Пенсионираният капитан от флота И. Ройс Уилямс пази своята най-голяма

Пенсионираният капитан от флота И. Ройс Уилямс пази своята най-голяма загадка повече от 50 години. Никой не е схванал за неговите каузи. Семейството, приятелите и даже сътрудниците, с които е служил. Те знаят, че е един от най-награждаваните водачи във флота, има впечатляваща кариера и е служил повече от 30 години. В този интервал е извършил повече от 220 задачи над небето на Корея и Виетнам. Интересното е, че даже жена му не знае за задачата, която извършва на 18 ноември 1952 година

Уилямс е извикан за дневна бойна задача над небето на Корея по време на войната. Повереният аероплан е F9F-5 Panther. Задачата е да лети над небето на Северна Корея и да порази някои стратегически цели, които дават преимущество на севернокорейската войска. За негова изненада, командирът на ескадрилата показва цели, които са извънредно надалеч от нормалните.

Те се намират доста по-близо до границата със Съюз на съветските социалистически републики. Мисията получава зелена светлина, макар снежната стихия, която се изсипва на пистата. Самолетът на Уилямс е зареден с минимално количество противовъздушни ракети, множеството отделения по крилата са сложени повече бомби.

Никой не е решил, че руска база е наоколо и след няколко минути ще има оповестена бойна паника, която ще вдигне руснаците във въздуха с техните известни MiG-15. Уилямс схваща, че има противников самолети в бранша, а във въздуха се виждат към седем следи на север, които елементарно могат да подскажат за съществуването на MiG.

Руските самолети минават над Уилямс и вторият съпътстващ аероплан, разделят се на две обединения и стартират да ги преследват. Четири самолета потеглят след единия американец и още три се насочват към другия. Уилямс губи от взор своите нападатели и получава заповед да се приближи до ударния отряд, при положение, че съветските самолети се завърнат.

Необходими са няколко минути, преди да стартира вражеската пукотевица. След като е явно, че се води борба, Уилямс и неговият сътрудник отвръщат на огъня. Преследването с MiG-15 не е лесна игра, само че ученик на академията знае къде са слабите точки на този изтребител.

Стрелбата с картечница от безвредно разстояние разрешава на американците да употребяват едно по-сериозно преимущество и да бъдат смъртоносни от разстояние. От съветския аероплан остава единствено сив пушек от мотора. Вторият водач следва образеца и приключва захода за бомбардировка. В облаците остава лекия проблясък на картечен огън.

Уилямс не може да види доста, само че бързо осъзнава, че по него се стреля. Трасиращият огън от картечниците на съветския аероплан го принуждават да се крие в облаците. Вражеският водач даже не осъзнава по какъв начин го изпреварва и продължава да стреля в нищото. Тази подсказка е задоволителна за втори гибелен картечен огън. От нападателната 4-ка са останали единствено 2 самолета.

Дълго време Ройс ще си мисли, че на практика е оповестил война на Съюз на съветските социалистически републики и Третата Световна война е на път, само че истината е, че при такава маневра се пази. Останалите два MiG-a не престават да го засипват с огън, само че при гонката ще се допусне единствено една неточност, единият водач ще избърза и ще се закачи тъкмо за мерника на Panther-a. Това ще е третият свален MiG.

На последният завой ще усети, че има доста проблеми със самолета си. Трусовете по целия фюзелаж демонстрират, че е бил ударен от тежкото 37 мм оръдие на съветския изтребител. Той отваря доста неприятни дупки, а някои от патроните вършат дребна експлозия, без да оставят късмет за оцеляване.

Ройс има и още една доста значима задача – да бяга бързо и надалеч, тъй като към този момент няма никакви боеприпаси. Последната брилянтна концепция на летеца ще е да насочи своя аероплан в снежната стихия, употребявайки насрещния вятър, с цел да забави и стрелбата на руснака. С цялостен форсаж на мотора, летецът не може да не помни по какъв начин към него летят още трасиращи патрони.

С наближаването на прикриващата ескадрила, вражеските самолети се изтеглят и остава единствено една последна стъпка – да стигне назад до базата. Катапултирането не е алтернатива, тъй като избавителните екипи няма да го открият на време и ще измръзне до гибел, затова би трябвало да закара ранената птица оптимално покрай базата или да се опита да кацне.

Радиото на Уилямс е отвън строя и той не знае, че в базата има паника и разпореждане на всяка една Противовъздушна отбрана система да открива огън. Посрещането не е изключително приятелско, само че за благополучие стопират на време, когато разпознават самолета и неговите отличителни знаци.

След всички опити да понижи скоростта, Уилям осъзнава, че ще би трябвало да каца с над 320 км/ч. Добрата вест е, че съумява да спре в защитната мрежа.

Комисията прави оценка на самолета и открива повече от 263 дупки по него. След завръщането в базата, водачът е извикан непосредствено при адмирала на цялата задача, както и пред национална сигурност. Неговите показания са записани, добавени са радио известията и по-късно са му пуснати диалозите на руските водачи, които доста добре са знаели каква е задачата на Уилямс и неговият сътрудник.

Наредено му е да пази цялостно безмълвие, тъй като по този метод ще подскаже на Съюз на съветските социалистически републики, че Съединени американски щати разполага с устройство, което да подслушва техните честоти, а това е класифицирана информация. Случилото се получава щемпел „ Строго секретно “ и с това завършва цялата сага.

През цялата си кариера във флота, Уилямс в никакъв случай не проговаря за борбата със руските MiG-ове над Северна Корея. След повече от 50 години ще получи известие, че задачата е декласифицирана и може да приказва свободно, затова ще показа историята на своята брачна половинка.

Малко по-късно ще се направи и документален филм, само че би трябвало да знаем, че MiG-15 от дълго време е старомоден, а може би просто по този начин си мислим, тъй като е явно, че нещо не е наред напоследък, изключително в случай че приказваме за съветското снаряжение.