Под опасност от постоянен обстрел: как живеят хората в Николаев днес
Пенсионерката Людмила стои пред отчасти разрушена жилищна постройка в Николаев. Градът в южна Украйна е на към 30 километра от фронтовата линия и постоянно е бомбардиран. Руските ракети нееднократно са засягали здания в квартала на Людмила, а унищожителната им мощ е нанесла съществени опустошения на блоковете.
Тераси са срутени, порти и прозорци са разрушени. Стълбищата са осеяни с дупки от шрапнели, а по доста от стените към момента има следи от кръв. Повече от 130 души са били убити и към 620 ранени, откогато стартира войната на 24 февруари тази година. 1200 жилищни здания и фамилни къщи са разрушени единствено в Николаев. В момента градът изследва положението на постройките и доста от тях ще би трябвало да бъдат съборени.
Много прозорци са краткотрайно покрити със ярък шперплат или дебело фолио. Вече мнозина се съмняват, че си заслужава да купуват стъклен прозорец, тъй като заплахата от последваща офанзива е изцяло действителна. Людмила въпреки всичко е поръчала ново стъкло, само че се чуди кой ще извърши главния ремонт в този момент и дали тя ще може да го заплати. Пенсионерката към този момент няма пари за това.
Руските офанзиви са се отразили тежко и на бизнеса
Стъклото е доста по-скъпо от краткотрайните решения от дърво или пластмаса, споделя майсторът. Той предлага нови порти и прозорци в разгласи, които закача на входни порти и пощенски кутии.
Монтажът на шперплатовите плоскости, в това число материалът, коства към 15 евро - доста по-малко от най-евтиното стъкло, при което квадратният метър коства съвсем 40 евро, а времето за очакване е най-малко две седмици, споделя майсторът по телефона. Производството е в застой, защото индустриалната зона на Николаев неведнъж е била цел на съветските офанзиви.
Всъщност доста компании затварят заради тази причина. Фабриката за порти и прозорци " Триботехника " също е атакувана няколко пъти, а чиновниците събират цялостен чувал с останки от ракети. От средата на март предприятието възобновява работа, само че сега създава единствено към 30 на 100 от предвоенната си продукция.
Останали са 30 от към 60 чиновници, споделя шефът Юрий Клименко. Работата обаче е лимитирана и лишава повече време поради въздушните паники, обстрела и неналичието на публичен превоз, с който чиновниците да стигнат до работа.
Материали мъчно се намират
Запасите в складовете се изчерпват, а логистиката става все по-трудна и скъпа. Черноморските пристанища са блокирани, компаниите снабдители се намират в окупираните от Русия територии и Клименко би трябвало да внася самичък, да вземем за пример през дунавското пристанище Измаил. Той и чиновниците му постоянно пътуват до производителите, с цел да си набират нужните артикули, защото никой към този момент не желае да доставя до рисковия Николаевски район.
Бизнесменът не осъществя забележителна облага от това. Клименко споделя, че получава 10-15% облага, с които заплаща заплати и купува материали. Дружеството даже не е сменило всички прозорци, които са били счупени при нападенията. А Клименко се тормози за детските градини, учебните заведения и лечебните заведения, тъй като зимата наближава и още през септември ще бъде доста студено.
Трудно е, само че други в сектора са потърпевши доста по-тежко, споделя Клименко. Той споделя за собствен другар, който има компания за стъкло в окупирания от Русия Херсон, която е " изцяло ограбена ". Ето за какво работата му като притежател и шеф е да " поддържа екипа дружно и да дава на хората опция да печелят пари, с цел да могат да изхранват фамилиите си ".
Какво следва в този момент?
Ежедневието е мъчно в град, белязан от войната - в непрекъснатата неустановеност дали непрекъснатите набези няма да се засилят. Людмила продължава да се бори със сълзите: " Не знаеш какво ще се случи. Какво да кажа, когато хората тук страдат толкоз доста. Искам просто да рева. "
Автор: Андреа Беер
Тераси са срутени, порти и прозорци са разрушени. Стълбищата са осеяни с дупки от шрапнели, а по доста от стените към момента има следи от кръв. Повече от 130 души са били убити и към 620 ранени, откогато стартира войната на 24 февруари тази година. 1200 жилищни здания и фамилни къщи са разрушени единствено в Николаев. В момента градът изследва положението на постройките и доста от тях ще би трябвало да бъдат съборени.
Много прозорци са краткотрайно покрити със ярък шперплат или дебело фолио. Вече мнозина се съмняват, че си заслужава да купуват стъклен прозорец, тъй като заплахата от последваща офанзива е изцяло действителна. Людмила въпреки всичко е поръчала ново стъкло, само че се чуди кой ще извърши главния ремонт в този момент и дали тя ще може да го заплати. Пенсионерката към този момент няма пари за това.
Руските офанзиви са се отразили тежко и на бизнеса
Стъклото е доста по-скъпо от краткотрайните решения от дърво или пластмаса, споделя майсторът. Той предлага нови порти и прозорци в разгласи, които закача на входни порти и пощенски кутии.
Монтажът на шперплатовите плоскости, в това число материалът, коства към 15 евро - доста по-малко от най-евтиното стъкло, при което квадратният метър коства съвсем 40 евро, а времето за очакване е най-малко две седмици, споделя майсторът по телефона. Производството е в застой, защото индустриалната зона на Николаев неведнъж е била цел на съветските офанзиви.
Всъщност доста компании затварят заради тази причина. Фабриката за порти и прозорци " Триботехника " също е атакувана няколко пъти, а чиновниците събират цялостен чувал с останки от ракети. От средата на март предприятието възобновява работа, само че сега създава единствено към 30 на 100 от предвоенната си продукция.
Останали са 30 от към 60 чиновници, споделя шефът Юрий Клименко. Работата обаче е лимитирана и лишава повече време поради въздушните паники, обстрела и неналичието на публичен превоз, с който чиновниците да стигнат до работа.
Материали мъчно се намират
Запасите в складовете се изчерпват, а логистиката става все по-трудна и скъпа. Черноморските пристанища са блокирани, компаниите снабдители се намират в окупираните от Русия територии и Клименко би трябвало да внася самичък, да вземем за пример през дунавското пристанище Измаил. Той и чиновниците му постоянно пътуват до производителите, с цел да си набират нужните артикули, защото никой към този момент не желае да доставя до рисковия Николаевски район.
Бизнесменът не осъществя забележителна облага от това. Клименко споделя, че получава 10-15% облага, с които заплаща заплати и купува материали. Дружеството даже не е сменило всички прозорци, които са били счупени при нападенията. А Клименко се тормози за детските градини, учебните заведения и лечебните заведения, тъй като зимата наближава и още през септември ще бъде доста студено.
Трудно е, само че други в сектора са потърпевши доста по-тежко, споделя Клименко. Той споделя за собствен другар, който има компания за стъкло в окупирания от Русия Херсон, която е " изцяло ограбена ". Ето за какво работата му като притежател и шеф е да " поддържа екипа дружно и да дава на хората опция да печелят пари, с цел да могат да изхранват фамилиите си ".
Какво следва в този момент?
Ежедневието е мъчно в град, белязан от войната - в непрекъснатата неустановеност дали непрекъснатите набези няма да се засилят. Людмила продължава да се бори със сълзите: " Не знаеш какво ще се случи. Какво да кажа, когато хората тук страдат толкоз доста. Искам просто да рева. "
Автор: Андреа Беер
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ