчи, Изтокът догонва, само че времето изтича. България стои пред избор - да продължи с държавен модел, който все по-трудно се финансира, или да премине към умна композиция от държавна сигурност и частна дисциплинираност. Новите генерации имат инструментите, остава да се разсъни мотивацията.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ